Честито бебче и от мен да вие живо и здраво малкото същество 

Здравейте и от нас след дълга пауза  Имам да пиша толкова много и направо не знам откъде да започна и дали ще ми стигне времето, докато бебо спинка.. Но решила съм да започна пък докъдето стигна 
Нямах търпение да дойде 28.02. - защото тогава влизах в 9-ти месец и щяхме и ние с бебо да си имаме темичка, където да споделям вълненията, притесненията и приготовленията около раждането, НО бебо реши да се появи точно на тази дата..
Предните 2 дена имаше голямо чистене вкъщи, не знам защо бях решила, че за един ден мога да свърша всичко - от подреждане на шкафове до пране на пердета и миене на прозорци.. Мама беше вкъщи и ми помагаше, аз като цяло не се изморих въобще - имах някакви сили дето ме учудваха чак..  Как започна всичко/b]Вечерта на 27.02. всичко си беше нормално, бях си направила списък с оставащите задачи, а мъжът ми все ми се караше, че имаме още месец и да не избързвам..
Събудих се към 00.30ч - не знам поради каква причина, просто си седнах в леглото и усетих, че нещо не е наред.. Бях сънена, но усещах нещо мокро - бикините ми бяха мокри  Не можах да взема решение какво става и събудих мъжа ми и му викам, че съм подмокрена , а той вика ами напишкала си се  Викам му бая съм се напишкала щом и пижамата ми чак е мокра.. и оттам се почна едно шашкане.. Станах да отида до WC и по краката ми продължи да се стича вода. Вътрешно си знаех, какво означава това, но имаше още месец и просто не можех да повярвам, че се случва..
След WC-то продължават да изтичат води - като на сън си намерих дам.превръзки - сложих си от малките, но това не свърши работа, продължаваше по малко да изтича.. Тогава осъзнах, че май наистина е добре да се обадя на лекарката си, която щеше да ме изражда. Звъннах й, за мой най-голям късмет беше нощна смяна в болницата, в която мислех да раждам. Казвам й, че ми изтекоха водите и тя вика ама как така ние с тебе сме се разбрали за след месец и аз викам да така е ама те нашите планове явно нямат значение  Каза, че влиза за една секцио и след около час да сме в болницата да ме види и ние тогава още повече се шашнахме - мъжа ми буквално не беше на себе си, само вървеше след мен и питаше едно и също, ама раждаш ли ама как ама защо 
Чантата ми за болницата не беше готова, но нещата си ги бях купила, започнах да пълня сака и не знам защо отделих 10 минути да си търся гримовете и любимото червило за изписването хахахахах това си го спомням много ясно  Луда работа!

По пътя реших да звънна на сестра ми и на мама, защото имах нужда от подкрепа, не знаех какво ще се случи в болницата...и те в бойна готовност пристигнаха 5 мин след нас 
Лекарката ме прегледа, часът беше вече 01.30, предполагам, че беше преглед за разкритие, защото доста ме заболя.. А в същото време още води текат, видях се в чудо  Нямах абсолютно никакви болки, контракции абе въобще нищо... И разкритие никакво..Док каза, че ще ме приемат, но да се подготвя, че никак няма да е лесно..Исках да родя нормално и тя го знаеше. Много се притеснявах, че е толкова рано преди термин, но тя ме прегледа и на ехограф и каза, че бебето никак не е малко и да не се притеснявам затова. Настаниха ме в една стая, където имаше още едно момиче - но тя беше в 7-ми месец и лежеше за задържане.. Сложиха ми абокат и ми вкл. система. Лекарката дойде и взе да ми обяснява, че ако ме остави така, докато се появят болки и контракции може да мине много време, а и водите си изтекоха, което също усложнява нещата.. Но аз бях толкова шокирана, че даже и не се сещах за варианта секцио.. Исках да имам контракции, не съм предполагала, че ще искам да ме боли, но точно в този момент исках да започне поне нещичко, което да е начало на раждане.. Пуснаха мъжа ми при мен, явно лекарката беше говорила първо с него, защото първите му думи бяха : каквото и да се случи аз съм до теб и скоро и бебчо ще е с нас..Да, но аз още не зацепвах, че те ме готвят за секцио.. Дойдоха 2 сестри и 2 часа едни документи се попълваха, ей такава ни е системата ш....на, точно ми беше до тези документи.. Лежах така до към 03.00ч ,но развитие никакво, слушаха тонове, бяха добри - това донякъде ме поуспокои. След още половин час дойде пак док и вика не искам да рискуваме, може 3 дена да се гърчиш тука и пак да не тръгне раждането, така че да го вземем бебчо навреме, че може и инфекция да тръгне. Имах ли избор? Не знам..Но реших да й се доверя и така следваха подготовките за секцио. Първо ми взеха кръв за изследване, тест за алергии и чакахме тези резултати.. Вечерта се бях епилирала, но решиха да ми обръснат едни по-скоро мъхчета по корема.. Абе ужас с един бръснич дето дядо едно време се бръснеше с такива, не можех да повярвам, че това е реалност  Мина и това и ме закараха в операционната. Легнах, вързаха ми ръце, крака , аз бях като в транс - все едно това не се случваше с мен.. Най- много ме беше страх от упойката, понеже никога не съм била под пълна упойка и ме беше страх, че няма да мога да се събудя.....Пуснаха ми газ някакъв предполам, усетих едно впръскване в гърлото и съм заспала...
Събудих се, шаваха около мен, преместиха ме на легло, попитах лекарката как е бебо, тя каза супер е не го мисли, има много косичка и е много готин 2920 кг, 49 см. 

Беше 6.20ч на 28.02.2011г. Закараха ме в интензивен сектор, където държат родилките след секцио. Имаше 8 момичета в стаята, учудващо за мен аз излязох много лесно от упойка, другите момичета ги втрисаше и все се оплакваха..
След 5 мин влезе мъжа ми с една синя престилка, само за 2 мин, но това бяха най- чувствените ни 2 мин в живота ни..И двамата се разплакохме,той ми галеше косата и ми показа снимка на бебо  Понеже беше и по-рано роден бебо беше в Неонатологията, а и след секцио ги дават при нас в стаите чак на 3-ти ден..
И така, с торба пясък на корема лежах до обяд, пусках смс-и и звънях на всички, другите момичета спяха, а аз не можех да мигна от щастие 
Следва възстановителен период 3 дена, през които никак не ми беше леко. Но човек се справя , като знаех, че ще ми дадат бебчо в момента, в който мога да се движа и грижа за него, правех всичко за да се възстановя по-бързо.. На 3-ти ден ме качиха в родилното отделение, имах вече коластра, започнах да се цедя на ръка, но беше трудно и мъжа ми донесе помпата - много ми беше полезна!
Вечерта на 3-ти ден се запознахме официално с бебчо  Гледах го и не можех да взема решение, какво да правя, как да го правя..Но той засука веднага, макар че беше 3 дена хранен с АМ от шишета, трудничко се справяше, заспиваше на гърда, но аз бях съгласна с часове да си стои така  Имаше жълтеничка и го държаха на една лампа, но разбрах, че почти всички имат и се успокоих.
Изписаха ни на 5-ти ден , оттогава се кърмим, имах един запушен канал, но се справих геройски - въпреки убежденията на моята лекарка, че било по-добре да спра с кърменето, този канал нямало да се отпуши, водело до мастит ала бала, но не я послушах- цедях се до болка и топли компреси и бебчо като засука и се оправиха нещата..
Имахме запек първите дни вкъщи, но сега се оправиха и там нещата, пропускаме само по 1-2 памперса да напълним на ден, което мисля е добър показател..

Армани разплака ме  Много се радвам за вас тримката много и сега чакаме снимка на младежа и мама

Armanii,мила, знам какво ти е ...като човек си се е надявал да роди нормално и да се стигне до секцио... много е тежко,но минава.Аз направих голяма грешка,няколко дни,да не кажа седмици все си мислех че ми е първия провал като майка,но бях или в следродилна депресия или много глупава!! Не е така...важното е ,че сме дали живот независимо как! Дори искам да ти кажа,че са ти спестили доста неща,аз като се мъчих 2 дни с какви ли не капки засилващи контракциите и като си изтърпях всичко ...пак се наложи секцио! Много хубави моменти сте изживели ,да тези първи мигове се помнят цял живот!
Да ви е живо и здраво малкото юначе!Браво ,че удържаш фронта с кърменето! 
Добре ,че малкият е засукал веднага след 3 дни с АМ.
Голяма е душичка бебко!

Хей, хей и тук кацнал щъркел 

Честито момченце Армани. Живо и здраво да ви е, щастие и радост да ви носи. Да е много усмихнат, лъчезарен, игрив и палав Алекс.

Сбъдна се и твоята мечта, най-накрая най-голямото щасстие почука и при вас 

Ани,прекрасен разказ мила!
Толкова вълнуващо си разказала всичко!
Надявам се,че не си запазила лоши спомени от престоя в болницата.

Не знам дали съм ти казвала до сега,но се изумих колко много коса има бебчо и каквав хубава прическа като на "голям мъж".
Радвам се,че си решила проблема с гърдата,дано да няма други.
Даваш ли още АМ или само на кърма караш?

Аз немога да видя снимките, дава ми някаква грешка.  Искам снимки на скайпа.

И аз не виждам снимките, но тази, на линийката удовлетворява интереса ми за сега.Наистина има доста коса хубавеца.Ние сигурно ще добием тази дължина и гъстота на годинка.
Армани, от сърце се радвам, че се включи.Като гледам мерките, с които се е родил Алекс, си му е било баш вече време да се появи на бял свят и да се гушкате.
Надявам се и занапред да влизш тук и да разказваш как я карате

Здравейте от нас! Намерих малко свободно време и реших да се включа 
matsinka Наистина го има този момент с усещането, че си се провалила като майка още на самото раждане.. Но какво да се прави, поне не съм се мъчила 2 дена като теб, че накрая пак да се наложи секцио..Наистина мисля, че ми спестиха доста мъки. Успокоявам се с факта, че не съм капризничела да родя чрез секцио, а просто обстоятелствата са го наложили и от ден на ден все по-малко мисля за това, важното е, че и двамата с бебчо сме добре 
dodo23 Вече наистина забравям лошите моменти от болницата, остават само хубавите Колкото до косичката на беб , да,  направо и аз съм изумена  Всички ме питат ами ако се беше родил на термин с каква коса щеше да бъде 
Колкото до кърменето и дохранването.. Доста е сложно при нас, но все пак кърмя..Още от болницата ме посъветваха да го дохранвам и с АМ, защото беше свалил малко повечко от теглото. Моята педиатърка изрази същото мнение. Аз го слагам на гърда, той суче, но много често заспива и е много трудно да преценя колко време е сукал и какво количество..Като се събуди пак иска и пак и пак и така се въртим в един омагьосан кръг.. Звънях даже на консултант по кърмене, но не ни посетиха, а ми дадоха съвети по телефона..Твърдо ми казаха да го откажа от АМ, защото това ще доведе до по ранно отбиване на бебето, но не е толкова лесно. Понякога бебо си плаче доста и докато не му дам АМ не спира - малко е свикнал на готово..Консултанта каза, че при нас е трудно и заради факта, че бебо се е родил по-рано и че нещата ще се оправят след месец някъде и така и аз не се отказвам лесно..
fiamaa Да мила, доживях и аз да се сбъдне нашата мечта, малко повече време ни отне, но важен е резултата 
Рени, valka27 Ето ви линк за снимчиците http://anellytta.multiply.com/photos/album/2/My_baby
ДНЕС НАВЪРШВАМЕ МЕСЕЦ! ЕТО ВИ ПОЧЕРПКА ОТ НАШЕТО МАЛКО ПОРАСНАЛО ЮНАЧЕ 

Ей Армани, страхотно разказче. Много  .... Малкият е голям сладур 

И честито месече! Да е здрав и много усмихнат 

Душичка, мамина златна. Ани, голям красавец си имаш.

Честито първо месече, да сте здрави и палави!

Честита месечинка на кандидат зетя и от нас!
Много да го нацелуваш,Ани!