... Слънцето беше ниско над гората, точно преди залез. Оставаше малко време до момента, в който Дяволът или трябваше да намери 5 млн лева, или отново трябваше да се върне в търбуха на баба Лъвка. В края на гората забиха тържествени камбани. "Вероятно има сватба", помисли си Дяволът, но хич не му беше до правене на дяволии на сватбарите, както обичаше. За секунди си спомни любими лудории като дърпане ципа на роклята на булката, счупване токчето на кумата, пукане на гума на колата на младоженците, спиране на тока в ресторанта точно когато се хвърля букета ... Ех, спомени, но Дяволът нямаше време за това, въпреки, че беше сезонът на сватбите и материал за лудории, колкото щеш. ... 5 мнл лева - къде ли можеха да се намерят за кратко време?! Може би беше време да сключи сделка с Киану Рийвс ...
... Тъкмо ровел дявола из телефона си да намери номера на Киану да видят какво може да се направи по въпроса с парите, когато му просветнало, че той и без това има да си прибира доста пари от банкерите. Дявола съвсем бил забравил, че по коледа доста банкери се опитали да си продадат душата срещу по-големи коледни бонуси, но дявола не е вчерашен и му било ясно, че те така и така нямат душа, затова им казал, че работи на процент и иска по 5% от всички бонуси. Вместо на Киану дявола извадил от джоба си своя i-phone4 и се опитал да звънне на счетоводителя си да му събере вересиите, но нещещ ли както често се случва с този нов телефон, дявола нямал обхват, а времето му изтичало и баба лъвка щяла да се появи всеки момент. ...
- "Баба Лъвка? Коя беше баба Лъвка, за Бога?" - зачуди се той. - "Може би ще трябва да почакам, за да разбера" - смути се, и седна върху един голям камък в очакване.
Минаха часове, жегата немислостиво остави следи по старото му изподагрено лице, когато минаха точно шест часа морния му поглед засече плуваща сянка в далечината. Да, това беше баба Лъвка. Тя скрибуцаше величествено през осеяната с троскот пътека и от време на време придърпваше парцаливата си одежда и говореше нещо на себе си, но тъй като той бе далече, успяваше да долови само зловещ стон, който го накара да помисли, че тя идва за него - и най - вече да му стори нещо лошо.
Тогава Дявола се взе в ръце и си каза
- "Аз сега ще я оправя аз нея!" - подпря се на камъка, застана в неодобрителна и все пак гостоприемна поза и загледа зачудено, па да види каква ще е първата среща с тази съсухрена старица...
Старата жена се приближи и устата и зейна...