Готово, поех си въздух и сега малко ще поразкажа за нас и нашия голям ден

С Любо се запознахме преди около 3 години и тази коледа (обстоятелствата в работата ми се стекоха така, че неможеше да пътувам и с него си останахме сами на бъднивечер вкъщи) подаръчето в чорапчето ми беше пръстенче

Та притеснени и влюбени решихме да си организираме малко тържество само с най-близките роднини и приятели (към 60 души). Той е е от Видин, аз от Севлиево и живеем в София, та решихме да е неутрално, зелено, свежо и красиво местенце-с.Рибарица. Искаме да сме на открито и романтично

Хобито ми винаги е било да опаковам, декорирам преобразявам и да правя от нищо нещо, затова и решението да поверя украсата на друг беше немислимо..та се захванах с големите проекти

Аааа преди да съм ви отегчила с дългото писане искам да добавя един мноого важен фактор в подготовката ни- СВАТБЕНАТА ГОДИНА!

Тази година по стечение наистина само на късмет сестра ми и най-добрата ми приятелка (шаферката ми) също бяха булки през юни месец, само че във Варна. Та като се започне от януари месец цялата година ми е мноого сватбена и помагах много с организация и украса и на тях и чак след това започнах подготовката за нас. И ето деня наближава, стомахчето се свива, главата боли много често и навсякъде е хаос от листчета и списъци и всякакви неща. И си имам и темичка