Кате аз също се запалих много особенно тези няколко дни тук направо съм луднала по тях и едни меденки също искам да пробвам, но ще ти разкажа за тях като си пишем...за да не пълня темата тук
Вие още ли сте на Пазарджик или се прибрахте?

А за болките-лелеее ако знаеш как ме боли кръста, през нощта като се будя съм схваната та лелеее, и едвам ставам до тоалетната да ида... а за ставите питай доктора ти да ти даде нещо ако до прегледа не ти мине...

Целувки и от нас

Цитат на: kateto87 в 30.07.2011 09:53

Здравейте мамита и от мен Иве тук съм и аз милааа Наистина темичката ни поизостана . Радвам се че сте добре с бебока, ние също ритаме така и на моменти си боли .
Аз съм на преглед на 4.08-нямам тъпрение  ,иначе съм ок, само дето тези дни ме боли адски мн таза ли и ставите направо не се спи 
Иве и аз съм голям фен на тортите с фондана,ще чакам снимки задължително
Целувки и хубав ден на всички

И мен много ме боляха ставите, включително и тези на пръстите на ръцете. Много беше зле положението, но доктора каза че няма оправяне това докато не родя и така и стана. Като родих, за ден-два ми спаднаха всички отоци и изчезнаха всички болки. Така че стискай зъби

Иве, ако имаш добри кулинарни попадения споделяй ги в темата за готвенето. Аз много често я чета и препрочитам и черпя идеи от нея. Мисля, че ще си полезна на всички

Цитат на: Капризче в 30.07.2011 11:08

Иве, ако имаш добри кулинарни попадения споделяй ги в темата за готвенето. Аз много често я чета и препрочитам и черпя идеи от нея. Мисля, че ще си полезна на всички

Ще споделя с удоволствие

Здравейте на всички как сте ,надявам се добре
Ние с бебка също сме ок въртим се и шутираме здраво

пускам няколко снимки на останалите неща които купихме   (Иве обещах  )

http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0190.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0191.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0192.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0193.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0195.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0196.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0197.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0198.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0199.jpg.html?action=gallery
http://forum.svatbata.bg/index.php/v/kateto87/123/photo0200.jpg.html?action=gallery



Желая ви хубав ден и да пишете по честичко 

Здравейте мамитааа

Ние сме си супер с юнака, Кате мила нещата са супер сладурскиии много ми харесаха, със здраве да се ползват... ама вие бая пазар сте направили, гледам на леглото място няма хаха...супер

Ние днес спретнахме тортата дето сънувах но не се получи както исках...ееее ще има още един опит-тоз фондан ми взе здравето ще пиша за нея в темата-"ГОТВЕНЕ" снимка в галерията

Иначе това е от нас, целувки

Ето ме и мен  
Ние вече не сме 2 в 1 - нашият мъж се роди на 21 юли в 00:20часа , големи сме 49см. и тежим 2620г.(в момента на раждане, изписаха ни 200гр по-малко)
Не съм се включвала, защото не ми остава много свободно време покрай малкия. Сега си се гледкаме тримката -  таткото помага много. Като цяло сме кротки, но вече ни мъчат коликите и имаме неспокоен сън понякога.
Много са милички момичета, направо са като едни малки живи куклички.  
Аз родих много бързо и лесно - разбира се благодарение на докторката ми и акушерката.
Ще ви разкажа как протече всичко, дано да имате свободно време, защото ще бъде дълго  

Та такааааааааа:

Да ви разкажа как протече моето раждане на малкия ни син.
В сряда сутринта имах час за консултация и си отивам съвсем неподозираща, че до няколко часа ще съм родила. Нямах план да раждам още. Добре че в същия ден имах уговорка и за фризьор, че да съм красива, явно съм подозирала вътрешно какво ме чака. Исках да свърша още няколко задачки, а и имах уговорки за кафенца, ноооо... бебо беше решил, че иска да излиза. Та така, преглежда ме моята гинеколожка, гледа ме на видиозона, казва че плацентата е узряла вече (така и не запомних коя степен), бебо си имал още водица, тонове - перфектни, килограми - 2800гр. Казвам, че имам обилно течение, което ме изнервя страшно много. А и аз бях си решила, че искам да раждам нормално и ако имах гъбички трябваше да ги лекувам, че не исках да стават фалове. И така, качвам се аз на магарето да видим там какво става и разбира се стана ясно, че имам 4ри см. разкритие и напълно изгладена шийка. Знаех, че моята лекарка излиза в отпуска и ме беше много яд, че няма да ме изражда тя. Но за мой късмет точно тя беше нощна смяна и каза, че ако искам да раждам тази вечер да ходя, макар че има шанс да не я дочакам. До този момент нямах никакви болки или предчувствие, че ще раждам. Много се развълнувах и се разтреперих от вълнение. Така или иначе до няколко дена щях да родя реших, че ще е тази вечер. Бях канена и на рожден и не исках да ме усетят, а и нямах болки, та реших да отскоча на партито преди голямото събитието. Малко закъснях за срещата, че нали трябва да ида красива за раждането на детето си. И всички си помислили, че съм тръгнала да раждам  , само ако знаеха че след това точно на там отивам. И така след като реших, че е време да ставам, дойде таткото и ни закара до болницата. До този момент нямах никакви болки, само започна да пада остатъка от тапата. Може да се е получило от прегледа, но аз исках да си родя при моята си лекарка. Щях да съм по-спокойна при нея и много се зарадвах, че късмета пак е на моя страна. Тази нощна й беше последна преди да излезне в отпуска   . Бях много развълнувана и емоциите напираха , бушуваха във мен и ме караха да изпитвам чувства които до този момент не съм изпитвала. При мен се получи малко като планирано раждане. Имах цял следобед да се приготвя и да изживея една така желана и мечтана радост. Таткото и той много се вълнуваше и чак не му се вярваше, че ще ходя да раждам. Виждаме колко съм щастлива и ми няма нищо, а и двамата чакахме едни болки, едни чудесии, но при мен всичко беше наистина като по вода.

И така, пристигаме ние в болницата със багажа към 10:30 на 20.07, докито слиза да ни приеме и даже си мислила, че съм се била отказала. Преглада ме пак, бебо си беше все така добре започна да приготвя документите за приемане. Докараха една количка(хич не ми се качваше на нея, бях си 6 точки, но политика на болницата), закараха ме до стаята да се настаня и да се съблека чисто гола, връчиха ми една нощница да заметна, че да не ме возят дибидюз до етажа на родилно. Така се засуетих, че си забравих най-важното средство да увековеча момента на раждането на малкия, че като се качих горе много ме хвана яд. Викам на акушерката "Да слеза за малко до стаята да си взема телефона?", тя ми казва" За какво ти е?"; аз" Как за какво да си го снимам като се роди."; тя" Като почнеш да раждаш хич няма да се сетиш за телефона." Стана ми много тъпо. Егати забраваната съм, направо не можех да се побера в кожата си. Както и да е, беше ясно, че момента ще е само за мен. Настаниха ме на едно легло, приготвиха системичка и доки ми направи преглед, вече имах 5см. разкритие без болки до този момент. Пуснаха ми системата и не след дълго и контракциите започнаха да стават болезнени. Само да спомена, че аз си имам контракции от 4рти месец без болка и съм си пила магнеротче като витамини. Украсиха ме със колан за да следят тоновете на бебо и зачакахме момента на силните болки до пълното разкритие. Да отбележа, че до клизма така и не се стигна, но ако е станал фал не съм разбрала, а и не искам да знам(ще ме хване срам   ). Системата ми я сложиха в 23:20, а към 23:30 болките ставаха все по-силни, но търпими. Винаги съм имала болезнен цикъл и болката много наподобяваше нея. Като започнаха болките и се опитвах да дишам както са ме учили, акушерката ме попита дали ми идва на акъла да снимам. Ами аз в този момент не ми е и идвала идея да снима, идеята ми беше друга. Акушерката и докторката си разглеждаха къде да ходят на почивка и често идваха до мен да ме видят как съм. Не ме оставяха без надзор. Не знам, но като имах контракции получавах и газове. И ми казаха, че каквото ми се прави да си го правя. Мислех, че ще ме пуснат да се разхождам, но явно при мен нещата се случваха много бързо и затова. Към 23:50 ме прегледа пак и този път имах пълно разкритие. Санитарката донесе една подлога, спукаха ми водите и като шурна една ми ти вода, имах чувството че са доста литри. Малко след това ме накараха да се напъвам, не ми дойдоха напъните. Показаха ми как да се наместя, че да ми е удобно и се  започна едно напъване. Три пъти по три напъна направих в пред родилно и вече беше време да идем в залата със магарето. Момента беше близко. Накараха ме да стана от леглото и да ходя до залата, това наистина облекчава(имам предвид ходенето). Настаних се на магарето, имах чувството че ще се загубя в него. Идеше ми много голямо. Там вече бях към 00:10 и на няколко напъна бебо се роди, изплака веднага. Почувствах такова облекчение и като че ли болките спряха веднага. Показаха ми го, едно беличко със черна косичка. Измиха го и го завиха веднага. Подадоха ми го за малко да си го нацелувам. Толкова нежен и крехък ми се стори. Нямаше по-голямо щастие за мен от този момент. Акушерката ми натисна корема няколко пъти и плацентата изпадна без да напъвам или каквото и друго да правя. Беше цяла и много противна(бях любопитна да я видя какво представлява). Искам да отбележа, че нямам никакви шевове. Това дължа на съветите на акушерката и нейната помощ, както и на моята докторка. Така както тогава никога не съм се изпотявала, но зора какво ли не прави. И след като мина всичко и педиатърката прегледа Никола и го остави да се топли на една маса до мен ми се прииска да го на снимам както аз си знам. Като дойде пак акушерката й викам "Ето сега искам телефона. Вече не ме боли нищо и се чувствам 6 точки." ; горката ме съжали и прати санитарката да ми го донесе. Еееееееееее, супер много се зарадвах да ви кажа. На снимах си бебока, направих му и първото клипче. За мен беше много ценен момент да запаметя този така чакан и мечтан момент.

За мое съжаление стоях в тази зала, на магарето(направиха го като легло или  нещо такова), почти 2часа, ужас. Исках да стана и да се разходя, вече се бях схванала от лежане. Най-накрая ме съжалиха и ме вдигнаха по-рано, пак докараха онази количка и със нея топур-топур ме закараха до стаята. Със мен плътно беше и бебо. Дадоха го на сестрата и тя го изкъпа още веднъж и го беше увила като пашкулче. През това време от регистратурата са се обадили на таткото да дойде да ни види. И малко след като ни закараха в стаята и докараха бебчо, дойде и щастливият татко. Момента беше невероятен - вече бяхме трима. Малкият беше спокоен и тих, и за нас той беше и винаги ще е най-красивото бебче на света   
Като си тръгна таткото се отдадох да съзерцавам нашето съвършенство. Не мигнах цяла нощ от емоции и различни чувства, кои от кои по-силни.
На сутринта бях свежарка и все едно не съм раждала. Ставах и си лягах без проблем със сравнение със момичето до мен. Тук се сблъсках със първия майчин страх - бебчо се задави със все още околоплодни води и много ме стресира. Целия посиня и добре че едно мамче в стаята ми помогна и занесе Ники на сестрите. Аз се бях вцепенила, за първи път почувствах страх за моето детенце. След около 10минути ми го донесоха след като е поседял под маска с кислород. По-късно следобеда пак направи същото, но този път се справих без помощ. И от тогава до сега сме си заедно и се разбираме все едно винаги сме си били заедно.
Момичета няма такива чувства като майчинските. В момента в който го гушнеш и не искаш да го оставиш. Толкова са нежни и малки и прекрасни. Няма такива силни чувства които да опишат емоциите на майката, а защо не и на бащата.

Пожелавам ви вашето предстоящо раждане да е като моето - бързо,лесно и без проблеми и възможно най-безболезнено, ако  може да се каже така   

П.С.: Писах го цял ден и затова стана толкова дълго, надявам се да не ви досадя със такъв роман.

Бубчето честито още веднъж и тук-имаш своя темичка (http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,29827.msg486185/topicseen.html#msg486185 ) в която да споделяш всичко около вас с бебока

Здравейте мамита

Ние с бебчко сме си добре като изключим това че нещо сън не ни лови...таткото ни тръгна за работа преди час и нещо не мога и не мога да заспя може и от това че вчера на обед поспах после преди да излезем вечерта пак дремнах...Иначе няма нещо ново около нас, всеки изминал ден ставаме по-големи-хахаха...вече сме 64кг. това от началото до сега е +18кг. доста се усещат но пък всеки ми казва че не ми личат

Ами това е от нас, ще пробваме да заспим... 

Ивето,много рано си станала.И аз се събуждам в 4 и мисля ли мисля как ще премине всичко,как ще се промени всичко,но тази нощ беше хладно и почти до 8 спах.Аз съм застопорила засега килограмите ,но след като са +18,но съм далече над твоите.
Иначе всяка седмица ходя да ми слушат тоновете на бебето.И как 8 месеца вървеше всичко нормално,изведнъж главата му с две седмици напред. .Но попрочетох,че не е нещо ненормално,но ми е странно.Иначе с покупките сме готови,остана само ваничка,а да и количката която сме я поръчали началото на миналия месец и всяка седмица им вдигам скандал и те ме уверяват че ще пристигне,но тази седмица е последно,даже съм много търпелива вече.
Хайде още малко ни остана,най -много се страхувам да не взема да раждам по-рано,особено след като имам дата за секцио и съм се нагласила че ще е тогава.Дано да устискаме,че май му е доста тясно на младежа,толкова се опъва вътре,че...какви ли не странни форми заема корема ми.
Ами това е,дано да захладииии пак ...

Лина сън не ме лови, не знам какво става с мен, направо това ставане днес в 4 ми се отрази зле днес, спах на обед близо 2 часа и после дремах и пред компютъра, че да не събуждам мъжа ми...

А как ми е едно много мудно такова хич не ми се излиза и на разходка даже хванала съм се сега да си оправя ноктите малко че ме дразнят то всичко ме дразни нещо... и после започвам да мия чинии и чаши че пък ние с мъжо следобед имаме навик той да пие кафе аз сок и цапаме всичко  как става тоя номер не знам...айде стига съм писала глупости.

Момичета, спете, мързелувайте сега, че после колко безсънни нощи ви чакат... Ние ставаме през 3и или 4ри часа и докато се оправим пак да лягаме минава час. Съня е разпокъсан и не е това което е бил преди. Вече като майки малките същества чакат нашата любов и грижа.
Чакам със нетърпение майка ми да дойде на помощ, че много ми липсва. Другата седмица таткото почва пак работа и самичка май няма да ми е много лесно подозирам аз.
Успех момичета, още малко и ще гушкате малките бебочета 

Здравейте мами,

Бубче то и моя сън отдавна е разпокъсан заради мъжа ми, милия става в 3 часа за работа и като се развънят аларми...   но няма начин трябва да се работи... Ние днес поспахме все пак хахаха, но бебо е много палав... направо ми прави в корема торнадо  още малко ще е така пък после ще ми липсва със сигурност...

Хайде лек ден от нас и до скоро

Здравейте мили мами аз да дам отчет от днешния преглед Бебка е добре заела е правилна позиция  макар че е мн шавлива още  тежим около 2,200 в момента, кръвното ми беше 114 НА 63 . Качила съм 2 кг от предния път След 2 седмици сме пак на доктор  и така
Вие как сте Надявам се добре И се пазете от жегите