Ето ме и мен!
Мноооого ви благодаря за прекрасните и топли пожелания! 
Имам много за разказване! Това беше един незабравим за мен ден! Моята приказка!
Най-напред искам да благодаря на целия екип, без който това нямаше да се осъществи и те са:
Жоро Вачев - фото и Сашо Маринов - видео. Двамата, освен всичко останало, ми бяха опора през целия ден! Едно голямо благодаря изпращам и на Вера от Салон "Версай" за най-красивата рокля, която някога съм виждала! Моята рокля на мечтите! За прекрасната декорация на ресторанта се погрижи моята вълшебница Нина от "Нина стил". Нинка, благодаря ти не само за професионализма и прекрасната украса, благодаря ти за това, че прие моя празник присърце и че беше винаги на разположение, когато имах нужда! Като заговорих за украса на рестранта, не мога да пропусна феята на цветната декорация, моята приятелка Силвия и нейните помощници Петя и Рени! Най-сладкото благодаря отива за Ели от "Попимони", които сътвориха торта, съчетаваща в себе си стил, красота и божествен вкус! Благодаря на най-страхотните и купонджийски кумове, които преди всичко са наши истински приятели и направиха сватбата ни незабравима! Благодаря и на родителите ни, шаферите, кака Стефи и всички близки хора, които успяха да ме издържат през седмицата преди 03.09. Не на последно място, благодаря и на приятелите и гостите на сватбата, без които нямаше да стане такъв купон! Не на последно място, искам да благодаря на ДЖ Цеко за настроението, което ни създаде и на Данчо и Дидо от клуб по спортни танци "S-Team" за хореографията на първия ни сватбен танц, която просто изправи на крака и взриви "публиката". Искам да благодаря на още много хора, които бяха част от нашия Ден, но се боя, че списъкът стана твърде дълъг

Цитат на: Vanity в 05.09.2011 17:37

Сватбата беше чудесна-и аз бях там /мъжете ни са колеги/......чакаме снимки от сватбата и медения месец

Vanity, боя се че е станала някаква грешка. Ние сме Боряна и Лазар

Barborana  чакаме снимчици и още по подробен разказ от вашата приказка вярвам че всичко е било  така както сте си мечтали .Успех и много семейно щастие.

да май е грешка-мислех че е темата за Жени и Добромир Вълчанови

Лелеле нашата щастлива булка се завърна при нас. Чакаме разказ и снимки. Ще си ги търся като наследство!  И не на последно място БЛАГОДАРЯ за доверието, което ми гласува! 

Такааа, време е и аз да започна с разказа за нашата приказка
Денят ми започна както обикновено със сутрешно силно кафе с мед. Докато се наслаждавах на бленувания аромат, ви драснах няколко реда, както повелява традицията Естественото продължение беше 45 минутен релаксиращ душ съчетан с грижа за кожата и лицето. Фризьорката пристигна и започнахме с приготовленията и разкрасителните процедури. С напредването на времето, растеше и напрежението най-вече за домашните, които щъкаха наолоко. Мама хвърчеше напред-назад,татко след нея, брато бях изпратила да закара до ресторанта помощниците за декорацията и да им помага с каквото може. Милото ми братче беше неотлъчно до мен и ми помагаше много! Времето сякаш летеше! Грим, прическа, суетене, тичане до магазина, суетене…..и изведнъж беше станало време да слагам роклята, че гостите щяха да дойдат веки момент! Мама вече не знаеше на кой свят се намира Облякоха ме, …..малко снимки с фотографа и не щеш ли чувам колите! Лелееее, какъв момент! Сърцето ми се сви, тръпки ме побиха, пеперудите се разхвърчаха! (Дори сега като ви пиша, настръхвам!) Вълнението ми взимаше връх с всяка изминала минута! Чух ги! Вече са горе! Треперих! Момичетата в стаята се суетяха около мен! Като че ли им предадох от вълнението си Започна „пазарлъка“….. чувам, че суматохата е вече пред стаята ми….. Брат ми (програмист) казва на милото: „За какво си дошъл, бе младеж?“; „Ами булка ще взимам“-казва. Брато: „Ами ти хубаво булка търсиш, ама аз една сестра си имам и не я давам“ След известно време отново разпознавам гласа на брато в глъчката отвън: „Добре де, кажи паролата! Може и да стане! Ама гледай да я избереш по-дълга, с повечко цифри да е, че булката е яко защитена“ Хилят се. Милото вика „Чакай да помисля, да не объркам паролата, че колко опита имам? Да не стане така, че на третия опит и да блокираме вратата!“ Брат ми го убеждава, че паролата била с натрупване да не се стеснява, ами да опитвал и то с все по-дълги пароли…Добре, ама кумът се опитва да хитрува: „Ааааа, чакайте малко, аз от къде да съм сигурен, че тук има булка?! Покажете я!“ Хихихих, открехнаха леко вратата, после  тия мъже, дошли с милото и кума ….. те като решиха, че ще влизат….. нищо не може да ги спре.
…..И изведнъж, два погледа се сблъскаха!Сред цялата суматоха, бяхме само Аз и Той! Две души сливаха пътя си в един. Вселената, сякаш, също притаи дъх, за да ни остави да се насладим на мига! Боже, от нас струеше такава любов и вълнение…
До този момент не бях чула дори музикантите. След като закичих близките и се поздравихме татко ме изведе под съпровода на „Ела се вие, превива“. Много държах, музикантите ни да са облечени в еднакви народни носии и да има гайдар. За мен в гласа на гайдата има нещо космическо и силно въздействащо!.... Отново вълнуващ момент….. вече имаше разплакани гости, гайдата  успя да им размекне ангелите
След дълго хоро пред блока, кумът започна с изденадите……
…….. To be continued……

Честито и от мен  разказа ти е страхотен,много ме развълнува чакам с нетърпение продължението

Миличка, не помня дали ти честитих, но ако не съм ти пожелавам всичкото семейно щастие на света и много дечица, които да ви радват! Разказът е много увлекателен, чакам продължението Теб Дани ли те гримира? А изборът за оператор и фотограф, ти си знаеш, че са едни от най-добрите и ще получиш уникално видео и снимки

Барборанке чакаме с нетърпение продъжението на разказчето и снимчици.Пожелавам ви да сте все така влюбени и щастливи.

Лелее как съм изпуснала всичко това?!?  Прекрасно е! Изчетох всичко на един дъх и се присъединявам към очакващите с нетърпение продължението на разказа и снимките. Мила, било е невероятно изживяване за вас и ви пожелавам много топлина и семеен уют. С побелели коси да разглеждате сватбения си албум с усмивка, рамо до рамо, а страниците му нетърпеливо да дърпат пра пра внуци. 

Леле и аз настръхнах!!! Нямам търпение за продължението на разказа!!!