06.10.2007 23:27
ооо и аз съм на това мнение всеки е индивидуален и вся
Така си е мила!И аз много добре го знам,ама какво да направя?!Понякога много се смея на някои лигли като вземат да се превземат,а може и аз да съм същата
И не обръщам внимание на разни работи...ама явно когато си стоиш по цял ден у дома и не си заел съзнанието си с нещо друго ставаш свръх чувствителен и раздразнителен.Аз като работех дори беше обратното-нямах време за излишни глезотии и направо бях като войник станала и една такава силна,борбена,надъхана!Ама сега е много кофти и добре,че е форума,че иначе да съм изпаднала в деепресия....
Просто както казах е много индивидуално-за някои е глезотия,ама за мен в този момент може и да е жизнено важно...то е като при различните възрасти-аз много мразех някой голям да ми каже"бели кахъри,детски работи...колко по-големи проблеми има!",а виж как има даже деца,които толкова тежко изживяват една любов или ниска бележка,че чак посягат на живота си...Та исках да кажа,че всеки изживява нещата в зависимост от емоционалното състояние в което се намира.Най-вероятно в дръг етап от живота си щях да се смея на проблема си,но в момента ме е засегнал.
нормално е нали знаеш защо на хората в казармата все има намират работа за да не мислят за глупости
така е с всеки човек!!!мила разбирам те напълно аз и сега нищо че работя пак съм в такова настроение да се 1уди човек от къде намирам време и сили
Хубавото е,че сама си признавам когато съм в труден период и размишлявам върху поведението си,ама на мъжете това им е чуждо...те си мислят,че когато сме криви или недоволни обвиняваме тях,а ние искаме просто да ни изслушат и гушнат....а не да ни казват какво да правим или да ни се накарат едно хубаво,че да се освестим 

Именно за това състояние говоря,в което се намирате вие в момента,ама като си работите и двамата поне си отвличате вниманието....а това е много важно!Все пак аз днес реших да ъсм по-озитивно настроена и в момента сме в едно такова блаженно състояние...На вилата сме и сме на райграса на въздух-той си смята някакви чертежи,а аз си чета и си пиша във форума,баща му готви,сестра му е тук и племенниците щъкат из двора и си играят с кученцето ни
И това си е ежедневие,ама поне е някак по-различно и блажено и всички си имат своите занимания,но сме заедно и е приятно...А и сутринта като видях как ми направи и закуска и то за пореден път и се почувствах виновна за изблиците си, така че реших да си подобря настроението и да не погубвам почивните дни...

И си ме подкрепяте във всеки миг!Съжелявам,не обичам да съм тъжна,ама понякога се случва!Обаче сега пак съм мноооого весела!И аз не знам защо,ама си намирам поводи,дори и в обикновените неща!Целувки!!!!

И без много да ме подканяте реших днес със сутрешното кафенце и вече поотлежалите си спомени да ви поразкажа,това,онова,а и снимчици си имате вече в албума http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13790.html, така че....
А вечерта спахме в братовчеда на Явор и жена му,която всеки момент трябваше да роди: http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13608.html (Честита им Кристинка!
).Та преди да потеглим си изкарахме 1 страхотен ден...
) потеглихме на нашето велико приключение!Малко се попритеснихме като видяхме,че мнозинството в автобуса са хора около,че и над средната възраст и тук таме някои по-младички
Но с времето се сприятелихме и им станахме любимци(нали сме младоженци
) и падна голяма веселба!Намерихме си и нови приятели-Веси и Анелия(майка и дъщеря от Пловдив) и Йовка и Митко(от София),та с тях си излизахме всяка вечер в съответния град и си хапвахме,пийвахме и веселяхме!
Много е чисто,по чорапки да ходиш и кипи страшен нощен живот!Има няколко пресичащи се улички на центъра,които са целите застлани от масички на различни заведения и млади хора се веселят,прекрасно наредени витрини и аз много се смях на надписите им и даже много ги снимах.И се радват като разберат,че си българин и се разбираме...Хотелът също беше добър!И храната!На сутринта направихме разходка из забележителностите (Централния площад, Катедралата, Горни град и църквата Св.марко) и много ни хареса макар и да преваляваше.Дори остана време за по 1 кафе http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13799.html
На другия ден обиколихме и самия Мюнхен (Мариенплац,Старото и новото кметство,църквите Св.Петър и св.Михаил и Катедралата).
Направо ми се дорева и вдигнахме скандал на екскурзоводката,ама не ми се говори.Поне на вечеря от скъпия хотел ни поднесоха няколко бутилки бяло вино за извинение...след вечеря решихме да се поразходим из нощен Люксембург,но....поредното приключение натъкнахме се на някакъв мъж,който слезе от мотор и взе да тича напред,назад с .....пистолет в ръка и ту го вадеше,ту прибираше и говореше по радиостанция и ни направи сигнал да поизчакаме и ние го разбрахме и се поспряхме,но останалите подпийнали от групата продължиха да викат и вървят към него....Слава Богу той прибра пистолета и се метна на мотора,отпрашвайки на някъде...И това ми било Люксембург! 


http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13843.html
Падна ни се екскурзоводка змей!Като ни подхвана от първата вечер и ни мъкна напред,назад и вечер едвам ходех вече
Но видяхме страхотни неща и дори се оправяхме сами с метрото!Страшно ни хареса Айфеловата кула(разбира се!) http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13893.html
) и по ул.Риволи.
Но пък мъжа ми ми подари страхотен букет от жълти парижки рози и бях страшно изненадана и щастлива!http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13963.html
, първа прочетох разказчетооо 


http://album.svatbata.bg/tony_yavor/bg/photos/13980.html
хареса ни,но аз очаквах повече от филмите и разказите за родния град на Моцарт.Но посетихме родния му дом и ми беше много интересно,въпреки,че доста са го модернизирали....
Но пък щяхме да се видим с близките и старите приятели,с малкото ни кученце и....да се завърна при вас! 
Та мъжа ми гордо документира и този момент!