Госпожица, сега ще трябва да пиша, а толкова ми е трудно с бебка

Обаче понеже сте ми като семейство ще го направя. Тук мина периодът около сватбата ми.
Ето и за раждането, набързо разказано, да не се събуди Ева

/
Сутринта на 16 имах болки и пренасях вече с пет дни, притеснявах се водите да не са позеленели от това. отидох пуснаха тонове на бебка, но бяха добри и ми казаха да си ходя. Вечерта в 23:00 часа започнаха истинските контракции през 10 мин. и така до 05; 00 не издържах звъннах на акушерката (позната ми е), звъннахме и на Митко на леля му тя е лаборантка в едно отделение. Взехме леля му и тръгнахме към болницата. В 05:20 бяхме там, прегледаха ме за разкритие едвам 2см и аз се ядосах. Някой хора ходят с по 5 см, без да усетят, а аз с адски болки едвам 2см. Пуснаха ме на тоновете пак и зачакахме истинските контракции. Сутрешния екип беше много готин, имаше един лекар само вицове ни разказваше и корема ми се тресеше като желе.

)
Обадих се и на моята лекарка, тъй като бях с избор на екип да дойде, че днес ще се ражда (на 17.06).. По някое време ме пуснаха да се разхождам по коридора, защото не ми се седеше вързана. Разхождах се с леля му и когато имах контракция се присвивах, за да я облекча и така сигурно 2 часа аз меря тигели на коридора. Дойде и моята докторка, провери за разкритие някакви си едвам 4см с много силни болки. Оказа се, че шийката на матката ми е много стегната и не мога да направя разкритието бързо. Но аз така или иначе чаках да станат 4см, за да ми сложат така мечтаната упойка. Анестезиоложката едвам я сложи, много зор видях и ми беше неприятно цялото това нещо. Но след това, О <РАЙ, чувствах се много добре и с нетърпение зачаках обяд, защото знаех, че тогава ще се роди. Но ама не разкритието ставаше много бавно. Вече с упойка ми сложиха окситоцин, за да усилят разкритието.
Без упойка окситоцина е ад, но аз с нея се чувствах добре. Да, но по едно време започнах да усещам много силни болки, извикаха пак докторката да ми бие втора доза. Не ме хвана, странно нещо .... биха ми венозно спазмалгони, нош-па, но нищо не ме успокояваше. ПО някое време започнах да викам вече. Не се издържаше, идваха на четири пъти да вливат дози и не се получаваше това, което исках, а именно раждане без болка. Моята лекарка пак ме провери за разкритие 6см. побърках се от болка. Някои моменти ми се губят. Накрая си спомням, че от болката между контракциите се унасях. Лекарката ми спука мехура, слава Богу не беше позеленяла водата.
Започнаха и напъните малко по-късно. откараха МЕ В родилна Зала започнах Да напъвам на 4-я напън бебка излезна. Е резнаха ме както всяка родилка ми се струва сега, шиха МЕ като гоблен каза уж 3-4 вътрешни и външни 3-4, ама НЕ й вярвам Излезна МНОГО Бързо като тапа, аспирираха нослето и устата. Проплака много леко, на мама бебенцето ми, тя ми беше много послушна през цялата бременност. Дойде акушерката и ми я подаде и ме попита момиче ли е, аз от болките, които изтърпях не й отговорих и пак ме попита, тогава й казах, да момиче е. Измериха я 3250гр, 48см, прилича на Митко . Изчистиха я и я взеха при др бебета. Аз стоях в родилната 2часа и ме преместиха в стаята за родилки. 30 мин след това станах да се разхождам. Вечерта дойдоха да ми влеят последна доза лидокаин, за да не ме боли епизиотомията и махнаха катетъра. Вечерта дежурния лекар ми каза, че бебка има гъста кръв и трябва да се разреди със система, питах дали е опасно и той каза ами ще чакаме. Аз се притесних викнах Митко и леля му. Говорих с моята докторка и тя каза, че това се случва често при бебетата и няма проблем, едвам се успокойх. След два дни пък имахме жълтеница, сложиха я на лампа.
След това на глюкоза, системка забита в глава, побърках се, милото ми бебе, кърмих я при другите бебета заради системата, не ми я даваха в стаята. след 6 дни ни изписаха. Бях много щастлива. Общо взето това беше самото раждане на бързо. Сега се гледаме кърмим се, добавям и Адаптирано мляко, че нямам много кърма. През деня спи, през нощите будува, като ударена с мокър парцал съм, добре че майка е тук, за да ми помага.
От бързане не съм гледала има ли грешки или не, просто писах без да гледам монитора и пращам, че нямам време
Това е за сега.