⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Катето е мама на прекрасна сладурана!

Кате страхотен колаж си направила :bravo:, а Теди е невероятна  *INLOVE* много е красива
Колажът е супер!Много те бива в правенето им.  :bravo: Проследила си цялата ви връзка,а след това и плодчето на любовта ви..  :girlhide:  *INLOVE* Много интересен замисъл.Хубави сте,няма две мнения по въпроса.Най-много ми харесва черно-бялата снимка,на която сте тримата.  :girl_wink: *INLOVE*
Няма какво да коментирам просто сте невероятни и лъха любов от всяка снимка която имате *INLOVE*

Мила Теди все по-хубава става, много е порастнала пу-пу... много се радвам, че вече сте добре с акото, ние още се мъчим :'( иначе ще чакам с нетърпение какво ще кажеш след консултацията :girl_wink:

много целувки от нас :kiss: :gu6: :kiss:
Катенце,страхотни снимки!Малката принцеса е взела само хубост от мама и татко!Хубаво да я нацелуваш от нас.
Какво стана с кърменето-мислех,че нещата се развиват добре при вас?
radi,carlyangel ,Ивето ,dodo23 - @}->-- Благодаря ви за комплиментите, ще я нацелувам разбира се  *YAHOO*
carlyangel - обожавам да се занимавам със снимки и разни програмки хихихих,само ми трябва поле за изява  8P
Иве засега сме добре с акото ноооооо от  в4ера пак ака 1 път  в 6 сутринта, и пак с голям зор вече незнам какво става дано да  е само моментно ....
dodo23-много ценни съвети ми даде както и прочетох ,но за съжаление така и нищо не се подобри ,малката става все по голям инат със всеки ден, пъне се бута ме и реве, суче по 5 мин, а аз не искам да я изнервям излишно и затова я пробвам малко колкото иска от мен и след това дохрнвам , от шишето е мн лесно разбира се ( малката хитруша  :\)

Целувкиии и от нас :) *YAHOO* 8P
Естествено, че е по-лесно от шише ама мъниците не можем да ги излъжем бе големи хитруши са... аз сега ползвам за млякото на Chicco малко по-добре сме май и с коликите от Храносмилателния чай (може и да си въобразявам)...

Иначе за акото и аз се надявам скоро да се регулираме, че направо някакъв ад...
:'( :'( :'( @}->-- Много ми хареса прочетох го  в фейса и реших да го споделя ...
Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем и имах време да сънувам.
Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка и целият ми свят се промени...към по-добро!
Много е хубаво,чела съм го и преди.  :'(  *INLOVE* *INLOVE* *INLOVE*
От всичко,което съм чела за храненето на бебе от шише,смея да твърдя,че не е нито по-лесно,нито по-приятно от храненето от гърда.Техниката е различна,усилията са даже повече.
Кате,знам че ти беше много мотивирана и ми е мъчно,че не вървят нещата.Тези адаптирани млека,колкото и изчистени и хубави да са,ето неминуемо допринасят до проблеми с изхождането.
Надявам се скоро да привикне малкото стомахче и да се реши проблема.
@}->-- Додо- ти си по запозната с нещата и си чела със сигурност повече от мен....
Да, наистина имах много желание да я кърмя поне до 6  месеца, :'( като си спомня в началото каааааак ме олеше как имах кръв по зърната ,но само си мислех за нея и че го правя за нея.... после това премина и беше много приятно чувството да се кърмим, но след като не беше наддала когато ти се оплаках и почнахме да додаваме първо по 60-после по90 та сега сме на 120 и си ги пием , нямам представа колко суче от мен -знам само че е 5 мин и се почва едно реване и бутане, ( яд ме е че не мога да се изцедя с помпата) ,та така от нас, доплаква ми се в момента в които ме бута и ми се мръщи, аз колко стисках зъби заради нея, а тя сега не иска :'( ,но както и да е , да сме здравички да се гледаме и така :)
Цитат на: kateto87 в 10.11.2011 19:55

:'( :'( :'( @}->-- Много ми хареса прочетох го  в фейса и реших да го споделя ...
Преди да стана майка спях толкова, колкото поискам. Никога не се безпокоях за това в колко часа да си легна. Гримирах се, обличах се и отивах на работа.
Не се препъвах в играчки и не учех приспивни песни.
Не бях чувала думите "манту", "коластра", "дефтерит".
До преди да стана майка никой не се е осмелявал да повръща върху мен.
Никой никога не се е напикавал в скута ми, не ме е плюл, не ми е дъвкал пръстите.
Oще по-малко съм си представяла как бебе суче почти денонощно и ме ползва за залъгалка.
Напълно контролирах разума и мислите си.
Спях нощем и имах време да сънувам.
Преди да стана майка, никога не се е налагало да удържам с все сила ревящо дете, за да може доктора само да надникне в гърлото му.
Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача.
И не знаех какво е да замреш от щастие при вида на детска усмивка.
Не знаех, че съм способна да съпреживявам така силно и да чувствам така дълбоко.
Не допусках, че няма да мога да изгоня някой от собственото ми легло и да отмествам леееекичко босите му крака от устата ми докато спи.
Не знаех, че целувката ми може да лекува.
Преди да стана майка, не бях държала в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да дишам с него, да туптя с него.
Не съм подозирала, че някой толкова малък може да има най-голямото значение.
Не мислех, че мога да обичам толкова горещо.
Преди да стана майка не знаех, че моето сърце може да живее в тялото на някой друг.
Не знаех какво щастие е да кърмиш прегладняло дете с болка от разранени, кървящи зърна.
Преди да стана майка не се събуждах на всеки 10 минути само за да проверя, че диша.
Превърнах кошмарите си в щастие! Станах майка и целият ми свят се промени...към по-добро!


Това е част от първия разказ от книгата "Възможните майки" - съвместен българо-италиански проект, представен с кратки, неподписани текстове на 116 жени, майки и не-майки, предимно от България и Италия.  Интересно четиво като цяло!  :) 

http://www.helikon.bg/books/34/157617_vazmozhnite-majki.html
Катенце,мила,много съжалявам,че преживяваш този кошмар и май и аз съм в същото положение.
Гушкам ви с малката принцеса,а колажа ви е невероятен! @}->--
Честит 2-ри месец на прекрасната Теди



Пожелавам на малката Теди да расте все така лъчезарна и добро дете, да ви радва много и да се гордеете с нея и постиженията и...



Желая ти момиченце мило
да бъдеш винаги щастливо
и хиляди добри неща
да топлят твоята душа...


*YAHOO* *YAHOO* *YAHOO* Здравейтееееее мамитааааа бързам да се похваля днес ставаме на 2 месеца хихиих Малката Теди расте като гъбка :) Пожелавам си само да ни е  здравичка и все така сладка :) Обичам те маме :)








Хубав ден на всички и целувкииииииии
:bravo: *YAHOO* @}->--Ивенцеее мила изпревари ме хихиихи Благодаря ти за хубавите пожелания :)

Целувки на Краси