BeRa, няма как да й кажат да не кара кола, просто няма как. Това е държава в която всичко е възможно, все едно да ти кажат - ти нямаш право да пазаруваш в еди кой си магазин. Не харесвам и аз това им поведение на пътя, но това е положението. Има градски превоз, но кой ще предпочете рейса пред колата? А и не навсякъде има автобуси, има места в които не минава публичен транспор, защото там е спокойно, чисто, зелено, предимно богатите живеят там и няма такова нещо като автобус. Дори и да има трябва да ходиш поне 30мин пеша до съотвената къща в която искаш да идеш. Така че без кола там е немислимо и аз си мислех, че ще мина без кола, че не можех, ама не става. Трябва да се съобразяваш с милиони неща, които не зависят от теб. Тук хората аса много заети и няма как да ангажират семейството си, приятели да ги извозят до някъде. Просто няма как. Като влезнеш в този цикъл и нямаш време за "спирки

.
И в САЩ бабичките са много модерни, винаги с прическа, маникюр, педикюр, грим. Не до там официално облечени, предимно тениска и панталон, но пък не се лишават да минат през разкрасителния салон. Ходят на забави като при вас, не се чувстват стари по никакъв начин, не може да видиш(поне в големия град) отрудена баба или дядо. Да не кажа, че бабите на по 70 и нагоре г. масово работят по моловете, особено за козметика. Е кой в БГ би наел бабичка на 70г да продава точно козметика, където трябва пак според бг да е млада и красива, за да привлича клиенти? Никой - на пенсионерите им се дава много възможност да работят, да не говорим за хората с недъзи, които масово работят в хранителните магазини, пак в БГ никой няма да наеме такъв човек, но той например прибира количките от паркинга, слага стоката в чантата на клиента, чувства се нормален човек, а тук ??? Офф, тъжно е.
Какви са българите в чужбина, които сте срещали. Били ли сте разочаровани от сънародниците си?Аз лично не съм имала разочарована мн от Бг, но като цяло много от българите там странят от българи. Някак си злобеят за постиженията на другите. Всяка една нация там се подкрепя, дори сърбите, а ние не. Ние разделя всичко, дори и църквата.
Дали е имало моменти в който да си стегна багажа - е имал е, кой ли не е имал?

Но най-лесно е да се откажеш. Аз не знаех къде отивам, какво ме очаква, съвсем сама в неизвестното. Плакала съм много, но си казах най-лесно е да се откажа, избирам да се боря и това и направих. Много хора се прибраха и то семейства, защото не издържали, не ги разбирах честно, та аз бях сама и нямаше на кой да се оплача , а те са били семейство и са си били подкрепа . обаче оставах винаги. Това ме кали и се радвам, че минах през всичко. Гордея се със себе си
Никога не съм мислила да умра там, винаги съм мислила, че ще се върна един ден, обаче сега когато съм тук си мисля, че може и там да се пенсионирам поне

стига да са с мен семейството ми.
Ако спечелите от тото или лотария, толкова пари че да ви оправят живота, къде бихте избрали да бживеете - в България или където сте си?Аз отидох там не заради парите, а защото спечелих от лотарията (без да искам, бях забравила, че съм подавала) и просто не исках да изпусна шанса си. Така че дори и тук да имам много пари, пак бих избрала там. Животът е по-уреден, спокойствие за храна, бензин и всякакви нужди, което тук не се получчава. В бг всеки иска да те прецака, сега се опитвам тук някои неща, много е трудно, първо, че нямаш познати в дадена област, второ бюрокрацията е ужасна, мотаят те като.....

. Когато човек свикне на хубаво е трудно да свикне на лошо

това е. Може би съм имала късмета там, не знам.
Кой е бил най трудния ви момент в пребиваването в чужбина( като изключим по празниците) Труден момент са били - ужасен зъбобол, който струваше $2000

, не можех да намеря зъболекар, беше неделен ден. Но и в БГ да съм била пак съм щяла да страдам , но това го помня като много труден момент за мен, защото бях сама. Страх от каране на кола, но и това мина успешно.
Трудни моменти са били може би да правя мъжки неща, като пробиване на дупки в стената, слагане не корнизи, рисунки, справяне с някой по-леки нужди на колата. Обаче сега като се замисля, не е било трудно и се радвам, че съм се справила. Трудно беше загубата на баба и дядо. Като че ли трудните моменти се забравят общо взето.
На мен ми е интересно :
Трудно ли ви е било да навиете половинката си да заминете зад граница?
Как отглеждате децата си там?
Събирате ли се българите по поводи?
Има ли разлика в храната у нас в БГ и съответната държава по вкусови качестваКое би ви се искало да го има в Бг, но го няма?