Добро утро сладурани - поспаланииииии 

Хайде да ви разбудя с малко хубаво неделно кафенце и понеже от вчера ми се е дояло торта, та да сервирам за днешните клюки и сладко  мезенце 


Аз вчера почивах, ама то една почивка вкъщи, цял ден на чистене, пране и готвене, че имахме гости и всичко се обърна с краката на горе, днес ме чака един дъъъъълъг работен ден, така че ще съм тук, отворена за приказка и лафче 

nadelina88 радвам се че се отново си сред нас  не ни лишавай от присъствието си , драскай ни по честичко 

Vessi не  е истина това време при вас, какво е безбожно. Елате ни на гости с пингвините, каня ви най официално. Нямаме 40 градусова жега като в бг, но имаме идеално време за плаж и прохладни вечери, за да се спи спокойно 

maya_bunny разбира се че ще си защитиш детето...то как една майка ще гледа как и тормозят детето и ще седи на пейката спокойна само и само да не стресне лигавите и невъзпитани деца. Ние нали имахме гости тука тия дни...едни наши приятели кубинци с малкия...3 годишна панта, ама то не панта ами природно бетствие. Толкова лигаво и невъзпитано дете че не ви е работа. А родителите си седят и го оставят да си прави каквото иска. Писнало ми е да слушам оправдания на безгрижовни родители от сорта че " То е едно дете, не разбира" ...едно дете не разбира защо това и онова не се прави, ама ако родителя не му покаже от малко кое е правилно и кое не, какво очаква насреща. С моя мъж за главите се хванахме. Взехме да се питаме дали ние сме прекалено идеалисти или така виждаме нещата щото не е като да си е наше дете което да си търпим. Извинявай ама то за 3 дни ми обърна къщата с краката на горе, то бяха обръщане на пълни чинии, сядане на масата и като започне да се върти отгоре в кръг, набира покривката и познайте...всичко що е чаши и чинии е обърнато или на земята, и най интересното, че родителите не му правят забележка, а казват че то си било дете  а как се тръшка и рита и удря, като не му се даде нещо или като не му се угоди  ужас...ние просто се наплашихме...но цялата вина си е от самия родител. Колкото и да си е буйно детето има една малка част от растежа, която се казва възпитание и се започва от първата годинка. Поне аз така виждам нещата, не знам дали съм права, ама мойте баби винаги са казвали " Бие се дубенце не г*з" с извинение.
Та много добре сте направили че сте сменили компанията. Децата са като гъба и всичко попиват. Не му трябват такива приятелчета и после да стане и той като тях.А ти и в новата компания ще се приспособиш и ще свикнеш, а може да се окаже и по добра от старата 

станах много подробна и дълга...лелееее...ама така бях набрала тия дни покрай малкия вкъщи, че Майчето като спомена за тия деца и вече ескалирах 


plamak_, lina_bs как сте сладурки  Лина, за роклята от две части са ми казвали винаги че била по удобна, понеже не тежала, иначе цялата рокля се смъквала от тежеста и ала бала. Аз бях с цяла рокля и нямах никакъв проблем в интерес на истината, а от две части така и не пробвах понеже за мен цялата рокля си е цяла и винаги ми е харесвала повече. Пробвай и цяла и на две части и виж на теб коя ще ти е по удобна 

ПП. Само последно да ви се похваля и спирам че станах досадна  тичането за интервюто на милото си е заслужавало...обадиха му се миналата седмица и в петък почна работа  супер доволен е понеже работата е много по различна от всички останали до сега, всички документи са си както трябва, има си договор и то не като моя, дето да си го завра, айде да не казвам къде. Единствено че за сега е само за 4 часа и за темпорадата лятото, но ако има след това свободно място и го харесат ще е с предимство, а и му се отварят доста врати  та супер доволни сме 

Хайде милички... лек и успешен ден с много усмивки

Мерси за подкрепата! И аз знам, че за себе си съм права и най-вече не искам Симеон да го отнася без да е виновен за нищо.
Берче, съчувствам ти за това диване, не е човешко с такива гости, другия път им кажете, че сте пръскали за бълхи и излезте с тях само на ресторант  , така поне някой друг ще събира счупени чинии. За мен също е безумие да си оставиш детето да се държи като животно и то на гости, сякаш другите са длъжни да му търпят мизериите ... Много е трудно възпитанието и това да улучиш златната среда, хем да възпитаваш правилно, хем да не е като войник. Сега съм накупила едни книжки с костенурчето Франклин, които са много мъдри напр. "Костенурчето Франклин си подрежда стаята", "Франклин има сестричка" (с тази ще се опитам да предизвикам съдбата, но за след няколко години, още ми е рано , а следващата ще е "Костенурчето Франклин се загуби", за да може като тръгне да бяга като луд да му напомням какво може да се случи.
Иначе за тръшкането, всяко дете минава през този етап, мин. ден ми скъса нервите като покара едно колело и когато детето си го поиска не искаше да му го връща и се започна едно тръшканееее ... тогава колкото и да обясняваш, той вече е влезнал в някакъв филм и не възприема. Оставих го да се нареве и вкъщи като се успокои му казах, че съм му сърдита и обясних защо, после пак обясних и сякаш посхвана, ще видим следващия път.
Браво на милото за работата, дано да е все така доволен, той какво точно работи?

ама то всяко дете си се тръшка за нещо...ама от тръшкане до тръшкане има голяма разлика...то това за всяко нещо...не минават 5 мин без да се опита да се наложи или да стане на неговото , ама те родителите му играят по гайдата и то няма какво друго да знае...направи беля...таткото се опита да се скара, майката го нападне, скара му се тя и гушка малкия и ходи му обяснявай после че беля е направило.Бяха 3 дни вкъщи и направо си надуха главите и ни натовариха психически...то иска майка му и баща му да са все до него, няма такова да се заиграе сам или да се загледа в някое филмче...ако единия от двамата е до него се заседява пред телевизора примерно...ама ако е сам пищи докато никой не дойде...това добре, до следващия момент в който реши и другия родител да му е до дупео...почва се пак сиврене и тръшкане...абе ужас ужас...една лудница направо...аз си спомням като имахме гости на времето си отивах да си играя в стаята и никога не пречех, мъжа ми е бил по същия начин. Не знам...то не е и хубаво да говоря така че се не знае на наща глава какво ще дойде  ама останахме направо възмутени. Кумувете ни бяха миналата година декември месец за един месец горе долу...ми ние не усетихме че дете има вкъщи...за всяко нещо се питаше...внимаваше...троха не даваше да падне на земята и се навежда и си я взема ...няма такива лиготии и чудесии...съвсем друга работа.

а ти с тези филмчета много хубаво си го предвидила...можеш от сега да му пуснеш някои...нека си ги гледа...след време му пусни пак и после пак...и всеки път ще му е интересно. Аз като се сетя...нашето торнадо  му пуснахме една вечер поредица от детски филмчета...та като си избра две...от 23:30 вечерта до 2:00 си пускаше само тия двете...не ме питай защо до това време беше буден, просто каза че не иска да си ляга и понеже таткото и милото си пийкаха на терасата го остави да си гледа само и само мир да има...а мамата тя пт раното е заспала и уж татито го гледа 

Хеййй сладури как сте? Как минаха почивните дни? Аз преди малко се прибрах от Камчия и да Ви кажа не вярвах, че ще изкарам толкоз добре. Бях тръгнала с навъсен нос както се казва, но за мое щастие всико беше върха. Бяхме с моя съученичка и с 3г. й дъщеря, която според мен е едно невероятно дете. Вечерта всичко мина идеално танци манци пийка хапка и кам 3-4 пийналите си легнаха, само аз и съученичката ми останахме за да си поговорим за минали дни преди да стане семейна. Неусетно дойде изгрева, но малката се размрънка и тя легна. А аз останах самичка пред огъня  . Наистина беше много хубаво. Заслужаваше си.
Виждам, че споменавате агресията сред децата - да изразя и моето мнение стига да не е много нахално. Винаги още от много малка съм мразела лигавите деца. И съм на мнение, че едно дете е наистина като гъбка и ако родителя не вземе действията в свои ръце, то нещата стават страшни за в бъдеще. Както баба ми обича да казва " първите 7г са най-важни". Имах възможността да наблюдавам възпитанието на Симонка и да ви кажа тя също опита да си придава фасоните, но някак номерата й не минаха пред майка й. Ако го оставиш да прави каквото иска както Бера спомена за въртенето на масата бутането на чинии и т.н. представям си в пубертета, където се водят по диви как ще бъде това дете. И на мен тази тема ми е много болна затова спирам . Дано един ден моето е послушно и не създава много проблеми. Така, че maya_bunny  много правилно си решила и за компанията и за книжките. Дано костенурчо помогне на Симчо за доброто възпитание и по- лесно да разбира някои неща.
Това е от мен момичета и много се извинявам за дългия пост, но хем исках да споделя хубавото преживяване, хем да изразя мнение за тези лигави деца, които уж са малки и не разбират.

Mishi то винаги като идеш на място с нагласата че няма да си изкараш хубаво и се получава точно обратното. Аз преди години не исках да отивам с наще на почивка и толкова се тръшках да ме оставят вкъщи и отидох със супер смотано настроение и нагласа че ще е най тъпата почивка, а то...залюбихме се с милото, изкарахме си невероятна почивка и стана тя каквато стана  та сега не мога да я абравя 

Добрутроооооо

Миши, къде бяхте точно на Камчия? Много ми се ходи и на мен на природа, дано стане септ.

Берче, как се запознахте с милото? Усещам романтична история. Нашата е "заводска любов", може и аз после да споделя

Хоп ето ме и мен тук. Ние си направихме сутришната разходка и дори се люляхме вече на люлките , че толкова му хареса , стояхме 40 мин и хубаво ,че аз го взех иначе гласа му нямаше да се чуе , а иначе не застава.
Майче много хубаво си решила да го поучаваш по този начин , все пак така по детски е по достъпно за него. Аз преди правех театър на малката с една ръкохватка имам  като човече с език , очи , уста и даже и беше доста интересно .
Берче то ще е била наистина голяма лудница с тия гости , аз също не обичам такива деца и даже като се пробва малката да ми върти номера много ме вбесява  на моменти , ама намирам начина да я завъртя и пак не става на нейната , когато е нещо за което не трябва да има такова държание.
Миши радвам се че си останала доволна от почивката , защото се отразява много добре такива положителни емоции , някак по лесно се зареждат батериите за да караш после пак в еднообразното ежедневие понякога.
Гледам ще разказвате как сте се запознали , аз се запознах с милото в сайт за запознанства и още на следващият бяхме заедно.То бе любов то бе чудо  Ще бъде интересно всеки да сподели своята история.

Майче бяхме точно на устието където реката се влива в морето. и трябваше да я заобиколим за да идем на плаж. беше забавно, защото гледаш как всички сме взели чадърите чантите и газим във водата, за да стигнем до хубавия плаж, понеже точно на самото устие беше мутна и студена ( реката се оказа многоооо студена а морето страшно топло). И да наистина беше много хъбаво, жалко че пак се върнахме в ежедневието. Откраднете малко време и отидете заслужава си.
Плами винаги съм се страхувала от запознанствата чрез сайтова. Все съм се чудела каква откачалка ще се окаже. Но имам много познати,които вече и семейства са създали благодарение на тези сайтове. Значи не са толкоз страшни
Бера и аз чакам с голямо любопитство разказа за твоята незабравима почивка.
Успешна седмица на всички 

Ами то си е нож с две остриета такъв тип запознанства Миши.При нас всичко стана толкова случайно и толкова скоростно , че аз не можех да повярвам.Да видим ако изкараме късмет милото да излезе в отпуска ще се поосамотим и ние на някъде.А някоя от следващите седмици ще пътуваме и до свекървата , така че се очертава малко разнообразие .

Здравейте отново!

В страхотно настроение съм, защото намерихме две нови приятелчета и много играха. В Сф сме в страхотен квартал (едно хубаво нещо да има, аз не харесвам изобщо Сф), с малки, стари, комунистически блокчета като до всяко има градинка, зеленина, люлки, пързалки и т.н. Строено е в интерес на хората  И така до едно блокче видяхме децата и се запознахме.

Плами, наистина си имала голям късмет с виртуалната любов, аз като съм излизала на чат срещи винаги е било смотано и хората не са оказвали това, което съм очаквала. Яко спек.

И така нашата историяяяяяя, може и да съм я разказвала, дано не се повтарям. Трябва да започна малко по-отдалече. 2005год. спечелих един конкурс за работа в БТК в Сф и се преместих тук, но не ми хареса работата и се завърнах в СтЗ, за да работя за една фирма на територията на ТЕЦ 2 (т.е. на полето) с идеята никога да не помириша София отново. Нооооо още първите месеци се запознах там със софиянец, който беше в командировка, егати късмета ... Първо той ме забелязал, бяхме в съседни офиси, после официално се запознахме в стола ("заводска любов"), взехме да се прибираме заедно с неговата кола, да излизаме и нататък е ясно. Следващата година пък всичко живо около мен се изпожени (бяхме на 3 сватби) една след друга и аз така се забирих, че започнах да го кандардисвам и ние да се женим  Тогава той ми припомни, че след време ще се живее в Сф, дали съм наясно и т.н. И така, и аз като Весито от Канада, зор заман ...

Хайде вие стееее, всеки да разкаже, знам че има такава тема, ама къде да ровим сега там, тук по-задушевно

Мая много се радвам за Вас, че си имате вече нови приятелчета. Сега и малкия и ти ще сте по- спокойни. Относно виртуалната любов-никога не съм излизала с чат-приятел. Но пък много пъти съм им връзвала тенекия и после съм се оправдавала, че е излезнал спешен анганжимент. Тъпо ама... страх лозе пази са казали хората. А как ние се запознахме с моя приятел ммм бих казала, че съдбата си знае работата. Официално април месец бях сложила край на дългогодишна и много травмираща връзка. И си бях казала, че поне 1-2г не искам да чуя за мъж камо ли за връзка. Да ама не. Края на май месец с една колежка решихме, че отиваме на плаж и ще се забавляваме на макс, а ако се намери някой готин батко още по добре( нещо ни бе обхванала лигата след толкоз лоши преживявания). По пътя видяхме един с кола, с който се разминахме. След плажа в хотела ни едни приятели правиха барбекю и ни поканиха. Е този сладур се оказа на нашата маса. И така в продължение на цял месец всяка вечер барбекю, а преди това плаж с него. Още на 3 ден той каза че иска да е с мен, но аз се дърпах. Е, дърпах се дърпах се накрая изгорях и сега вече 2г сме все още заедно.

Наистина изкарах късмет.Запознахме се в един сайт през януари 2009 писахме си няколко часа и се срещнахме на следващият ден и 2 часа по късно вече си бяхме заедно.Първата ни целувка беше до морето , точно тук , но тогава вече имаше и палми .Беше доста неочаквано за мен , точно защото беше доста бързо развитието на нещата.От тогава всеки ден бяхме заедно ,само не смес е виждали когато замина 2 пъти за село.За да прекарва повече време с мен се премести в моят квартал и ето накрая се премести и у нас  И така вече 2г и половина сме заедно , дано да изкараме още доста години в така добри отношения , разбирателство и любов.Дано и всички вие сте си дълги години влюбени все така щастливи.

Миши, тези плажчета на Камчия мнооого добре изглеждат, разгледах в нета. Може би ще ходим на екскурзия към Варна и околността и ще го имам предвид. Ние сме ходили на подобно място на устието на р. Велека (до Синеморец, под Царево) и беше много красиво, но в морето много рязко ставаше дълбоко, правиш една крачка и водата ти е до врата ... не е за мен.

А това за любимия наистина съдбата си знае работата, е как няма да се дадеш накрая, при тази обстановка особено. Стана ми интересно какво е това барбекю при хотела, сигурно си има специално място? Ние в Гърция си купуваме риба и си правим барбекю на някой готин плаж, но в хотела трудна работа ... ще скандализираме всички немски баби 

Пламък вие наистина сте ужасно бързи и ужасно късметлии да се откриете!!! Все така да ви върви! 
Аз като съм излизала на чат срещи сме си писали преди това с човека поне месец, два и сега ще ви разкажа за няколко случая, които по си спомням: Първата чат среща с много умно момче, ама голям злобар, от тези хора, които за всеки имат по една лоша да кажат, което е по-характерно за женската природа. Излизала съм с него на кафе често докато опозная и тази страна, не ме е привличал никога и не е имало нищо между нас; втората чат среща с един като от списание (фитнес инструктор), но както подобава доооста ограничен. По-интересното е, че точно като се запознахме аз се бях преместила в Сф (2005год.), а той се беше върнал от Катар и двамата си търсехме квартира и хоп - станахме съквартиранти, но първо го предупредих нищо да не очаква, още от първата среща наживо ми стана ясно, че не е за мен. И такааааа, много весели истории могат да се получат и не чак толкова весели.

Имах голямото щастие да живея една учебна година в хотел, с двроче барбекю,заведение в самия двор абе супер място. Дават го през учебната година на студенти, а през сезона на туристи. Не се давах, защото си бях изпатила, страхувах се някак да рискувам отново и то с напълно непознат. Но той се оказа много нахален и ме предразположи така, че всеки божи ден бяхме заедно. Неговия хотел е точно срещу морето и почти всяка вечер бяхме на тераста просто си говорехме и без да се усетим е дошал изгрева  А за Камчия наистина много ми хареса. Водата беше толкова бистра и топла, че не ми се излизаше от нея. Сега съм се навила да ходя към Калиакра, защото и там било много красиво.

Ех че хубави историии...още от сутринта влязох да прочета малко, ама дойде шефката и не успях да отговоря...сега ви изчетох и така се заредих любовно 

Майче много се радвам за новите приятелчета.,..дано всичко вече да е на ред и да не се наложи пак да сменяте компанията 

Плами наистина голям късмет си имала, но съдбата си е съдма както каза и Миши и по някога не е нужно да се познаваш с някой хилядолетия, за да разбереш че е човека за теб 
аз никога не съм ходила по нет срещи...само си спомням с едно момче си писахме...бях в 8-ми клас...той от Пазарджик та си пращахме и писма и по мирката, тогава така беше чата по който чатехме  та по едно време като врякна че е влюбен, и аз да не остана по на зад му казах същото, макар че не беше така, ама на ...белята си търся и аз...интересно ми ала бала...ама като каза че иска да идва да се видим и прочия и аз дадох на зад и прекратих всичко с оправданието , че мама не ми дава  детски глупости, но както и да е...


стана дълго , ако искате не четете че е и отегчително 


ах моята история...то от къде да започна...тя е цяла приказка, ама ще се опитам на кратко.
Та 2001 се стягаме както всяка година да ходим на балкан, на палатки и наще ме успокояват, че тази година щяли сме да си имаме компания, на баща ми колега със семейтвото си. Имали син така че нямало съм да скучая, щяла съм да си имам компания. Сина разбира се беше милото, а аз като го видях, в очакването си да видя момче на моята възраст, бях супер шокирана че виждам мъж.Тръшнах се и разочаровано нахоках баща ми дето ме е излъгал с думите " Какво ти момче бе, той си цял мъж...какво да си кажа аз с него" 
Както и да е, взех си смотаното настроение и тръгнах...оказа се че неговият приятел преподава италиански в нащо даскало и след не многото приказки които си разменихме все пак си изкарахме добре.
Цяла година нищо , а на следващата пак ще ходим на същото място и пак с тях. Да ама аз тогава вече си имах гаже (както баба казва  ) и не ми се ходеше никъде, ама както и да е наложи ми се да ида.С нас беше и братовчеда на милото и въпреки всичките ми предразсъдаци с които отидох то взехме че си изкарахме незабравимо. Оказа се че големия мъж който видях е едно дете под прикритие  и страхотна компания. Точно тогава той взе че се влюби, ама аз нали си имам друг, а и много голям ми се вижда и не се давам. Пак цяла година пауза в която се виждахме, излизахме, той ми пращаше любовни смс-и на испански, в които си изливаше чувствата, а аз не можех да ги разбера тогава... явно и орисията ни от тогава е била да живеем по испанско заедно
гаджето взе много да ме ядосва и тайничко си излизах.Всичко добре до момента в който милото си разкри чувствата и аз го отрязах. Каза че повече няма да ми се обади, за да може да ме забрави. Така и направи...не се обади, не го видях, не го чух няколко месеца. Да ама за балкана баща ми ме прати да го моля да дойдат. Те па с него са колеги забравих да спомена, а другото гадже  пък колега на майка ми...абе...цирка без да искаме стана пълен.Та след голямо молене и не много дърпане от негова страна се реши да дойде на почивката с нас. Бяхме с наще и една моя приятелка. Беше още по незабравимо и от предната година, понеже в един момент чистия въздух ми проми мозъка и си презнах и пред мен самата че искам да бъда с него и това което се таи в мен е много повече от любов. На първата ни целувка точно заваля дъжд. Беше някъде около 5 часа сутринта на 26-ти август.( Годишнина на наще от сватбата)  Месец по късно знаехме че тази връзка няма да има раздяла и ще завърши с брак  В деня на сватбата ни пак от нищото се изсипа дъжд точно когато младоженеца тръгна с кумувете да ме забират и спря когато пристигнаха...знам че всичко това е за да ни върви по вода в живота.
и така....ще направим 8 години заедно ... на същото място където стана всичко получих и предложението си за брак две години по късно...и какво да ви кажа...изживях най красивата си любовна приказка...
...и станах супер дълга...извинявам се страшно много...опитах по на кратко и пак дълго...ама като взема да разказвам тази история и се отплесвам