Благодаря ви отново на всички, ето ме и мен с разказчето, което обещах.
Убедих се, че колкото и рано да почнеш да подготвяш една сватба, никога не е достатъчно времето! Ние започнахме февруари и целта беше без излишно напрежение и драми да достигнем финала. Да, ама не. Накрая се струпаха адски много неща, бях си обещала, че деня преди сватбата само ще си почивам и нищо няма да правя. Обаче познайте - цял ден обикаляхме като луди с младоженеца в най-големия пек да купуваме подарък на кумовете, друга риза за него, да вземем погачите, пазаруване за почерпката вкъщи, бяхме адски изнервени, аз поне 3 пъти се проклех, че се решихме на сватба, разревах се насред улицата и изобщо...истерия отсвякъде. На този фон, нашите пристигнаха чак в ранния следобед и поне наляха алкохола в бутилки.
В крайна сметка, вечерта в 23ч си правих букета, който стана перфектен от втория път и легнах уморена до смърт. Будих се на 2-3 пъти и сутринта в 6,30ч вече беше ясно, че повече няма да се спи. В 7:30ч пристигна фризьорката - Нели Кошарска - страхотна м/у другото, добре, че беше тя да ме разсмива, че както ми се беше свило сърцето...Направи ми най-страхотната прическа - стана по-хубава от пробната! Наистина няма да ми стигнат думите да изкажа възхищението и благодарността си към нея за всичко, което направи за мен - остана вкъщи и изчака гримьорката да си тръгне и след това помогна с обличането на роклята, закачи ми и булото...абе номер 1! Грим - Джулия Ангелова - малко серт ми се стори, но само по снимка ми направи грим за какъвто бях мечтала - като станат снимките, ще показвам. Професионалист отвсякъде! Излишно е да казвам, че грима не мръдна до края на сватбата.
И вече готова, очаквах младоженеца, който брат ми спря на вратата и имаше искания за откуп и т.н.

В момента, в който влезна при мен и видях възторга и любовта в очите му, това беше най-хубавия момент! Татко ме изведе и тръгнахме за ритуалната. Там предната сватба закъсняваше и се наложи да почакаме, но пък беше много хубаво, когато почти всичките ми гости дойдоха там и ни се радваха искрено! Ритуала и двамата очаквахме да започне със "Скъпи младоженци..." с онзи прочувствен глас, който всички знаете и лекинко се подхиквахме, обаче жената приятно ни изненада със "Добре дошли в Ритуална зала Оборище" и като цяло беше много хубав. Аз бях забулена, а той повдигна булото и ме целуна накрая.
Църквата беше много добре украсена, бяха се постарали определено (от тях си беше украсата). В хора пя и един наш приятел и гласа му се извиси (това е църквата с най-добра акустика в София) и беше много вдъхновяващо. Нямаше друга сватба след нас и беше спокоен ритуал, а поповете през цялото време се майтапеха с нас и ни разсмиваха, дори единия разправяше, че сме направили 4 обиколки вместо 3 на масата.

Накрая милото ме изнесе на ръце и се снимахме с почти всички пред църквата.
Следва фотосесията, която беше в най-голямата жега и си беше малко неприятно, но стоически издържахме! Хората навсякъде много ни се радваха!
За ресторанта мога да кажа само хубави неща, малко беше топло, но храната беше на ниво определено (по думите на гостите, иначе аз опитах 2 картофа) и количеството също беше предостатъчно. Имам съвсееем леки забележки за количеството бира, което ни върнаха и остатъка от тортата, която също според моите изчисления би трябвало да е останало доста, а не беше. Но, всичко друго - си беше ок, със сметката също нямаше никакви проблеми. Единствено задележки имам към диджея, но аз вече ги написах в конкретната тема за това. Напуснахме ресторанта в 21ч,(започнахме в 15ч) и продължихме вкъщи, но към 12 вече всички си тръгнаха и си имахме първа брачна нощ

Краката ми бяха подути на другия ден, но нищо не може да се сравни с усещането от деня на сватбата!
Още съм в еуфория, сега сме на морето и никога не съм била по-щастлива! Прегръщам ви всички!