Чудя се дали това е най-правилния начин и точното място да пиша за пръв път във форума, но явно тъй ще започна.  Ако бъркам някой да ме поправи, моля...

Моята история е по различна от тази на повечето момичета тук. Не съм първа младост- на 34 съм . Имам семейство макар и не „законно”. Имам връзка от 15 г, живеем заедно от 8, имаме деца. Понякога се чудим да се женим ли не .. въобще караме го като семейна двойка пред или след сребърна сватба  Дори скандалите са ни вече такива ...улегнали. Обичаме се, макар и не с предишната тръпка и лека полека битовизми, търпение и рутина дори  в обичта изместиха страстите. Изградихме дом, кариери, пътувахме заедно, страдахме заедно, заедно отглеждаме децата. Остаряваме заедно с една дума.... Партньорът ми е предлагал много пъти по между другото, в разговор..., но аз все казвам че не официално, не е сериозно, поради което не го приемам за истинското Голямо предложение. Не е особено романтичен. Понякога се шегуваме, че ако правим сватба, че е само в името на купона и за да преживеем и това събитие, след което ще направи след сватбена екскурзия с децата из Русия и Скандинавия. Нямаме за цел да съберем пари, покъщнина или де сключим брак за да угодим на някого. Не се притесняваме от правната страна на нещата, тъй като се убедихме, че административно е по-лесно когато не си семеен официално.  И на двамата ни е удобно така, свикнали сме, не ни пречи - дали с или без брак установихме че няма разлика за стабилността на семейството и за обичта към децата. Повечето хора около нас са не много щастливи в браковете си след като станат на 40 и се изпоразведоха...

Разбира се и аз като всяка жена от момиче искам да се видя булка. Пък било то и с бръчки вече. Ще ми се да усетя тръпката и да зарадвам децата си, които ме питат защо не съм била булка...  Все кума и шаферка съм била, 4 букета хванах, една булка едва не ми роди в ръцете. Можем да си позволим сватба и финансово, и организационно и сигурно ще се запитате защо не вземем та се оженим, но нещо ме спира. Това е, че моите родители починаха едновременно преди 3г, неговите преди повече от 10. Нямаме близки по-възрастни родственици освен моите брат и сестра и неговите чичо и леля. Мисля си, че ще ми е много тъжно на сватбения ден и входа на подготовката, защото родителите ги няма и няма да споделят миговете с нас.  Това ми е голямата болка и бих искала да прочета дали някой има размисли сходни на моите, или дали някой е преживял сватба с „ тъжни мисли” и как се е справил в тези мигове. Преди 15 г си казвахме, че искаме сватба само с приятелите без възрастните роднини, с които бихме празнували отделно... но сега ми се ще времето да се върне поне 5 г назад и дам един чудесен ден на моите родители. Малко дълго стана, но пиейки вино онази вечер след като приспахме децата, се впуснахме в полемика дали да се женим или не ....

Ще ми се да ви прочета....

Здравей, pride, и добре дошла сред нас Докато четях написаното от теб, първото нещо, което си помислих беше: "Оженете се, бе хора! Толкова е хубаво!". Всяко момиче си мечтае да бъде булка и бих ти казала да се ожените само, за да изпълниш мечтата на онова малко момиченце в теб, което мечтае да се види в булчинска рокля. Да, родителите ви не са до вас, да, постоянно ставаме свидетели на несполучливи бракове и разводи, но лично аз не бих заменила момента, в който се врекох във вярност на съпруга си, за нищо на света! Направете това не заради децата ви, които питат защо не сте женени, или заради познати, които ви питат няма ли най-накрая "да се вземете", НАПРАВЕТЕ ГО САМО ЗАРАДИ СЕБЕ СИ! Сигурна съм, че родителите ви ще бъдат духом с вас в този ден, а ти макар и с малко тъга в сърцето, ще бъдеш много щастлива да застанеш до съпруга си и официално да бъдете семейство. Възрастта ти изобщо няма да я коментирам, защото тя няма никакво значение. Не е важно дали си на 20 или на 30, важното е как се чувстваш и дали искаш да прекараш живота си с човека до теб.

Мила, pride, добре дошла при нас! Ето какво ще споделя, относно колебанията ви 
Първо ще ти споделя, че и аз не съм девойка - трийсетте ги минах преди време  и никога не съм искала сватба. просто ми се е струвало излишно. Аз съм с театрално образование и това, непременно да съм булка, принцеса или нещо подобно, никога не ми е било чак толкова важно, защото в театъра човек влиза в какви ли не роли. В един момент обаче, незнайно как и на шега, решихме че ще направим сватба... В началото се съпротивлявах, после се увлякох, а сега- един месец след сватбата искам да ти кажа, че БЕШЕ ПРЕКРАСНО...Един съвет от мен, не се лишавайте от тази красива емоция...Разбирам, че е по-различно, тъй като родителите ви няма да са до вас, (а може би ще ви наблюдават и ще ви се радват от небето), но пък ще бъдете заедно с децата си, какво по-хубаво от това, да бъдат свидетели и да споделите този тъй различен от сивото ежедневие ден с тях... Повярвай ми, ще бъде страхотно да доставите тази радост на самите вас и на близките си приятели. Емоцията си заслужава. И не забравяй кой го казва - аз която смятах брака и сватбата за излишни и далеч не толкова важни неща.
Ще се радвам да се престрашите и всички тук ще помагаме със всякакви съвети!!!

pride, здравей! 
Като за начало и аз ще ти кажа, че една евентуална ваша сватба би била страхотно романтична! Ще ти кажа защо - аз уважавам много една "западна" традиция - подновяването на брачните клетви. Няма нищо по-красиво от една дългогодишна двойка, от вече улегнали хора, които са решили да направят нещо чисто и просто от любов, която е минала през какво ли не, но все още си е любов, макар и по-узряла. Вашето би било именно такова. Аз примерно (ако е рекъл Бог да сме заедно) бих правила такова нещо, през има няма десетина години, редовно с моя младоженец!   А преди той да ме вдъхнови и навие за сватбата и аз не исках да чуя за такова нещо. Бях по-съгласна да направим един купон, без подпис. Чисто и просто празненство, и това е! А виж ме сега - сватбена треска ме тресе и въобще няма намерение да ме пуска! Изживейте си го този момент, просто защото мисля, че това са емоции, които си струва да бъдат изпитани!
Относно близките ти, които вече ги няма - мисля, че те са по-скоро довод "за", отколкото довод "против" сватбата, тъй като вярвам, че ще са щастливи за теб и биха искали и ти да си. Те със сигурност ще бъдат до теб и ти не бива да гледаш на това събитие като на нещо, което ще те натъжи, а като на събитие, на което ще усетиш и тяхното присъствие. На мен също много ми е мъчно, че някои мои близки вече не са сред живите, но знам, че те ще са там и ще се радват много за мен!
П.П. А и не говори за себе си все едно си на кой знае колко години. Ти си си още съвсем млада и 34 години са една съвсем подходяща за сватба възраст! 

Благодаря, момичета, за милите думи! Няма съмнение, и аз бих се увлякла емиционално и в организацията, още повече че имам опит в ивент мениджмънта. Вярно ще ми е тегаво, но съм убедена, че емоцията би била хубава.

Чета снощи на половинката моите сватбарски страсти и вашите отговори. А той се смее и вика" "Ми да взема да те взема, а, малко си аморитизирама, ама гледам не даваш големи дефекти, тъкмо минала технологично изпитване...!? ".... (да му имам неглижираното предложение)... казах че не съм съгласна, с офертата, защото така поднесена предполага към планирания бюджет да добавим и резерв за съдебна такса и адвокат за развода...

Благодаря отново

pride,  хареса ми финала ти! Всички знаем уж неглижираното предложение какво издава. Явно твоят евентуален младоженец малко се притеснява от отговора ти!  Е, предполагам, че скоро-скоро ще се престрашите и ще се присъединиш към нас тук! 

Относно офертата на бъдещия съпруг, нямам забележки  . Преди 35 години, в много труден момент /преди разпределение/, моя приятелка публично получи следното предложение ".....абе, да мина да те взема или да взема, да те мина?!" Женени са вече 35 години и са видимо щастливи. Пак в кръга на шегата, още един довод в полза на сватбата е, че след време, когато децата ти те попитат дали да се женят, ще знаеш от опит какво да им отговориш.