Здравейте момичета, реших най-накрая да отделя малко време и да разкажа за моето раждане.
Термина ми беше за 3-ти април.Дни преди датата толкова се бях настроила,че ще преносвам, че чак се ядосвах на бебо , защо не иска да излиза.На 3-ти сутринта, ден като като всеки останал - сутришен тоалет, закуска и с таткото решихме да гледаме филм.
Изтеглихме си някаква комедия и с купа чипс седнахме пред големият екран.Така неусетно стана обед и със ставането ми от леглото усетих леки спазми като при цикъл.Хм, поузъртах се, даже се позахилих малко, но нищо не казах на Гогата.
След още 10-тина минути пак същото.Казах си ще се ражда!!!!

Милото реши,че за по- бързо да слезе на долу да играяем дарц.И... така и стана изиграхме около 6 игри, през които аз само спирах да си почина на контракцията и пак започвахме.Гогата само се суетше и един ухилен, „айде изтекаха ли ти водите”?

Към 18:00 решихме да отидем към болницата да проверим какво се случва.Но... от там ни върнаха с думите” ще родиш към обяд на др ден, няма за какво да ви взимам още от сега”
Ей и ние едни унили... Прибрахме се у дома, мушнах се в легълцето и така до към 12:00 вечерта, когато контракцийте взеха да се усилват.В пет сутринта, облякана, засмяна метнахме се в колата и викам на Гогата, „ако док иска да ни върне отново – няма да се даваме!!!
Пристигнахме, мина щателна проверка за разкритие с мижавите 2 см и съвсем начална родова дейност.Хоспитализираха ни, показаха ми къде ще е стаята ми облякох нощницата и на път за предродилна зала.
Не ми се лежеше, гледах колкото се може повече да се разхождам, за да мога да му помогна на дребен да слезе на долу.Така неусетно минаха 2 часа дойде новата смяна от д-ри.
Тук последва още един преглед за разкритие, които обаче беше доста стряскаш.Чух само как д-ката повтаряше не напипвам главата, няма я главата...Не мога да ви опиша какво изпитах в този момент, даже и сега когато пиша сърцето ми силно забива.Милото ми детенце си беше вдигнал ръцете на горе и не можеше да излезе.Веднага взеха да ми мерят тоновете, д-р Ризова обесни,че трябва да ми спукат мехура и така чрез водите да изтласкат бебо на вънка.
С 5 см. Разкритие и спукани води и натиск върху корема, бебо не можеше да излезе по естествен начин.Трябваше спешно секцио...
В същият момент тел. извъня в предродилна
„д-р Ризова търсят ви роднина на родилката” – бях озадачена кой може да е ...след това разбрах,че в същото време мама е усетила ужасни болки и си е казала „нещо става с детето ми”...чух думите само на лекараката „Налага се спешно секцио- идвайте веднага!
Усетих боцкане на игли от всякъде, сложиха ми катетър и не знам как стигнах до операционната маса.Всякаш всичко стана за 5 мин, не можах да отреагирам за секундата.Залата се напълни с хора, всеки се суетеше над мен, говориха ми нещо за да ме разсеят и изведнъж заспах....
Усетих погалване по бузата, беше д-р Ризова, честито имаш много хубаво детенце, тежи 4130 , веднага проплака! Този мой Шишко, беше ни искарал за секунди акъла, но сега беше в ръцете на най-добрите лекари.Така след два часа ме преведаха в стаята ми и първото нещо бе да звънна на мама.
Сега вече знам какво е майчината обич и закрила, какво е да усещаш с всяка минута как расте любовта към едно малко ангалче.. .

Благодаря на целият екип на МБАЛ „Дева Мария”за адекватната намеса и ,че Стилиян сега е жив и здрав.
Сега като върна лентата назад, независимо от тревогите мога да твърдя,че имах много лека бременност и екстремно разждане.
