1 ва част е ТУК

Искам да поправя една правописна грешка,която в бързането съм допуснала "бИберон" ,а не "беберон" 

Да следя за екзистенциалните размишления на др съфорумки.

Момичета всеки изхожда от неговата гледна точка.Виждала съм много хора които се разбират перфектно със свекърите си и няма нищо по хубаво от това.Има и хора които не се разбират.Аз съм някакъв среден вариант-нито сме първи дружки нито пък си пречим.Това как ще се каже според мен не е толкова важно-всеки както го чувства.Според мен какъвто и да е избора на обръщение то трябва да е истинско.Не мисля че с обръщение на име се изказва по малко уважение към свекърите.Според мен не обръщението ,а уважениет е важно.Ако не се понасяме и майчице да и кажа то няма да има никаква стойност.А ако се разбираме и по име да им кажа те ги уважавам и чувствам близки.Радвам се че моя съпруг никога не е изисквал да казвам майко и татко,както и аз да се обръща с дядо и бабо към моите родители.Та да завърша философстването-както и да изберет като обръщение важното е да се чувствате добре и да се обръщате с желание по този начин към тези хора.

gucci 

Аз също да изкажа мнение  понеже ви наблюдавах постовете...Според мен никой не може да те задължи да му кажеш ''майка''и ''татко''...Както се казва традициите не са ,което бяха и смятам ,че повечето от свекърите и свекървите го знаят ,но защо пък да не пробват да им се вика така.Все пак всеки има един по една майка и един баща,и за мен е глупаво ,да не кажа лицемерно да викаш на някой с тези обръщения.И както е казала gucci не обръщението ,а уважението е важно 

posum, обръщението "мамо" и "татко" ТОЧНО се дава, а не се заслужва. Можеш да заслужиш приятелство, но майка си и баща си не можеш да избираш!

Цитат на: nadelina88 в 11.07.2011 02:29

posum, обръщението "мамо" и "татко" ТОЧНО се дава, а не се заслужва. Можеш да заслужиш приятелство, но майка си и баща си не можеш да избираш!

A сега ми обясни как да кача майко и татко на свекърите ми, след като те с нищо не са го залужили.

А намерих тема, в която да се оплача 

Майка ми си била избрала кошара за бебето (нашето) за у тях, аз й казвам, че ние ще си избираме всичко за детето, а тя ама аз за у нас съм си избрала, а не е ставало и въпрос то да спи там.

Баща ми пък като му казахме, че чакаме момиченце, всички знаеха, че искаме момче, да сме му го дадяли ако го не щем, той да го гледа 

Има и други, ама ще ги оставя за себе си, само да вметна, че като разбраха, че съм бременна, решиха сами, че ще живеем у тях, защото майка ми да ми била под ръка, как щяла да тича във виелицата. Сега си мисля, че и за покупките ще се бъркат, един кеф имам след толкова нерви и грижи и те да ми го отнемат! Няма да стане 

(Решила съм да поговорим и да им кажа, да са си имали още деца, да си ги гледат  )

Гледам обсъждате как бихте се обърнали към свекъра и свекървата. Аз все още нямам и този проблем поне за момента ми е чужд. Но за моя радост майката на приятелят ми щом видя, че нещата са по сериозни от очакваното може би от тях между мен и синът й седна и поговорихме. Намекна ми тактично, че ще научи бъдещата й снаха да и казва на име или на фамилия. Тя имала само един син и за него е само " мамо " за никой друг. Според нея това са отживелици и не намира смисъл да кажеш на чужд човек " мамо или татко" след като не са. Може би съди по себе си, защото на времето й е било много трудно да каже на свекърва си " майко" и сега го казва, но си личи че го прави само защото някога са я накарали и от уважение. Според мен това дали ще им кажеш на име или мамо и тате не прави отношенията по-добри помежду ви. Ако те си заслужават обръщението може би бих го казала ( стига да искат), но и на име върши работа.

Миши, и при мен това е неразрешен въпрос имного се дразня на самата себе си. При мен се получи горе- долу същото. Когато се разбра, че всъщност връзката ни е сериозна, макар и още да не бяхме решили да се женим, майката на любимия ми (и вече моя свекърва), ми каза, че харесва името си и няма нищо против да се обръщам към нея на име. Обаче не мога и това си е. Не мога да си обясня защо, но не мога да се обърна към нея направо на име. Никак не й казвам. Гледам да е без обръщение и много ме е яд, защото този начин "без нищо" си е направо неуважителен. Не знам докога ще я караме така.

Тонина, и аз съм на същото дереже. Като искам нещо да кажа на свеки и направо започвам да й говоря без никакво обръщение. Нито мога да й кажа мамо, нито пък да се обърна по име... Чудя се и аз какво да правя вече

Споко,и ние сме така... обръщам се директно към нея и това е.Ни на име става,ни на майко искам,абе откачена работа.А лельо еди коя си пак не става. Ама и тя не ме улеснява.Нищо не сме се разбрали,каза само,че не държи да й викам майко,ама как да й викам не каза. 

Ето така е и при нас момичета. 2г живеем заедно, а аз не съм се обърнала никак нито към баща му нито майка му. Опитвам се някак да се включа в разговора без имена просто ей така. Понякога се обръщат и казват " на мен ли говориш", а понякога, когато имат гости се обръщат към мен " кажи на свекърва/ свекъра си...". В този момент майка му ясно повишава тон и заявява, че не е такава. Недай се Боже се заговори за сватба става... При мен решение на въпроса скоро няма да има, дано Вие намерите сили и да се обърнете така, както го чуствате. Но според мен " лельо " при вече сключен брак не е подходящо. Моя позната се обръщаше към свекърите си с ' баба й и дядо й " .

Миши,майка му не иска да й викат свекърва?Е,каква ти е?В смисъл вие нали планирате сватба?