⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Сватбата на Тiama - 18.06.2011г.

Тiama Да си изкарате незабравим меден месец @}->-- И направи една баня и за мен ;) Чакам снимки с нетърпение
Тiama, нека почивката ви бъде незабравима, изпълнена с мнооого любов! :twohearts:
Починете си добре и направете много снимки :girl_wink:
Браво, Тиама :bravo: :bravo: Много се радвам за вас. Да си изкарате супер! Чакам с нетърпение снимкитеее *YAHOO* *YAHOO* *YAHOO*
Ехааа това е страхотно и аз искаммм  :bravo: да си изкарате чудесно и чакаме снимчици и разказче  :danceg:
Ето ме и мееен  ;) Готови ли сте да ви залея с разкази :laugh:

Започвам първо с разказа за сватбения ден:

Дните преди сватбата бяха невероятна лудница за мен и бях доста напрегната. От толкова време се подготвяхме за сватбата и пак имаше сумати и организационни неща за вършене. В петък вечерта бях буквално изтощена и се чудех как ще изкарам утрешния ден, а тепърва трябваше да отидем да се видим с кумовете, тъй като същия ден кумът пристигна от Лондон. Едва се затътрих до тях, но после благодарих на милото, че ме накара да ида, защото тези хора ме заредиха с невероятни емоции и ми оправиха настроението. Прибрах се към 12, легнах си веднага и успях да поспя цели 6 часа!

Ето, че дойде и заветният ден *YAHOO* Още със ставането започнах да оправям разни неща, които бяха останали недовършени от предната вечер - разпределях багажите по торби, нареждах мезета за почерпката, къпах се и в 9 часа кумата вече беше при мен заедно с роклята и подаръка им за нас, но без цветето за косата ми :sarcastic: Добре, че живее горе-долу близо до нас, направихме една обиколка на София докато идем до фризьорката, но закъсняхме само с 15 мин. До обяд бяхме готови и двете (не искам да ви казвам колко лак беше напръскан в косата ми, дори си бях запазила час в понеделник да ида да ме измият и подстрижат, защото сама най-много да бях си изскубнала кичур коса *crazy*). Оттам хукнах на грим при Джулия. Свършихме сравнително бързо, а аз преживях малък шок, когато се видях в огледалото, но го отдадох на това, че никога не съм се виждала с такъв грим и не можах да се възприема. Впоследствие реших, че ме е гримирала много хубаво и съжалих, че съм я пустосвала на ум в продължение на половин час... С това завърши подготвителната фаза на деня и се впуснах в един безкраен водовъртеж от емоции, къде приятни, къде неприятни.

Следва продължение...
Продължение :)

Когато се прибрах у нас, там вече кипеше трескава подготовка и всички се бяха заели да правят нещо. Най-накрая успях да "отвлека" майка ми от украсяването на колата и да я накарам да ми помогне да се облека понеже вече беше минало 14 часа. Докато успеем да ме наврем в роклята и да я вържем, младоженецът, кумовете и оператора вече бяха дошли и напираха да влязат в стаята. Аз се провиквах, че не съм готова, но нямаше кой да ме чуе... Татко беше затиснал вратата, за да не влязат, а те пъхаха пари под нея, за да ме купуват (при положение, че се бяхме разбрали, че няма да има купуване и бутане на врати, то си стана от само себе си) :laugh:
Най-накрая отвориха вратата, той влезе и застина, гледайки ме с такъв поглед, че вероятно никога няма да го забравя! Каза ми, че съм най-красивата на света и че ме обича, а аз не знаех на кой свят се намирам! Последваха целувки, прегръдки с всички, закичване, наздравици, снимки и в един миг осъзнахме, че вече закъсняваме с графика и хукнахме да си правим фотосесия :)
Снимки си правихме в парка на Военна академия и останахме страшно доволни. Мястото беше прекрасно, но няма да ви издавам подробности, а ще ви покажа снимки довечера, защото тогава ще сме си ги взели :) Хората много ни се радваха, черпиха ни с вода и безалкохолно, имаше малки момиченца, които сочеха към нас и викаха: "Принцеса, принцеса" (аз за малко да пусна една сълза по този повод).
В 5 без 20 успешно пристигнахме пред ритуалната зала, където вече ни чакаха част от гостите и роднините. Освен нас имаше още 2 сватби, от което малко се издразних, защото се оказа, че този следобед е имало 13 записани сватби и са ги насрочили през 10 мин. Докато чакахме да дойде нашият ред при мен дойдоха 3 момичета на около 16-17 години, "за да ме пипнат за късмет" и ми стана много смешно и мило същевременно.
Най-накрая дойде моментът за ритуала - въведоха гостите, след това и кумовете и последни застанахме ние пред затворените врати на залата. Сърцето ми щеше да изскочи от гърдите, бях се разтреперила цялата, както и младоженецът. Влязохме с бавна и тържествена стъпка пред очите на всичките ни близки и всичко започна и свърши сякаш за миг... Жената каза толкова трогателни и искрени думи, че към края едва сдържах сълзите си. Когато ни попитаха дали сме съгласни да сключим брак, аз първо казах "Да" доста тихо, и тя ми кимна да повторя, а милото пък все едно само това беше чакал цял ден и каза "О, да!". Докато си слагахме халките пък трябваше да повтаряме думи, които ни казваше служителката, и бях много притеснена да не забравя какво точно трябва да кажа. Обявиха бракът ни за сключен и АЗ настъпах младоженеца!

Следва още едно продължение...
Tiama на един дъх го прочетох, прекрасно е било  :girl_in_love:
чакам продължението  :[
Tiama, много е хубаво. Постоянно рефрешвам страницата за продължение @}->-- @}->-- @}->--
Тиама много хубав разказ хайде давай продължението... и снимките разбира се :) По думите ти разбирам, че наистина твоето мило много те обича.
*YAHOO* от кога те чакаме :danceg:
Продължавай,че ми е супер приятно да те чета..
Продължение второ...

Църковният брак беше прекрасен! "Св. Неделя" е много хубава църква за такива събития. Свещениците бяха много жизнерадостни, благословиите, които ни отправиха бяха много стойностни. С две думи останахме невероятно доволни. На влизане в църквата точкчето на едната ми обувка хлътна в някаква решетка и само си помислих: "Ей сега стана панаира!". Милото обаче ме спаси бързо и свещеникът каза, че това е първата подкрепа, която ми оказва в съвместния ни живот :) Бяхме забравили да дадем чашата, но татко реагира бързо и я донесе точно на време. Направихме си и общата снимка и потеглихме към ресторанта.

Там успяхме да си починем точно за 15 мин. и се наредихме да посрещнем гостите с по чаша розе на входа на ресторанта. Тук е моментът да похваля управителя на ресторанта и целия персонал за изключително професионално свършената работа. Всичко беше съвършено!!! От посрещането през украсата, храната, обслужването... всичко беше на ниво! След като гостите се настаниха влязохме ние с кумовете, захраниха ни с питка (държеше я майка ми, а свеки естествено ни захрани, като и двете бяха толкова развълнувани, че не мога да ви опиша!), ритнах менчето и се показа момиченце (дай боже!). Настаниха ни на масата да отдъхнем за малко и диджеят даде думата на кума за речта му, която беше меко казано страхотна! Изключително съм доволна, че избрахме именно тези хора за наши кумове. Ако се сещате, имахме малко проблеми с избирането на кум, но НАШИЯТ КУМ е чудесен и подходи толкова сериозно и отговорно към сватбата ни, че нямам думи.
Последва първия сватбен танц... До този момент ме беше обляла студена пот от притеснение. Знаете, че бяхме подготвили хореография, но нямахме много време да репетираме и ни беше много нервно. Но още с първите стъпки из залата се разнесоха бурни аплодисменти и подсвирквания, които ни вдъхнаха увереност и ни дадоха сили да завършим танца. След това всички ни поздравиха за смелостта и казаха, че сме изглеждали много сладко (ще видим как е на видеото :sarcastic:). След като мина и това "препядствие" се успокоих, дойде ми много енергия и цяла вечер бях на дансинга  :dance2: Имаше танци, веселба, доста хорца :) Успях да отчупя по-голямото парче от питата ;) Хвърлих букета, но преди това диджеят ме изненада с това, че момичетата трябва да заслужат букета и ги накара да танцуват Макарена  :laugh: Разрязохме тортата и захранихме няколко дългогодишни двойки, които трябваше да се състезават и да изядат най-бързо тортата без ръце. Падна голям смях, но кумовете бяха първи :) Танците продължиха до края и с настъпването на последния танц за вечерта ми стана малко мъчно, че всичко свърши...

От следващия ден ни беше обзела невероятна еуфория, която продължава и до днес  *INLOVE* В понеделик вечерта заминахме на меден месец на о. Корфу и си изкарахме страхотно, като изключим някои екстремни ситуации, породени от "спокойствието" на гърците, но това са бели кахъри на фона на цялата тази красота!

Това беше от мен, надявам се да не съм ви отегчила много :[ Докато ви пишех си спомних всичко преживяно през последните 2 седмици и ми стана толкова хубаво! Обещавам довечера да ви покажа и снимки, вече и аз нямам търпение да си ги видя *INLOVE*
Боже, Боже, на такива разкази се просълзявам, не мога да си представя какво ще е, когато аз изпитвам всичко това и изобщо ще остане ли грим на лицето ми  :laugh: Но стига за мен, искам да ви пожелая цял живот да изпитвате чувствата, които изпитвате един към друг в момента и когато му дойде времето - заедно да дарите с любовта си и децата си!
Много се радвам, че ми четете писанията! Забавих се доста с разказа, но в понеделник просто не бях в състояние да пиша каквото и да било, понеже в главата ми беше абсолютна каша :) Сигурно съм изпуснала и други култови моменти, но ще допълвам след като изгледаме видеото *THUMBS*
Тiama страхотно!Просто нямам думи...Разказа ти го прочетох с голямо вълнение и много ме зарадва *INLOVE* Пожелавам истинско щастие и безкрайна любов  @}->-- Чакам с нетърпение и снимките  :)
Тиама поздравления било е чудесно  @}->-- Чакаме и снимчици  :bravo: