Sonja, миличка, ами да, времето си тече, а съвсем скоро бяхме зелени-зелени в сватбената организация

, абе направо неусетно минаха тези 4 месеца от началото на нашите сватбени приготовления

Подозирам, че в този период функционирам предимно в режим "сватба" и мъничко искам да премине - да мине огромното вълнение на сватбения ден, обаче с него да си замине и това постоянно мъдрене на сватбата, защото понякога вече прегрявам и не мога да си обърна никакво внимание на работата, пък то трябва и да се работи чат-пат

И все пак съм малко раздвоена - осъзнавам, че като мине това обратно броене и отмине Големият ден, цялото това вълнение много ще ми липсва, сигурна съм. Но такъв е животът - след това ще ни чакат нови предизвикателства, но вече такива за двама ни като семейство

Иначе какво става при нас? Ами по практичните неща украсих ракиените ни бутилки с панделки органца, но като цяло бутилките не са нищо особено - обикновени пластмасови литровки с разноцветни капачки, но такива имаше
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Милото направи етикетите, също нищо специално, аз им вързах по една панделка и това ще е, не мисля да ги кипря повече. Малко по малко започнах да приготвям подаръка на кумовете и чантата с нещата за венчавката, иска ми се да поприключа с тези неща по-отрано, защото другата седмица в началото очаквам отново посещение от третия вид (разбирайте свеки и свекър ми

) и ще стане пак една лудница, представям си отсега как нищо няма да успея да свърша на спокойствие, затова да ми е мирна главата почвам да тъкмя нещата от сега

По повод гостите - някои се отказват, други ми потвърждават присъствие, направо махнах с ръка вече и не ми пука - ако ще и да дойдат 20 човека, все ми е едно, мъж ми ме успокоява, че нали той ще е там, какво друго ми трябва

Дори не подозира колко е прав! Точно по този въпрос съм си решила да не ми пука, защото сватба ще има и ще се радваме колкото си искаме, и никой няма да ни помрачи празника пък

Та така, гледам по-философски на нещата.
Иначе от задачките ми останаха сравнително малко. Остана да:
::: поръчам три погачи, вероятно от Унипек ще бъдат;
::: да дам роклята и воала ми на парно гладене;
::: да прозвъня всички мои гости за потвърждение на присъствието им;
::: да кажем в ресторанта окончателна бройка куверти и евентуално да оставим още едно капаро;
::: да купя опаковъчна чантичка за подаръка на кумовете (иначе самите подаръци вече чинно са закупени

);
::: да питам имат ли менче и платно в ресторанта - те ми казаха, но направо забравих кое от двете имаха - склероза

;
::: да се видим с приятеля на мъж ми, който ще ни снима - трябва да му обясня малко повече за фотоапарата и да му го дам да го тества;
::: да си купя боя за косичката ми

;
::: да напазарувам скромна почерпка за апартамента, в който ще отседне майка ми и където ще дойдат шаферките ми, а после и мъж ми с кумовете да ме вземат;
::: да осигуря свежи цветя за шаферките ми, които ентусиазирано са се навили да ми плетат булчин венец;
И... май това е всичко, мисля, че направо сме отличници засега, не е останало почти нищо и дано нищо спешно не изскача междувременно
