Напълно те подкрепям, Monikamaria - и за мен няма нищо по-прекрасно от споделената радост тук с многото ПОЗИТИВНО настроени момичета тук. От този форум бих казала спечелих много приятелства, които с радост бих прехвърлила и в реалния живот, както и с радост бих продължила да помагам на момичетата, които изпитват вълнение и притеснение по повод сватбения им ден. А всякакви негативно настроени хора нямат място тук бих казала. След като не искат да споделят и го намират за неприемливо, защо наистина четат тук в този форум???? Ще очаквам с нетърпение да видя снимчици, вярвам че си била мнооого красива булка!!!

Мони, радвам се, че се завърна  . Винаги ми е било много интересно да чета темичката ти и за събитията около теб. Подкрепям звездичката - не обръщай внимание на негативни изказвания, защото има хора, които много ти се радват и с радост четат всичко, което споделяш и съприживяват вълненията ти. С нетърпение ще следя темичката за разказчето за сватбения ти ден (винаги адски много се радвам и вълнувам като чета разказчетата на булките  ). Ще се радвам да видя и снимки от сватбата ви - всички тези красиви неща, които планира и сътвори в течение на месеци. Да видя и теб с тази така красива сватбена рокля и малкото проблеми, които изникнаха около нея и като цяло да се докосна до вашата сватбена приказка  . Честито още веднъж, много щастие в семейния живот и ако имате такива планове - дано скоро да се запишеш и в бебешките теми

Monikamaria, от известно време чета форума и наистина ми направи впечатление колко много внимание и усилия си вложила за сватбения си ден! От мен честито, нека винаги се обичате и бъдете щастливи както сега, а ти самата все така устремена  Наистина се възхищавам на труда, който си положила! Още веднъж - много щастлив семеен живот

Мони, с нетърпение ще чакаме разказа и снимките от сватбата! Мина като миг от приказка нали? Сега остават спомените от щастливия ден.

хей сладуркааааа....честито и от мен мила, с малко зактъснение 
Пожелавам ви много семейно щастие, много поводи за радости и попътен вятър.Бъдете искрени и мили един към друг и не забравяйте да се обичате 

Момичета, май е време да разкажа и аз! Докато не съм забравила какво и как е било! 

И такааа... Ще започна от предишния ден. Ходихме до известната борса на Димитър Петков да вземем розите за икебаните, които бяхме капарирали. Търсих и рози за букета си, но не намирах подходящ цвят! В последния момент се появи един мургавелко, който ми каза, че можел да ми намери подходящи големи рози. Бяха прекалено розови, но реших, че ще станат и ги взехме. Стигнахме до вкъщи ( на 10 минути от мястото) и като пипнах въпросните рози, на две от тях ми останаха листенцата в ръката!  Погледнах и видях, че половината бяха изгнили! Къде съм гледала - не знам!!! Върнахме се с мръсна газ и спретнахме едно мини-скандлче, но се оказа, че такива рози имало само на съседния щанд и трябвало да си доплатя за още!  Пълна измама! С две думи- циганска работа! Бях решила да не се ядосвам, макар че младоженецът беше готов вече на бой от яд, и спазарихме нещо! Като се прибрах обаче все пак реших да не ползвам тези рози, а си направих букета от тези за икебаните. Получи се доста добре. Ще кача снимчици в галерията.  Направих и бутониерите. Целият ден се занимавах с икебаните. Въобще не можех да повярвам, че утре се женя!  Бях решила да си почина, но сума ти дреболии изникваха и все пак си легнах към 1. Младоженеца го изгоних с 300 зора чак към 9 вечерта! Мислех, че нищо не съм забравила, но на другия ден се оказа, че бъркааам. Легнах си изкъпана, преминала 17 козметични процедури, с чайче в ръка, пуснах едно леко филмче и изненадващо за мен, заспах сравнително бързо!
В големия ден се събудих доста рано за мен ( в 9 и половина), от виковете на майка ми:"Ставаааааай! Няма времеееееее!"  Беше в пълна паника! Ужас! Както и да е. Сетих се, че съм забравила да си направя редовната процедура по избелване на зъбите!  Налапах шината и включих синята лампичка, а телефонът звъни ли, звъни!  Вдигах, издавах нечленоразделни звуци, давах на майка ми да обяснява, а аз ръкомахах и обяснявах без думи! И така 20 минути! 
После трябваше да ходя до ресторанта да занеса украсата и тортата. Въпросната торта беше скалъпена за няколко часа от прийтелката на мой приятел, бременна в 9тия месец!  Беше хубава, но бях забравила да кажа, че розите трябва да са бели, а те бяха сложили червени! Изцяло моя грешка!  Нооо..отново повтарям - бях решила да не се ядосвам! Видях се и с управителя на ресторанта за последни уточнения, но се оказа, че гласът ми е бил глас в пустиня.  Както и да е.
Прибрах се и имах чувството, че с всичко закъсняваме. Фризьорката ме чакаше отпред и се оказа, че мъжът й е претърпял инцидент и се налага дори да му търси кръв за преливане!  Но въпреки всичко остана и ми направи прическата и тази на майка ми! Страхона жена! А моето настроение беше супер! Сипах си едно малко с двете ми приятелки, едната от които фризьорката, и не спирах да си танцувам. Стана малко объркване кой ще закара кетъринга по домовете и кой ще вземе гримьорката от уговорената среща, но в края на краищата всичко се оправи! Дойде Джулия и като видя малката ми шаферка, т.е. кученцето ми, облечено в сладката рокличка, ахна! И като не иска да го пуска и да започваме с грима, а времето си минава!  В края на краищата ме направи много добре! Поиска ми снимка, за да я сложи в сайта си.  Само дето реши да сложи маааалко лилаво, а то се оказа пооовечко лилаво, но както и да е! Гримът беше добър!
Гостите пристигаха, а аз тичам из къщи по спортно сутиено-потниче!  Облякоха ме приятелките и майка ми. Направиха ми кратка фотосесийка, наснимахме се и с моите близки. Викам братовчед ми, а той в кухнята. И като се затича и запрепъва към външната врата да я подпира!  А аз само за снимка го виках! Смях!
И така зачакахме! Стана 2, стана 2 и 10, 2 и 20... Младоженец - йок! А трябваше в  2 да са у нас! Все пак в 2 и половина чух клаксоните! И като настана една олелия! И като се разтреперих! И всички се разкудкудякаха и залутаха! Лелееее, колко ли сме били смешни! Аз се затворих в нашата спалня с две приятелки и се заключихме! Викам "Айде, последно "Наздраве" като мома!" Пийнахме за кураж и седим!  Изведнъж се чу страшна дандания! Викове, тропане! А и от двете страни имаше доста мъже и все големи! Чух само една реплика: " Чакайте, бе, чакайте, да се разберем първо!"  Какво разбиране е било не знам, знам само, че вратат е малко изкривена! А уж е солидна! Доста време се бутаха! Пари посъбрахме, но не взели всичките! Малко по-рано ги пуснали!  ....

И такааа.. Пуснахме само кумата, за да ме забули! Прегърнахме се двете радостни! Хвана ми булото и ми зареди пожелания само за мен. Опита един път да ми свали булото, аз не давам!  Опита втори път, аз чак на третия позволих! А вратата на стаята за малко да я разбият. Като чух гайдата и сърцето ми замря!  Младоженецът поръчал специално да свирят "Сватба" на Слави, а те я разучавали в колата по пътя.
Пуснахме ги вътре и младоженецът като ме видя за малко да се разплаче! Беше супер развълнуван! Един негов приятел пък още с влизането видя обувката!  Обу ми я и излязохме! Беше страшна лудница! Бяха дошли да ме взимат около 30 човека! Малко се поядосах, защото 100 пъти казах, че не искам да са много, но ....карай! Кой закичих, кой не!  Пийнахме по едно и слязохме надолу! Изведе ме кумът! Заиграхме хоро, но от колите нямаше място и минахме на детската площадка! По-смешно хоро не сте виждали! Кумът въобще не влиза в такт, аз се препъвам в роклята... Скъсах тюла веднага, но въобще не ми пукаше! Лисна мама водата от менчето пред колата и тръгнахме!
В ритуалната всичко мина добре. Водещата беше малко странна с физиономиите, които правеше, а и въобще не очаквах, че ще ме попита дали съм съгласна почти веднага. Поколебах се дали сега трябва да го кажа, но все пак се чу ясно моето "ДА"!  Когато попитаха него, братовчед ми се провикна "Помисли сииии! Не е късно!", а мой приятел пък отговори "Ааааа, късно е -дал е капаро!"!  След като и той каза "Да", аз леееекичко го настъпих!  А сред като сложихме и подписите, повторих, за всеки случай!  След трябваше да повторим клетви. Преди аз да кажа своята шууумно си поех въздух и въздъхнах! Бурен смях! Ами все пак не бива да говоря без да помисля, нали!  Позволиха на младоженецът да ме целуне, а той вместо да ми вдигне воала, просто се шмугна под него!  И така, наредихме се за поздравленията и беше също много як момент! Хората наистина бяха щастливи и просто беше толкова вълнуващо, че...  Изнесе ме младоженецът на ръце с лекота. Тръгнахме към църквата...
Там, отпред се понаснимахме, тъй като имахме време. След това ни извикаха. Попът беше страхотен!  Ритуалът беше прочувствен, но пускаше и шегички от време на време. Имахме и хор от няколко човека, за който допълнително пари не искат, както на други места. В един момент свещеникът каза "Хайде, целуни я! Вече си е твоя!". Беше страхотно! 
И такаааа. Излязохме от църквата щастливи и по-влюбени от всякога! Отчето подхлъзна кума, че трябвало да изпие чашата с червено вино, пъъълна догоре! И нашият, нали е изпълнителен - слуша!  Та после щеше да го върне в колата за малко!
Отидохме да правим фотосесия  пред Народния театър! Беше страхотно! Много съм доволна от фотографа! А и ние дадохме идеи. Какво ли не правихме - от традиционните красиви снимки, минахме на продаване на сладолед, играхме шах, свирихме на сцена с музикални инструмени (чело, китари...), подскачахме едновременно...Вятърът беше също на наша страна и леко и в подходящия момент, ми развяваше булото и шлейфа! Благодарим и на хората, които ни се радваха и ни помогнаха отзивчиво за снимките! Единственото кофти нещо беше, че хората от агенцията за украсата ни звъннаха, че трябвало по-бързо да идваме, за да им платим!  Страшно кофти постъпка! За тях ще разкажа на друго място.
И такаааа...Тръгнахме към ресторанта. Освежихме се и към 7 благополучно, под бурните аплодисменти на гостите ни, пристъпихме прага! Свекървата захрани, но ДЖят не пропусна да я захраня и аз. Каза да й дам голямо парче, толкова, колкото я обичам. А тя шепне : "По-малко, по-малко, не мога да го изям". Дадох й по-малко и казах силно, че я уважавам много и затова не мога да й давам такива големи залци. Вдигнахме наздравица и на кума виното се оказа, че нещо му горчало!  Целунахме се и младоженецът артистично ме наведе назад!  После ритнах менчето, но толкова близо го бяха сложили до масата, въпреки огромната зала, че цялата маса се опръска.  Май ми бяха дали и криво менче, защото после го видях, че е доста осакатено! Но важното е, че червеното цвете остана вътре, а бялото излезееее!  Показа момчееее!
Стигнахме до първия танц!

Пуснаха ни песента и такива неща каза ДЖят, който ми е приятел, че аз се разплаках! Първите ми сълзи! И ме крие младоженецът, а аз мажа светлия костюм...да е жива Джулия, че гримът не цапаше!  После пък се разсмях! И такъв танц направихме, че имам чувството, че беше само от залитания! Е имаше и разни други по-атрактивни движения! 
Следтова беше речта на кума! Гениална! Избъзика се първо, че бил нает от сватбена агенция, но сме били много готини, а и имал бонус -страхотна кума!  После извади листче и зачете "купи от Кауфланд 3 кисели млека...."  След това беше и тежката част! Такива думи каза, че.... Просто разби всички!
Започнаха танците! Няма такива танци!!! Няма! Никой не седна! Разчупихме и питката. По план по-голямото парче остана в младоженецът. Минахме за поздрав по гостите. Хвърлих букета, свалихме жартиера! Всичко беше супер! Просто във въздуха витаеше щастие! Любов навсякъде! Абе, нямам думи! Много сме доволни от гостите си, защото те също имат заслуга да е такава веселба!
От ресторанта ни създадоха проблеми, но и за тях ще пиша като му дойде времето, тъй като все още не са разрешени. 
Останахме до 2 и 30. Отидохме на дискотека на място, където ни познават, защото веднага ни направиха място за 30тина човека и знаехме, че там всичко ще ни е ок. Беше супер! Хората ме гледаха като извънземно и постоянно ме дърпаха за снимка.  ДЖят там също ни е приятел и не спираше да ни поздравява. Тръгнахме си към 5. Уморени до смърт, но щастливи! 
Имахме си брачна нощ по всички парвила. Е, от хотела не ни бяха сложили дори едно цвете, ей така - за фасон, но ние си я направихме незабравима сами!  А и това беше нощта, в която започнахме да правим нашето бебе!
Така завърши нашият сватбен ден!  Разказът ми е ужасно дълъг и сигурно е досадничък, за което ви се извинявам, момичета!  Но както беше казала Весето, това е моят сватбен дневник и като си го чета след време, знам че ще ми бъде много мило!

П.П. пропуснах един много съкровен момент - когато се снимахме на сцената пред Народния театър, младоженецът ми посвири на китара пред всички! А аз дори не знаех, че може! Беше страхотно!

Страхотно сте си изкарали, браво. 
Изчетох всичко на един дъх, много увлекателно пишеш.  Чакаме и снимките.
Пожелавам ви още веднъж много щастие, много да се обичате и скоро едно бебче да ви направи още по-щастливи. 

Мони, честито!  (Малко със закъснение , но е от сърце ) Пожелавам ти да сте винаги толкова влюбени и щастливи заедно! Желая ви безоблачен и слънчев брачен живот и много скоро да си имате прекрасно бебче!
Много вълнуващ разказ!

Мони страхотна е била вашата приказка,толкова е било прекрасно,така го разказа че все едно бях там ,чакаме снимки

Мони да сте живи и здрави сътворили сте част от вашата приказка но продължавайте да я творите и в най скоро време заедно сътворете най великото чудо детския смях и изживейте най човешкото щастие -пълното с обич семейство.

Monikamaria, разказът е страхотен. Радвам се, че сте имали такава невероятна сватба. 

Много хубав, задъхано-щастлив разказ! Нека така да ви минава целия живот 

Мони прекрасен разказ  наистина на един дъх го прочетох, предствих си колко е било хубаво и се сетих за нас, наистина защо всичко толкова бързо свърши