Ели прекрасни сте 
пожелавам ви да сте много щастливи, и все повече да се обичате! 

Страхотна булка си и всичко е било много стилно! Браво!!! Много ми харесахте и със шаферките!

Честито и от мен, любовта да върви редом с вас през целия ви живот!  Поздравления, страхотни сте, роклята ти е много хубава, а на снимката с шаферките сте - уау, много сте стилни и красиви, браво!

Момичета най-накрая дойде момента и госпожа Стефанова да разкаже за отминалата ни приказка. С доста закъснение,т.к бяхме на медени седмички. 
Вечерта преди сватбата се прибрах при родителите ми и 3 мата си направихме вечеря както отминалите стари години с приказки и разказчета. Бях ходила на маникюр предните дни и горе-долу седях като мумийка за да не го разваля по някакъв начин.Очудващо за мен,след изминалите нерви и неспокойство -успях да заспя и се събудих някъде към 7,пихме заедно кафе с родителите ми и към 9.30ч.се запътих към страхотният ми фризьор. Там ме чакаше и фотографът,в началото много се притеснявах когато ме снимаше, но така ме предразположи,че след 10 мин,вече не правехме прическа, а 3мата се заливаме от смях.
Милото остана в апартамента където живеем, в бойна подготовка и очакване на роднините му,украса и подготовка. Мислейки,че вече е станал рано рано, звънах- а той сладко си спеше.
След  фризьора, се отправих към гримьорката ми. С нея не се бяхме виждали,само по телефона си бяхме говорили ,но тази жена е такъв страхотен човек.Сватбеният ден и подготовка преди настъпването на часът премина в смях и закачки и накрая в напудряне на носа на фотографа ми.
Когато ме гримира,не можах да се позная,толкова хубава бях. Не можех да се осъзная, баща ми през цялото време беше с мен и ахна когато ме видя.Видях,хем радостта и мъката,че дава дъщеря си в очите му.
Към 12.30 се прибрах в къщи и седнах да отпочина малко от жегата,защото на 16.07-беше един от най-горещите дни. Към 13.30 започнаха да идват шаферките и веселият кокошарник настана.
Незнам,как но през целият ден бях изключително спокойна и след това на снимките на всяка една усмихната.Всички ми се чудеха,как мога само да се усмихвам.....
Ще има продължение......

Страхотноо искаме още 

Дотук звучи страхотно!  Чакаме още!

Момичета, с втората част от разказа ще се забавя още малко,защото отиваме на втора медена седмичка, но съм качила НОВИ СНИМКИ В АЛБУМА. 

Момичета,ако знаете колко бързо лети времето. Днес в улисване и забързан темп чак сега в 23.00 след като отидохме на ресторантче с мъжлето се усетихме,че имаме празник- 1 месец от сватбата. Толкова бързо мина времето, а така ми се иска да се повтори. С всички приятели,гости и такива които не успяха да дойдат се разбрахме,догодина да направим полска сватба- на някоя поляна ,с много музика и танци ,до някое село. Още от сега започваме да го замисляме .

Ех..... Eliminik, ама много хубаво сте го замислили Сигурна съм, че ще бъде супер весело 

Честит първи месец! За подготовката на полската сватба задължително ще ни разказваш, но си чакаме останалата част от разказа!

Момичета остана ми малко време ,за да довърша разказа си..Няма такава несериозна булка, като мен. .................Така дойдоха момичетата и приятели вкъщи , аз започнах да се обличам и да мислим стратегия как да забавим влизането на младоженеца. Моя приятелка предложи да облече тя роклята и да се престори на мен,но...този вариант щеше да забави мн организацията и се отказахме. Пийнахме ,хапнахме,през това време фотографа и видеооператора ни ми правеха снимки,някои от които са мн весели. Не исках да има разбиване на вратата и затова приготвиме друга спънка за младоженеца- да яде лимони с имена на жени. Към 14.40ч се чуха клаксоните и направо сърцето ми имах чувството,че ще спре. Първоначално мислех да се скрия в банята ,защото апартамента е малък, но се спрях на балкона,хем прохладно,хем можех да шпионирам отгоре. На вратата на входа бяхме пратили вуйчо ми, които още при първото запознаство с моя мъж му каза на майтап -бягай сега му е времето.Той обаче малко предаде нещата, не се е запънал както трябва,ами казал след 5 мин държане на вратата,щом си стигнал до тук -влизай  и помни че те предупредих  . На 4тия етаж живеят родителите ми, та и така  малко поизмъчих младоженеца.Аз седях на балкона и чувах само огромната шумотевица. Бяхме приготвили една бяла обувка на майка ми ,която да се пъкни с пари,защото ми е доста голяма,но и моят младеж е хитър -взел в началото да слага печатани 100левки,менте. Но го хванали навреме,да извади истинските :-)Кумът ни за малко да нахлуе със сила в нас,но успели да го спрът и започнало "мъчението" с лимоните .Какъвто ми е карък младоженецът,изял всичките лимони с имена и аз само чувах как всички се смеят и викат да продължава. На видеото видях ,колко се е мъчило милото,защото аз съм била в последното лимонче :-) ( Не го мъчихме чак толкова,бяха сложили захар върху тях). След това започна да ме търси,но аз така добре се бях прикрила на балкона,че чувах само абе къде...вие сте я скрили при комшиите,няма я  и най-накрая ме намери. Беше толкова хубав и така грееха очите му. Само заради този миг в които ме погледна,знаех че това е ТОЙ.
  Времето в което седяхме в нас отмина толкова бързо,докато закача бутониерите с треперещи ръце,играта в воала ,писането на имената на приятелките по обувката ...
Тръгнахме към църквата, но нали Юли месец няма мн задръствания и стигнахме с 30 мин по-рано и шофьорът ни започна да обикаля София ,без да повтаря нито една уличка и да надува клаксона.
В църквата честно казано имах чувството че е като някакъв сън, от самото влизане, пред рутуала, до момента при обикалянето в които едва не се спънах в паркета и само стиснах младоженеца,да запазя равновесие.
А с влизането дадох букета на някои от приятелите най-отзад и изведнъж попа ми вика не вземи си,обръщам се да го взема и те ми викат изчезна –как изчезна букета в църквата . Най-накрая се намери,само дето попа не почна да го търси.
На излизане от църквата,като ни подде една тълпа,хем на всички бяхме казали-букети в ресторанта-НЕ ,всички юруш да ги дават,да прегръщат и аз се оказах обсадена от стотици ръце подаващи цветя и сама. Направо ми идваше да викна помощ.  Представяте ли си " булка " смазана от тълпата с цветя Въпреки всичко успяхме да направим снимките които бяхме замислили и със сапунените балончета и шаферките.

ellimink, много забавно "мъчение" с лимони си измислила  До тук всичко е много мило и хубаво, не се съмнявам, че и в ресторанта е било така...