Благодаря на всички.

Макар, че за последните 48 часа съм спал само 3, не мога да заспя все още

Днес (14.06.) беше НЕЗАБРАВИМ ден!
Много притеснения и положителни емоции.
Притеснения, защото датата за секцио беше определена за първо на 27-ми, а вчера датата беше променена на 16-ти. Причината беше високото кръвно, заради което Веси я приеха в болница преди седмица. Изследванията показаха добри резултати и се успокоихме. Наблюдаващият ни лекар (д-р Александров), реши за да се избегнат рисковете за Веси, датата за секцио да е тази седмица.
Обачеее, в 2 часа телефона започна да звъни. Обаждаше се Веси, за да ми каже, че водите са й изтекли.

Аз помислих, че сънувам. След като разбрах, че всичко е истина, за 10 минути стигнах до болницата в един хубав дъжд. Но не ме пуснаха да вляза. Започнахме да звъним на доктора и за щастие успяхме да го събудим около 4 часа. През това време контракциите на Веси зачестиха. Всъщност не си спомням как мина времето между 2 и 5. Прибрах се в къщи да взема памперси и се върнах на линия. Сновях из паркинга с телефон в ръка. Между другото се запознах се с един друг татко, който подскачаше от радост в дъжда - току що му се родило момиченце. И той като мен беше сам - solo hero.
Към 5 часа времето се усмихна
Облаците изчезнаха и всичко стана жълто от изгрева.
Към 6 часа доктора пристигна в болницата, а аз го посрещнах на паркинга. В 7 започнаха да я подготвят за операция и около 8 е започнало секциото. През това време реших да си засека на колко време поглеждам часовника, пуснах един секундомер и засичах всяко поглеждане - средно 2 минути
В 8.50 доктора слезе и ми съобщи хубавата новина.

Каза ми, че Веси е добре и е излязла от упойка.
Първото нещо което му казах е, че искам да ги видя. Трябваше да почакам 3 часа.
В 12 ч. се върнах в болницата, качих се на третия етаж. След като разбраха, че още не съм ги виждал ме опаковаха с маска, калцуни и престилка. И тук е най-хубавият момент за мен. След цялото чакане и притеснение, съзирайки ги вече нищо нямаше значение. Прекрасен и незабравим момент. А това, че са две слънца съвсем увеличи емоциите. Колкото и да се опитвах да се държа мъжки, не можах да попреча на сълзите от радост.
Това е от мен за сега, ще се опитам да поспя и ще ви разкажа какво се случи след обяд.

p.s. между другото нещо интересно - номерата, под който се водят двамата малчугани са 64 и 62, а моб. телефон на Веси завършва на 6462