Много се радвам, че си имам моя темичка, тъкмо вече емоциите едва се сдържаха в мен, а сега си имам и място да ги изразявам. 
Надявам се и вие да пишете, защото аз не съм много активна във форума, макар че ми се иска да не е така. Съвсем скоро обаче ситуацията ще е друга - оставам почивка и ще се радвам на сватбени вълнения, на главоблъсканиците на съфорумничките и на мъжлето си, разбира се Така че със сигурност ще споделям и с вас какво се случва Толкова се вълнувам, че си имам моя си темичка, че не мога да си събера мислите и да напиша цялостен и смислен пост... Та, другото, което исках да кажа е, че оставям темата си отворена и за въпроси от всякакво естество. Ще се радвам, ако освен клюките, можем да бъдем и полезни на някого! Благодаря ви отново, момичета, за мен е чест 
Ще започна с най-скорошните си вълнения. Вчера започнах с украсяването на поканите и съм много щастлива, че се получава добре. Аз все обещавам снимки и не качвам, но просто сега не съм си вкъщи и всички снимачни устройства не са ми под ръка, за съжаление. А от лаптопа не стават хубави снимки... Но както и да е, след няколко дни ще публикувам най-сетне снимки!!! Та, да оставя настрани организационната работа и да ви разкажа как се чувствам като цяло предвид наближаващото събитие Напоследък единствената мисъл, която запълва съзнанието ми е колко съм благодарна и щастлива, че се омъжвам точно за Него. Непрестанно следя всяко негово движение, всеки поглед, всеки жест... Мисля, че дори понякога го смущавам, а аз просто му се радвам - колко е непринуден, миличък и сладък - усмихнат, нацупен, умислен и т.н. Как ме обгрижва или как му е писнало да мрънкам дали това ще е в тон с онова и други подобни, нали знаете 
Нямам търпение да кажа - "ДА" вече!!!!! 
И аз се забелязвам как в малкото време, което прекарваме заедно ( 
) наблюдавам и се радвам на всяка негова реплика или движение! 
Радвам се, че всички се почувстваха много специални, както исках да стане Общо взето всичко си идва на мястото. Утре ще ходя до моята си фризьорка да се разберем за пробната прическа. Стискайте палци да се справи, защото иначе трябва да търся друга, а не остава много време... Ще видя и какво ще можем да измислим по моя въпрос с липсващата част от единия ми пръст. Чудя се дали ще мога да си сложа ноктопластика, но май няма да стане... ще бъде доста болезнен процес... А ръкавици не ми се слагат, не мисля, че ще мога да издържа с тях цялата сватба, а няма да мога да ги сваля, дори да искам... Не знам какво ще правя с това. Но утре ще питам и маникюристката дали не може да измислим нещо. Та това на дневен ред. Стискайте палци! 
Пожелавам ти без повече инциденти, и дано маникюристката измисли нещо 
(Ние сме предния ден на 12.05) 
Сигурна съм, че всичко ще бъде наред, след като аз съм спокойна. Не трябва да пропускам и вашия принос, разбира се Ако не сте вие, понякога изперквам И наистина не останааа!!! Нямам търпение вече!!! Наслаждавам се, наслаждавам се на последни моменти, но ми се ще вече да е Моментът!!! Толкова ми се иска утре да се събудя и да си облека роклята иии... вече да съм булка. Сега само си търся повод и човек, на който не съм я показала, за да я обличам отново и отново. Дано до сватбата не е придобила цвят шампанско само от проби 
И аз съм сигурна, че е ще ни донесе много щастие и веселие този ден Пожелавам успех и на вас! Трябва да се усмихваме и да се радваме два пъти повече, за да опровергаем всички резервирани относно датата ни Да ви кажа, момичета, това спокойствие, което ме е налегнало, на моменти започва да ме плаши. Само се размотавам и нищо не върша напоследък... Не че ми остават много неща, но все пак трябва да се правят изследвания, още не съм посетила и фризьорката и гримьоркатаа... Малък ужас съм А и в университета само ме занимават с разни доклади и курсовии... Направоо... 
Но аз пък като съм се успокоилаа... И само си мечтая ли мечтая Утре обаче, ще се наложи да свърша доста неща и ще трябва да отложа мечтаенето за по-късните часове Ще ви пиша в събота как е минал пробният грим и какъв е бил резултата най-вече ) 