Щъркелчето на Майа нещо се губи, а пък аз знам новината от вчера и вече не ме свърта. Ще ме извинява СТАССИ
))
Вчера около 7 часа моята мила приятелка Майа е станала майка на прекрасна дъщеря. Бебката е с мерки 3060 и 50см....просто перфектна. Казва се Сияна!!! Чвстито мило семейство!!! Да ви е жива и здрава малката Сияна и мнооооого да ви радва!!!
Честита ви радост. Нека малката госпожица расте здраво и безгрижно дете
ЕХА още едно бебче. ЧЕСТИТО мило семейство да ви е жива и здрава малката дъщеричка, много да ви радва, а и вие нея също
Мая бързо възстановяване
Честита ви рожбичка! Много да слуша и да ви радва
.
Майче честита ти дъщеря.Нека да е здрава послушна и да има много късмет.
Момичета благодарим ви много за пожеланията
Вече сме си в къщи
Сега нямам много свободно време изцяло съм отдадена на Сиянка , нужно ние малко време да свикнем една с друга .
Обещавам скоро да пиша
Благодаря ви отново
Майче, честита ви първородна дъщеричка!!!
Да бъде здрава и много щастлива за радост на мама и тате, и с гордост да носи хубавото си име
Като имаш време пиши за раждането и как се напасвате с малката госпожица.....ще чакам и снимки
Маяяя, чакаме си разказчето за раждането....Сиянка май не оставя да попишеш на съфорумките
))))) Целувки и за двете ви!!!!
здравейте
Сиянка не е проблем,но на мама и е нужно време да се организира.
Днес направихме първата разходка
Храним се добре ,мама има кърма и се кърмим на поискване
Относно раждането , аз си мисля че беше тежко но като го разказвам ми се струва че е минало леко.
На 23.05 отидохме в Майчин дом Варна ,като имахме уговорка с моята докторка че ще раждам , всичко е готово имах 2 см разкритие , плацента готова, бебето наместено и така.
След преглед се оказа че от четвъртък до понеделник съм пак с 2 см разкритие и тя ми сложи вагинално хапче за разкритие като хапчето трябваше да подейства между 2 и 6 часа .
До 12 часа си чаках в предродилна зала да ми почнат контракциите но почти нямах.
След 12 часа се появиха отначало слаби и после вече доста се позасилиха като станаха много болезнени.
От 12 до 15 часа ми бяха най-кошмарните часове,минути и секунди болката беше ужасна ,нетърпима ,съжалявах че съм искала нормално раждане и че няма да мога да изтрая на тази болка, а знаех че тя ще се увеличава все повече и повече.Щеше ми се да съм искала секцио и да не се мъча толкова, но беше късно .
Моята докторка ме проверява за разкритие, но то липсваше , сложиха ми система за по-бързо разкритие,болките станаха още по не търпими , исках да приключи всичко и да не е започвало но нямаше как трябваше да родя.
Имахме уговорка за епидурална упойка ,но чакахме да стана с 5 см разкритие за да ми я сложат .
След около час се оказа че съм с 5 см разкритие, пукнаха ми водите, мале как болеше исках да избягам , да викам не знам какво да направя, беше нетърпимо но след пукането на околоплодния мехур и изтичането на водите ми сложиха епидуралната упойка и се родих , живнах няма такова блаженство .
Епидуралната за мен беше спасение , до 17 часа почти нямах болки не усещах контракциите , знаех че имам от втвърдяването на корема и само това.
Акушерките в болницата бяха невероятни и много мили много ми помогнаха ,успокояваха .
След поредната проверка се оказа че бебка е на високо и не е много ниско ,според доки можеше и да се стигне до секцио, можеше да спре родовата дейност затова започнахме изкуствено да напъвам за да може малката да слезе на долу.
И така до към 18.30 може би след това ме преместиха в родилна зала , естествено там си имаше напъни и така........ мислиха че малката е големичка ,доки помогна като на два пъти ме натисна по корема и ме срязаха за да може бебка да се появи на бял свят.
Самото раждане беше може би около 45 минути не много болезнено заради упойката ,но си имаше пак болки но не като болезнените контракции .
Първото нещо което каза акушерката е че се вижда един перчем , това никога няма да го забравя,мобилизира ме ,стиснах зъби и знаех че детенцето ми ще се появи на бял свят благодарение на мен ,трябваше да напъвам и да не се предавам.
Това че чувах тоновете на бебчето ми е уникално чувство ,а когато тя излезе и ми я оставиха на корема е чувство което не може да се опише и да се сравни с нищо друго .
Не може да се сравни с нищо когато тя ме погледна ,когато я видях , треперех когато я докоснах ,казах че се казва Сияна , взеха ми я за да я измият, измерят .....
След това ми направиха 4 шева в това време звъннах на таткото да му кажа за новината че вече си имаме дъщеря ,бях с насълзени очи и ми трепереше гласа, успях да му кажа , звъннах и на сестра ми след това дремнах може би от упойката около половин час.Това е като цяло моето раждане.
Раждането е най-болезненото нещо което съм имала до сега , но и най-невероятното, след като видиш и гушнеш и пипнеш мъничето си всичко се забравя.
Сега и се радвам и не мога да и се нагледам и нарадвам ,дъщеря ми е невероятна .
Момичета това е от мен ,когато мога ще ви пиша ,рядко сядам на компа, гледам да свърша нещо докато тя спи или да си почина.
Лека от мен сега ставам за да я къпя и храня.
