Миме,напоследък се разхождаме към 7 вечерта.Сутрин не става,защото спя между храненията на Лори и ми е трудно да стана рано(и без това по цяла нощ не мигвам),а и докато свърша с домакинската работа се започва с жегата.Данчо е вече на работа и го шадя повечко-изпращам го да спи в другата стая,а аз спя при нея,защото той трябва да става в 5 сутринта.
На 17-ти бяхме на преглед.Лори е наддала с 400 грама за 2 седмици и е пораснала с цели 2 см.
Утре сме на преглед при нашата си педиатърка(предния беше в болницата,в която раждах).

Тя се храни много добре.Има малко колики,които понякога я мъчат,но не плаче,а само мрънка и се свива.
Когато са по-силни,се опитвам да я облекча като и повдигам малко крачетата,за сега действа и не и даваме нищо.

За раждането-както беше уговорено на 2.Юни станахме в 4 часа и се заприготвяхме.Аз си взех тоалетните принадлежности и в 6 без 15 бяхме вече на спирката.В болницата пристигнахме в 6 и 20.Веднага ме сложиха за тонове,настаниха ме в стая,а Данчо зачака отвън.
Драснаха ме с една спринцовка,като ми обясниха,че това е тест за алергия към упойката.
След това се качихме в реанимация и ми поставиха абокат.Клизма не са ми правили.Започнаха вливките.Дойде моят лекар и ми каза,че след 2-рата банка физиологичен разтвор влизам в операционната.Докато банките течаха,докараха едно момиче,което бе оперирано преди малко.Цялата се тресеше и изобщо не отговаряше,когато лекарите я питаха дали е добре.Гледката бе ужасяваща и аз много се уплаших.

Викам си-ставам и си тръгвам!Лекарят ми забеляза,че доста се изплаших и ми каза да се успокоя и че при всички е индивидуално.Въпреки това,гледката на тресящото се момиче не ми даваше мира.Докато си размишлявах,дойде отново лекарят ми и каза,че е време.Станах,премериха ме с на стената колко съм висока(за упойката) и ме качиха в операционната.Тук вече здравата ме налегна шубето-всички се суетяха,монитори навсякъде,операционна маса

Анестизиологът дойде и ми каза да седна на операционната и да си вдигна нощницата над кръста.
Начерта нещо с маркер на гърба ми и ми каза да се наведа напред.Акушерката ме бе хванала за ръцете,за да се увери,че няма да мърдам.Постави ми една инжекция,която дори не усетих.
След това и 2-ра и ме попита дали усещам затопляне на краката.Усещах го.
Каза,че сега ще постави спиналната.Сложи я и краката ми започнаха да изтрпват мигновенно.