Bulechka_TS скъпа това е една страхотна тема! за идеята !

Аз съм на същото мнение като горенаписаното и  смятам , че и моето съкровище ще се промени доста като гушне живот и здраве своето бебе!

Недей се притеснява!Сега си мисли така , ама живот и здраве като видия малкия си наследник и друга песен ще пее!
Той и моят така ми разправяше , даже го изтъкваше като причина за да забавим малко с бебеправенето ,но аз един ден седнах и му казах / ама се бях ядосала/:Виж какво , не може да твърдиш нещо със сигурност без да е станало!Бебето за мен ще бъде толкова важно колкото и за теб!Ако недай си боже един ден имаш два лева в джоба и аз съм ти казала да ми купиш цигари а детето ти иска чипс , кое ще избереш да купиш?
От този ден започнахме с бебеправенето!
Абе мъже!!!

Цитат на: Bulechka_TS в 02.09.2007 14:03

Денис, много иска бебето, направо  !!! Даже от сега още ме пита дали и аз искам да имаме  още едно детенце, поне!!! Та си мисля, че когато бебчо хване с цялата си ръчичка палеца му, всичко ще му се преобърне под лъжичката и друга песен ще пее!!!

Определено ще пропее друга песен! 

Нашият татко така гушка бебето, радва му се и се грижи за него, че по-скоро аз съм вече номер 2 след дъщеря му, а не той  Чак и вика някой път "мамина сладка", ще ме умори от смях, викам му-"каква мамина, мамина ми е на мене, на тебе ти е татина", пък той-така било по-миличко. То са игри, радости, закачки, тя така се смее в ръцете му, че направо нямам думи, като и каже на татко момиченцето и чак аз омеквам. Единствено по-лесно от мен я оставя някой друг да я гледа, на мен май още ми е по-мъчно и трудно да се разделя с нея, може би защото той така или иначе ходи на работа, а аз не. Но колкото повече го оставям да се грижи за нея, толкова по сиш свиква и не му е трудно,тъй че момичета приобщавайте татковците още през бремеността към всичко свързано с бебето и после няма да съжалявате.

Обич и от татко

Любовта на бащата към детето понякога изненадва дори майката. За бебето тя е безспорна, то обича татко си точно защото е различен от мама.
Неопитният баща също толкова много се нуждае от помощ, колкото и младата майка. Татковци, ако искате да навлезете по-уверено в новата си роля, прочетете съветите ни.

Следвайте чувството си
Бебето ви е личност със собствен характер. Точно като вас! Най-добре ще се разбирате с него, ако следвате своето чувство. Ако само подражавате на партньорката си, няма да ви е по-лесно – оригиналът винаги е по-добър. Така че излишно е да я разпитвате как тя дава шишето на бебето, как го успокоява или го кара да се усмихва – изпробвайте собствени похвати.
Бебетата са умни. Те знаят, че мама и татко не винаги са еднакви и не го и очакват. Детето има двама родители, то приема и се радва на разликите между тях. Това не означава, че принципите на възпитание трябва да са различни. Най-доброто е да има синхрон между тях. Става въпрос за тънките разлики в тона, в начина, по който мама и татко милват бебето, говорят му, пощипват го по бузката, носят го. Опитвайте се като баща да намерите своя път към сърцето на бебето си. Вие не замествате майката!

По-близо до бебето още преди раждането
Новороденото разпознава гласа на мама. Дали обаче разпознава и гласа на татко? Зависи от това доколко, докато е било в корема, бъдещият татко му е отделял достатъчно време, “галил” ли го е през корема, говорил ли му е... Ако го е правел, напълно възможно е бебето да се ослушва, когато излезе на белия свят – аха, това е онзи с дебелия мечешки глас, когото познавам. Изглежда симпатяга! Затова още от 9-те месеца говорете с бебето, нежно го опипвайте през корема. Тези срещи ще променят вашите представи. Скоро на света ще дойде не бебето на любимата ви, а вашето общо дете. Това усещане ще ви даде повече увереност след раждането.

Научете се как да го успокоявате
Да се успокои плачещото бебе, е истинско изкуство. Разбира се, че темпераментът играе важна роля – някои бебета се успокояват бързо, други са упорити ревльовци, които често замлъкват едва след часове непрекъснат плач. Всеки може да изучи изкуството да успокоява. Важни са три детайла.

* Преди да се заемете с плачещото бебе, напълно се успокойте вие самият. Нервността се предава и на него.
* Вземете бебето на ръце спокойно, без нервност. Галете го внимателно и не говорете много, докато то плаче. Не реагирайте, ако ревът му се засилва. Разказвайте му нещо със спокоен и тих глас, докато плачът му утихне.
* С поведението си покажете на детето, че може спокойно да плаче и че ще му помогнете колкото и дълго да трае това. И че заедно ще отстраните дразнителя.

Споделяйте дежурствата през “нощите на плача”
Всички малки деца преминават през периоди на нощен плач, когато искат да легнат в леглото на родителите си. Ако твърдо отказвате да приемете това желание, разпределяйте нощните дежурства – една седмица мама, една вие. Не вдигайте детето от леглото, когато плаче, само леко го галете и тихичко му говорете. Всеки от вас ще знае, че стоически е издържал своята седмица и през следващата ще може да спи със спокойна съвест.  

Навън без мама
Ако извеждате детето и без мама, това ще се отрази добре на всички. Така ще дадете възможност и на половинката си да си поеме въздух от всекидневното напрежение. По-често разхождайте детето, понякога го качвайте на раменете си. Тези моменти ще създават особена близост между вас и него. Игрите с татко са доста по-различни от игрите с мама. Те винаги са по-атрактивни (макар и не толкова безопасни). След тях детето ще се върне у дома развълнувано и доста поуморено... Тези мигове със сигурност ще се запечатат и в спомените му.  

Обич и от татко - 2

Оставяйте го да действа само
Нека детето да помага, когато иска. За него ще е по-голямо удоволствие да се справя с някоя малка задача само, отколкото с голяма, но с помощта на родителите.
Тук обаче дебне една опасност – татковците са склонни да превръщат детето си в чирак или в пасивен наблюдател, особено в игрите. Обикновено бащата иска набързо да построи кулата сам, а в това време детето разсеяно и недоволно търси друго занимание. Предлагайте на малчугана да решава кой какво да прави, т.е. нека той ви отреди роля. Само в краен случай може внимателно да му давате някои указания.

Не се правете на приятел
Не преигравайте, когато сте с детето. Не му втълпявайте, че сте неговият най-добър приятел, че винаги го разбирате, че винаги ще му помагате... Такива внушения няма да допринесат за сближаването ви. Детето само може да си намира приятели. Вие сте нещо съвсем друго, вие сте Татко!

Източник

нашият татко много помага и нямам никакви опплаквания. Неговите задължения са смяна  на памперсите, къпането, а си делим нощните приспивания и останалите дребни задължения.
това, което ме учудва е, че той принципно е супер спокоен, но бебешкият рев явно много го изнервя, защото в тези моменти аз съм далеч по-спокойна.

...нещо пак натиснах.Та,моето мнение е,че за татковците е доста по-трудно да свикнат с промяната в живота им.Ние мамите носиме бебето 9 месеца в себе си,усещаме го как мърда,говорим му,докато те не могат да усетят нещото като нас и когато бебчо дойде за тях е шок.Трябва им малко време и след това всичко се намества и те заемат отреденото им място и започват повече да се грижат за бебето.При нас също беше такав.В начолжтж тоткото само я гледаше,дори не и говореше,страх го беше да я гушка,но когато свикна нещата се променихе-хранеше я,къпеше я,сменяше памперси и всичко останало.

Нашия татко (това си е направо нарицателно  ) никога не е имал страх от грижите за дъщеричката ни- пое я от ръцете на акушерката с такова нежно изражение в очите,че....Пред него никога не е стоял проблема "прекалено е малка да я гушне","ще се счупи" и подобни.Винаги заедно сме я къпали,двамата,като мъничка-успиване,люлеене,песни...коликите отшумяваха по коремче върху татко,на ваксините винаги той я държи,заедно даваме лекарства,сваляме температура,винаги заедно-и при гинеколога,и в родилна зала,и при педиатъра,на разходка...а игрите!Няма други такива като игрите с татко,подмятането със звънко кикотене,боричкането....еееех,много е хубаво с татко!!!