Денят на сватбата ни започна много спокойно в 8 часа,когато малката ни събуди,оправихме си я нея,поигра си и след час пак легна(обича да си подремва,хихи),изпратих младоженеца по задачките за деня,останах самичка,пих си кафенце,чувствах се супер и дори успях да се включа тук за малко

Към 12ч отведохме Стели при майка ми,Слави се прибра вкъщи да се приготви(кумуве,родители и др.негови роднини вече се събираха в бащината му къща),а аз-на фризьор,там,разбира се прекарах доста време-смях,кафенце,закачки,после на грим(който знаех,че няма да го бъде задълго,аз съм си такава-хич не търпя червила..) и се прибрах при майка ми към 16ч,където вече започваше да цари суматоха,идваха роднини,деца тичаха,баби им се радваха.Етървичката току-що ми беше донесла букета и бутониерите и познавайки ме много добре очакваше реакцията ми като видя,че букета не е това,което исках!Наистина много се ядосах на цветарката,но това е за друга тема...Докато се усетя вече бях облечена,дойде фотографа,гледа ме и вика: "къде е булката?!"

така се смях...каза,че роклята ми е божествена,но не очаквал,че е булчинска,хехехе,щрак,щрак и ето,че се чу музиката отдолу...в един момент останах самичка в стаята,защото всички се юрнаха да пазят на вратата
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Всичко ми се завъртя,когато влязоха сватбарите,начело с младоженеца ми...спомням си,че се разплаках,а той ме гледаше като...и всички безброй много хора ме гледаха усмихнати и ми говореха нещо,а аз го прегръщах силно и нищо не чувах

Този миг се запечати като снимка в съзнанието ми и сигурно никога няма да го забравя!
Закичих "официалните лица"

,които отмъкнаха сума сувенири от дома на майка ми(трябвало да се открадне нещо..

),по една наздравица и хайде на хорото долу!А там-пълно с хора,всеки ме гледа и ми казва нещо,а аз не спирам да се усмихвам на всички...В ритуалната зала беше много вълнуващо,а церемонията в църквата мина като миг...поснимахме се малко на тревичката(естествено

)и се отправихме към ресторанта,нощта беше пред нас........