И аз съм духом с вас и очаквам добрите новини 
Савка, все така сладко да спинка малката!
Качвам снимка и на нашата мома 

Savka, Vanche_,
много са красиви малките принцеси 
Да са здрави, весели и да ви радват винаги!!! Честито на татковците
Поздрави от нас 

Mgoranova, Nastiq,
как сте момичета???
Появиха ли се бебчовците  ?

Savka, Vanche_, прекрасни са малките чаровници 

bejkite  за Nastiq мога да кажа, че на 17 в 3:55 сутринта проплака малката голяма  (3700гр.  ) госпожица с прелестното име Даниела Още веднъж да ви е жива и здрава, да ви радва много. Раждането е минало нормално и доста бързо както каза Асето 

Стискам палци и при Mgoranova нещата да са минали бързо и вече да се гушкат с малкия бебок 

да дам и аз финален отчет,въпреки не голямата ми активност ,  вече си имаме  -роден на 13.06 добре сме и вече сме си вкъщи!
Съвсем скоро тази тема ще приключи,малко носталгично,но.....ще се срещаме по другите теми
Успех на всички)

Ванче, прекрасна е малката. Да я нацелуваш спецялно. Голям бонбон!

Cry, честита ви радост!

Мгоранова, мислено съм с теб и стискам палци всичко да минава по мед и масло!

Да се отчета и аз.

В петък в 18.30 часа, австрийско време на света се появи Макс (Максимилиан), с мерки 56 см и 3500 гр.
Ето и снимка на моето малко чудо:
http://www.facebook.com/media/set/?set=a.10150228628097376.338545.609872375&l=0df30d4d86

Честита ви радост, мило семейство!
Да ви е жив и здрав малкият Максимилиaн. Щастие да съпровожда дните му и само красиви мигове да споделяте тримата заедно!
Много се радвам за тази новина, чаках я с нетърпение.
Мъничето е голям сладур - как само е застанал с тези ръчички и устнички. 
Едно голямо въздушно цун от една леля, която много му се радва!
Леко възстановяване на теб и се радвайте максимално на тези първи дни заедно. На мен ми се сториха някак нереални, откъснати от времето!
Чакаме те тук да разменяме информация и спомени

CRy, Mgoranova,
ЧЕСТИТА РАДОСТ  !!!
Да са здрави, весели, усмихнати и щастливи момчетата!!!
Да ви радват и правят горди родители!!!

CRy, как се казва бебчо?
Mgoranova, поздравления за хубавото име  Страхотен е малкият!

mgoranova,честито-да е жив и здрав Макс и много,много да ви радва!

Ето го и моят разказ за раждането на нашето слънчице Даниел, продължило цели 31 часа.

На 31 отидохме на преглед с ехограф. Беб имаше проблем който лекарите наблюдаваха през последният месец. Прегледаха ме, казаха, че положението е същото, беб тежи около 3,800гр и понеже вече съм в 38 седмица е добре да предизвикаме раждането - на следващият ден в 9:00h да постъпим. Тогава Канчо каза, че утре има рожден ден. Аз започнах да плача- стана ми толкова мило. Лекарите (бяха петима) също им стана мило и казаха утре да дойдем с тортата и свещичките и ще празнуваме.
Отидохме си в къщи. Починахме и се приготвих. Мислих, че няма да мога да спя, но се оказа, че спах много добре, а Канчо милият не могъл.
Сутринта станахме, закусихме и в 9h бяхме в болницата.
Пуснаха ме на монитор, а Канчо трябваше да изчака отвън. После той влезе и ме приеха.
Прегледаха ме, обясниха ми, че започваме с медикаменти, защото нямам никакви признаци и че процеса ще е много дълъг, взеха ми кръв и ми сложиха бокат. Първо ми поставиха една лентичка с лекарство, което да предизвика омекване на шииката. Настаниха ни в стая. Обсъдихме с акушерката, че естественото раждане, което исках, няма да е възможно, защото поради предизвикването на раждането, ще се наложи да съм през по- голямото време на монитор. Разбрахме се да опитаме. Тя каза, че не започвме от 0, а от -1. сложиха ме на монитор. След време ни пуснаха ни да се разходим за час и половина- ходихме до кафето. После пак ме сложиха на монитор. Донесоха ми обяд. Аз нищо не усещах. Пак ни муснаха за час и половина. Този път се обадихме на мама. Тя дойде и бяхме с нея в коридора. Към края вече започна да ме боли доста. Влязохме, сложиха ме на монитор и се оказа, че имам непрекъснати контракции и корема не си почива. Извадиха лентичката и ми пуснаха система с друг медикамент, който да спре контракциите. Казаха ми вече да не ям, нито да пия. Овладяха положението, а беб милият се държеше много добре. След това не зная кога и какво са ми слагали. Стаята в която бяхме настанени беше без прозорци и нямах представа за времето. Канчо отиде и купи един касетофон, защото бяхме взели дисковете, които слушах през цялата бременност, а се оказа, че няма къде да ги пуснем. Всички бяха много заинтересовани от детските български песнички Когато бях на монитор, ме болеше. През другото време сядах на топката или слагахме топла възглавница и не чувствах нищо. Ноща ми спукаха водита, за да ускорят процеса- бяха чисти. След това се къпах около 40 мин и се чувствах много добре. Но после пак - монитора. Към 4 дойде анестезиоложката и ми сложи епидурална- бях на 4см разкритие. Канчо трябваше да излезе, акушерката ме държеше отпред. Можех да си усещам и мърдам краката и акушерката се зарадва, че са ми сложили точната доза- хем да не ме боли, хем да мога да напъвам. Починах малко, но не можах да заспя- акушерката идваше на всеки 10 мин да следи монитора. След около 3 часа започнах да усещам болка в дясната част. Обадиха се на анестезиолога, който каза какво да ми сложат. По едно време вече не издържах- дойде анестезиолога. Започона да ми обяснява, че 10% от болката ще си я има, че било много рисковано да ме боде втори път и ме остави да си помисля малко. Поговорихме с акушерката- според нея нещо с упойката не беше наред (според това, как съм се държала в началото и сега). Казах, че искам втора епидурална. Сложиха ми, пак си усещах и мърдах краката и след около 3 часа всичко започна да се повтаря. После започват да ми се губят моменти.  През целият ден и ноща бях само аз и една жена, която роди за 4 часа. Когато усетих, че упойката си отива се обадих за последно на мама, като и казах, че съм добре и че не ме боли - около 11h на обяд. Вече бях много уморена. Когато седях Канчо ме подпираше. Започнаха зверски болки. От постоянното лежене заради монитора, бях отекла цялата. Отделението се беше напълнило и акушерката летеше постоянно. Вече бях с 9см разкритие. Опитах да напъвам. Каза, че го правя много добре- не знам как е възможно, след като нямах сили дори да дишам. Остави ни да напъваме с Канчо като беше сигурна, че беб ще излезе. Идваше на моменти и всеки път казваше- "Още 20 мин". Накрая не издържах. Какво ли не казах на Канчо- да не ме пипа, да ходи да намери някой да измъкнат бебето, да не му говори, че ако излезе бързо, ще му купува каквото поиска. Видя се в чудо милият, а всички бяха отишли при друга жена, която раждаше. Накрая дойде акушерката и лекар. Тя ме прегледа и каза, че ще слезе бебето. После и лекарят, но той заяви, че беб е високо и няма да може да слезе- операция. Канчо започна да ми говори да не се притеснявам, а аз бях толкова щастлива, че всичко ще свърши!

През цялото време се притеснявах за беб. След заключенето на лекарят, чакахме много (около 2 часа)- първо да се освободи екип (хирурзите да приключат плановите операции, които правеха в момента, а после да се измият). Не зная колко пъти карах Канчо да търси кякой и да се обаждат да видят кога ще дойдат да ме вземат. Лекарят каза, че ако има усложнение с бебето, той може да ме оперира веднага в родилното. Но след като с беб всичко е наред (и слава Богу), трабва да изчакам хирурзите. Накрая дойдоха дa ме вземат. Сложиха ми нова доза епидурална, но не ме хвана. Увеличиха дозата- пак нищо- усещах от дясно. Набодоха ме за трети път. Бях толкова отекла, че не можех да седя и се наложи да ми помогнат. След като все още не ме хващаше упойката, наклониха леглото на дясно и сложиха още упойка. Накрая не усещах нищо. Сложиха ми кислород. Кръв не ми преливаха. Взеха ми отпечатъци (да не би да изоставя беб).
Извадиха го много бързо. На 02-06 в 16h се роди нашето слънчице!!! Отнесоха го за няколко минутки и после ми го донесоха и го сложиха на гърдите. Момента беше уникален!!! Прегърнах го и започнах да му говоря Той беше със затворени очички и беше много миличък!!! Когато го прегърнах явно изскубах нещо, защото апаратите започнаха да пищят и анестезиологът се втурна към мен (беше по- далеч с една стажантка). След това го отнесоха, за да го прегледат педиатрите, а мен ме приспаха. Ако нямаше проблема поради който ми предизвикаха раждането, трябваше таткото да го поеме веднага. Но тати го е видял на горният етаж и е отишъл с него на прегледа. Всичко е било наред. Мен ме задържаха около 4 часа в интензивното. После ме качиха в моята стая, където ме чакаха мама и Канчо. След около 5 мин докараха и беб. Не му бяха давали нищо и веднага се опитах да го накърмя. Беше трудно, но се справихме с малкият и с помоща на персонала. Останахме в болницата четири дни през което беб беше постоянно с нас- преживяхме вълшебни моменти!!! Кърменето беше трудно, предвид болките от операцията, но вървеше добре. В понеделник 06-06 преди обяд ни изписаха и се прибрахме в къщи.
Благодаря на Бог, че с беб всичко е наред и че Калоян беше с мен през цялото това време!!! Раждането беше трудно, но ни сближи още повече по един невероятен начин. Когато прегърнах малката душичка всичките мъки бяха вече минало и бях готова на всичко за него!!!

Леле, ти си герой!  Май нямам думи, след като прочетох разказа... Каква сила намира една майка!
Да ти е живо и здраво детенцето и дано трудностите останат само в спомените!

Cry,Mgoranova да са ви живи и здрави бебчовците и много да ви радват 
bejkite,разказът ти е много хубав и трогателен  Ти наистина си герой! 
Остана ли някой друг в темата?