Честита темичка Little flower  да я изпълниш само с положителни емоции. Пожелавам ти едно леко раждане и на финала едно прекрасно малко ангелче 
Леглото е прекрасно и с преспектива за после 

Ето и разказа за раждането.   Да предупредя, че ако някой се стряска лесно, по-добре да не чете...

Раждането беше трудно, казано накратко - въпреки цялата ми подготовка, мечти, положителни очаквания и т.н. Термина ми беше 29.04, но на 21.04 рано сутринта към 1:30 започнаха да ми текат водите, около обяд спряха; следобеда отидох до болницата, но нямах контракции или разкритие, прегледаха ме (водите били на долната граница) и ме пуснаха да си ходя. Да, ама като се прибрах, започна едно леко кървене и болки, които преминаха в контракции някъде към 18:00 ч. Засичах каквото засичах, дишах, разхождах се из стаите, накрая на моменти просто лазех по пода от болка и не можех да говоря, и към полунощ реших, че е време за болницата.  

Искам да уточня, че до момента бях чувала доста добри неща за Втора градска и отидох с много положителна нагласа. Отидохме с мъжа ми, аз повърнах пред входа на болницата, на прегледа бях с 4 см разкритие и ме приеха. Дадоха ми информираното съгласие с очакване да го подпиша веднага, но аз казах, че искам да го изчета... да не казвам как се ядосаха, ама все пак ме оставиха за около час - с напомняне през 10 мин., че още ме чакат. Лежах на леглото в предродилна зала, с болки, с листовете в ръка и коланите за слушане на тоновете около корема... цирк! Накрая подписах, макар че по едно време цъфна един лекар с думите: "Като не искаш да подписваш, ставаш и си тръгваш, болници много." Разкритието напредваше, направиха ми клизма, върнаха ме на леглото с коланите, сложиха ми система с окситоцин (което беше ужасно!) и се започна увеличаване на окситоцина и съответно на болките и силата на контракциите. Сложиха ми и кислород, да не се мъчело бебето. Уж вървеше добре, изредиха се няколко човека да ми проверяват разкритието, доста бързо стигнах до 9 см. И решиха леко да ми "помогнат" да станат 10 см... без коментар. Болеше.

По едно време ми сложиха бусколизин, от който ми пресъхна тотално устата и ми се размаза пред очите, даже не можех да си видя часовника. Нямаше друга родилка тази нощ, а те кой знае защо бързаха всичко да свърши. После започнаха напъните и лекарите постоянно ми се караха, че не напъвам добре, което беше тъпо, защото правех каквото мога, легнала по гръб, натискаха ми краката, викаха. Не ми дадоха да клекна или да се изправя, въпреки че поне половин час буквално им се молех да стана за малко или поне да клекна на леглото, вече не си усещах кръста след няколко часа на леглото с болки. Даже едната ми се скара: "Я стига, никой не ражда клекнал! Къде ги четеш тези неща, по форумите ли?". Към 5:00 ме вкараха в родилна зала, като единия лекар леко подогравателно каза: "Нали искаше да клекнеш? Хайде сега, клякай, да видим какво ще направиш." А аз не знаех на кой свят се намирам, погледнах се в огледалото - рошава, потна, измъчена. Абе картинка. Качиха ме на магарето, едната жена реши, че не съм добре избъръсната и ме доизбръсна на сухо. И пак се започна - викаха, натискаха ме по корема и накрая ми казаха, че ще ми правят форцепс. Докато се усетя, дойде анестезиолога, пита ме имам ли алергия към нещо (аз нямах идея), сложиха ми упойка и после не помня нищо... Започнах да се свестявам може би след 7:00, усетих как ме шият, започнах да чувам гласовете на хората в залата; в един момент се усетих, че съм с мътна глава, пресъхнала уста и торбичка с пясък на корема, успях да питам за бебето - казаха ми, че е 2490 гр и 49 см, и ме изкараха в коридора (чак към 8:00 една санитарка ми даде телефона, за да се обадя на мъжа ми, на майка ми - която междувременно се притеснила и тръгнала към болницата - и на още няколко човека), и по-късно ме закараха в стаята.

Санитарката ми помогна да стигна до леглото, защото не можех да ходя, чернееше ми пред очите и ми бучеше главата. Почти целия ден се оправях от упойката, не можех да стана, да седна, ужас. За капак се оказа, че съм кървила през цялото време и съм загубила към половин кило кръв и хемоглобина ми е под 80, което е много малко - след цяла бременност с хемоглобин над 120!... имам няколко вътрешни шева, епизиотомия и много хемороиди... та затова още не мога да седя. Преливаха ми 2 дни желязо и някакъв серум, сега 20 дни ще пия хапчета малтофер (добре, е хемоглобина се позакрепи, иначе трябваше и кръв да ми преливат). Доста си поревах в болницата, никога през живота си не съм била в подобно безпомощно състояние, с толкова болка. Беше ми много мъчно за Тео - в началото не можех и да го гушна, милия, и вечер го взимаха в детското отделение, защото е роден с форцепс; първите 2-3 дни имаше червени черти по главичката, но после изчезнаха. На 2-3 ден ми се запушиха гърдите и две от лекарките вместо да ми помогнат спокойно, ми се накараха, че нищо не съм правила, стискаха ми гърдите до болка и едната казваше, че само се жаля и нищо не правя - добре, че съседката ми по стая имаше "Азбука за кърменето", та там видях как да отпуша нещата. Останахме в болницата 5 дни заради Тео, за да следят как му е състоянието. В деня на изписването ми свалиха конците на епизиотомията и все още е много гадно. И така, след 5 дни в болницата нямах търпение да се махна!!! Сега се възстановявам у дома, гледаме се с Тео, той е много добричък, яде, спи и пълни памперсите; боря се с хемороидите от раждането (пет големи, вече намаляват малко по малко), и така. Като цяло, имаше и много свестни хора от персонала на Втора градска, но и много, които като че са претръпнали на всичко и не им пука за пациентите.

Знам, че разказа ми не е много розов, но просто разказах как минаха нещата. Благодаря на Бога, че беше и е с мен през цялото време, даваше ми сили, и знам, че малко по малко ще се възстановя напълно и ще си гледам спокойно детенцето. Но се моля за промяна в системата в България, за да могат жените да раждат с радост, без излишни намеси, да получават отношението, което заслужават, и да са горди, че са се справили чудесно с това, за което са създадени - раждането на деца. И каквото зависи от мен, ще го направя!!!

Little flower изчетох разказа ти със сбърчени вежди и с една отвратена физиономия,която не мога да опиша  Нямам думи да изкажа възмущението си от подобно отношение,което за съжаление е ЕЖЕДНЕВИЕ в родилните домове из цяла страна!!!  Срам ме е,че родителите ми са медицински лица,занимаващи се именно с гинекология,срам ме е,защото знам,че и в техните отделения го има същото. Майка ми скоро ми разправя за една жена,която 17 часа се е мъчила да роди бебчето си,което е било 4.700кг.,а тя е била само 1.55.След всички мъки,бебчето е със счупена ръчичка и ключица,а на родилката й се скарали,че не била напъвала като хората и се била лигавела.  Майка ми вика какво искат от тая жена,просто не разбрах.
Искам да ти кажа,че ти си една много смела за мен жена,което е проявила геройство(не че точно това е нужно точно в такива моменти,но се налага,поради отношението на персонала) и е преживяла всичко това.Това е реалноста по нашите болници-достойснтво тука всяко оставете.  Да иронизираш човек,в най-страшните му мъки и най-страшния за него момент,когато той е безпомощен и слаб,е просто грозно 
Ето за това съм решила да родя в "селена",колкото и да твърдят някои хора,че такива като мен са лигли.Не,не сме лигли,защото съм отделяла от залъка си 9 месеца на страна,за да мога да родя в нормални условия и за да не рискувам да ми се случи нещо подобно.Защо,когато човек иска добро отношение бива нарочен за претенциозен?Нима това е претенция? 
Както и да е много  станах,сори 
Желая ти бързо възстановяване,бързо забравяне на всички тези лоши неща,които са ти се случили и най-вече здраве за бебчето. 
Много  от мен. 

Little flower поздравявам те за геройството ти при раждането! Отношението на лекарите и сестрите е било отвратително, имам чувството, че за тях това е един рутинен процес и си мислят, че при всяка родилка е еднакво, а те сами казват, че раждане с раждане не си прилича. Понякога ми се иска да направят задължително присъствието на близък човек, някой, който да е в състояние да реагира на такова отношение. Най-важното е, че вие с Тео сте живи и здрави и вече си се гледате вкъщи.
И въпреки шумът по медийте за прозрачност на формулярите и документите, които се подписват, въпреки стачкуващите майки пред "Майчин дом" и т. н. пак всичко отшумя и ние пак сме в неведение за всичко, което се прави в АГ отделенията!!! Мен ако питате за да станат явни нещата, трабва промяна в законите, което на дали скоро ще стане........
Little flower пожелавам ти да се възстановиш много бързо, а малкият Тео да е най-послушното бебче  

Little flower,шапка ти свалям за куража и се радвам, че вече всичко с вас е наред и тръгва в правилната посока, въпреки този малшанс в старта.
Пожелавам ви ного прекрасни дни с Тео, които да заличат лошия спомен. За отношението на тези лекари и изобщо за здравната система няма какво да коментирам. 
Pадвам се обаче, че завършваш толкова положително поста си и че има хора като теб, които са мотивирани да направят всичко, което могат за да променят нещата! 

Little flower, Браво, че си била подготвена за активно раждане 
Да, плановете ти не са се осъществили заради системата и персонала, но ти си направила абсолютно всичко възможно в дадената ситуация 

Искрено се надявам да продължиш да си така силна, да се отърсиш от кошмара, преживян в болницата и да се отдадеш на бебчето си 

Благодаря ви, момичета!  Тео е прекрасно дете и ми пълни сърцето; аз съм добре емоционално и психически, малко по малко се възстановявам и физически - така че всичко ще е наред. Но както Настя казва, трябва промяна в законите; трябва да може близък на родилката да присъства на раждането, защото тогава нещата ще са мноооого по-различни. От нас зависи какво ще се промени, така че аз лично няма да спра до тук. 

Между другото, във Втора градска се срещнах и с няколко много мили лекари, акушерки, санитарки (като санитарката, която ми помогна първия ден  с преместването в стаята и обеща да дойде следобеда, за да ми помогне да се изкъпя, защото не можех да стоя сама - и наистина го направи; като лекарката, която ми сложи абоката и пусна системата с двете банки желязо първия път, и само ме питаше как съм, боли ли ме, да не тече много бързо; или професора, който мина на визитация последния ден - не знам кой беше, но останах очарована от отношението и поведението му, от излъчването му... личеше си, че е ЧОВЕК и професионалист). Само че бяха единици.

Little flower първо честита ти рожбичка 
Да кажа че мога да си представя какво си преживяла ше излъжа ...едва ли 
Важното е че вече сте си вкъщи, възстановяваш се и се радваш на малкия Тео 

carlyangel аз съм избрала същата болница като теб и просто не обръщай внимание на хората който ти казват че си лигла ......подобни разкази като на Little flower съм чувала много и за това съм направила всичко възможно да ги предотвратя за себе си 

Little flower ще те очакваме тук с разкази за това ка се справяте с грижите за малкия и скоро да ни зарадваш със снимки 

Честито съкровище и от мен, да ви е жив и здрав и много да ви радва 

Прочетох разказа ти и мога да си представя какво си преживяла  Аз родих преди седем години в Майчин дом и пак имаше и от двата вида, и такива дето са по-мили и такива, за които си просто поредната. Важното е, че и ти и бебчо сте добре. Пожелавам ти от сърце бързо да се възстановиш напълно 
за снимките и аз се присъединявам 

Здравейте, момичета! Не ми остава много време за писане, ето линк със снимки във фейсбук: https://www.facebook.com/#!/media/set/?set=a.10150177685047161.301874.521257160.

И една малка почерпка, днес Тео стана на 1 месец! 

Мммм,много бе вкусна почерпката  мерси!Да ти е жив и здрав малкия сладур и мноого да те слушка Аз видях линийката и рекох да влезна да ти честитя,а ти и почерпка си приготвила 
Разбираемо е да нямаш време,все пак трябва да се гледате  Важното е да сте добре 
П.П. Не ми дава да разгледам снимчиците,казва,че съдържанието е недостъпно   

Ами аз съм ги направила само приятели да ги гледат... пусни ми една покана, да те приема?