06.08.2007 15:44
Здрадейте момичета!
Искам да разкажа за деня, който ме накара да се влюбя отново в моя любим. Сватбата беше определена за 7-ми юли 2007г. Подготовката по нея ме накара в един момент да плача, в един да се смея..... но беше изпъстрена и с много напрежение, но и с много хубави емоции. След като последните десетина дни преди сватбата бях пометена от вихъра на приготовления, уточнения и подробности нямах никакво време за себе си. А така ми се искаше последната седмица преди сватбата да се върна при мама и татко и да спя последните 7 дни в старото ми „в къщи”. Но откъде ти време. Двамата с дани ставахме сутрин в 6.00 ч. И тръгвахме по задачи – танци, срещи и последни покупки. До късно през ноща правихме – винаги двамата – менюта, карти с имената на гостите, разпределения на гостите – по маси, списаци с гостите – по азбучен ред, по маса, по това чии са гостите – наши приятели, мои роднини, негови роднини, приятели на родителите. Побъркахме се. Ако не ми помагаше той нямаше нищо да направя. Беше с мен навсякъде - по магазините, на проба, на среща със сватбения агент, на танци и н.т.
В деня преди сватбата вече всичко беше готово, с изключение на някои дребни неща, но Данаил ми каза да не се тревожа, че той всичко ще довърши – аз да отида да си почивам за да съм красива на другия ден. Отидох на масаж и процедура за лице, после се прибрах в къщи и се предадох на грижите на майка ми и сестра ми. Бях решила да си легна рано, но не стана така. Със сестра ми се заприказвахме и времето бързо минаваше. Видях, че е станало 1.00 ч. И реших да си лягам. Тотава Данаил ми се обади и ме пита: „ Слъце, знаеш ли къде са ми обувките? Не мога да си ги намеря.” Не можа да ги открие и аз вече уморена и притеснена му казах да си ляга и утре да отиде да си купи други. Въпреки всичко спах спокойно и се събудих към 8.00ч. в превъзходно настроение – нетърпелива, превъзбудена, но и малко притеснена дали Данаил ще успее да си намери същите обувки. Пих кафе на слънчице на терасата и чаках фризьор и гримьор да дойдат. Оставих се в ръцете им. Отпуснах се и се наслаждавах на последните си часове като госпожица. И ДЕНЯТ започна.............
Всички се суетяха около мен и неусетно времето летеше, летеше, летеше. Данаил ми се обади и казва: „Мило идвам да те взема... чакаш ли ме... ?” Сърцето ми щеше да изкочи. Всички съмнения, които имах бяха забравени. Остана само мисълта, колко много го обичам. Започнаха да ме обличат, да ми слагат воала. Всички приятелки бяха в моята стая и помагаха. Не след дълго чух клаксоните и видях лимозината да спира пред нас. Бързо се дръпнах от прозореца да не ме види. Приятелките започнаха да ме шегуват дали не съм размислила. Не бях, въпреки, че се шегувах, че може да съм булката беглец. Чух музиката. Свиреха любимата ми песен от филма „ Зона Замфирова”. Усетих, че се чувствам на седмото небе.
По това време става пазаренето пред вратата, после пред моята врата и .... той влезе.... Очите му бяха пълни със сълзи и трапареше, докото ме прегръщаше. „ По-красива си от ангел, любов моя.... обожавам те.” Това бяха неговите думи, когато ме видя и аз никога няма да забравя как ме накара да се чувствам. Оттам нататък за мен света започва и свършва с него........ Развълнувах се .... ще ви доразкажа..... още по-нататък. Сега сам потънала в спомени за онзи миг.....
Искам да разкажа за деня, който ме накара да се влюбя отново в моя любим. Сватбата беше определена за 7-ми юли 2007г. Подготовката по нея ме накара в един момент да плача, в един да се смея..... но беше изпъстрена и с много напрежение, но и с много хубави емоции. След като последните десетина дни преди сватбата бях пометена от вихъра на приготовления, уточнения и подробности нямах никакво време за себе си. А така ми се искаше последната седмица преди сватбата да се върна при мама и татко и да спя последните 7 дни в старото ми „в къщи”. Но откъде ти време. Двамата с дани ставахме сутрин в 6.00 ч. И тръгвахме по задачи – танци, срещи и последни покупки. До късно през ноща правихме – винаги двамата – менюта, карти с имената на гостите, разпределения на гостите – по маси, списаци с гостите – по азбучен ред, по маса, по това чии са гостите – наши приятели, мои роднини, негови роднини, приятели на родителите. Побъркахме се. Ако не ми помагаше той нямаше нищо да направя. Беше с мен навсякъде - по магазините, на проба, на среща със сватбения агент, на танци и н.т.
В деня преди сватбата вече всичко беше готово, с изключение на някои дребни неща, но Данаил ми каза да не се тревожа, че той всичко ще довърши – аз да отида да си почивам за да съм красива на другия ден. Отидох на масаж и процедура за лице, после се прибрах в къщи и се предадох на грижите на майка ми и сестра ми. Бях решила да си легна рано, но не стана така. Със сестра ми се заприказвахме и времето бързо минаваше. Видях, че е станало 1.00 ч. И реших да си лягам. Тотава Данаил ми се обади и ме пита: „ Слъце, знаеш ли къде са ми обувките? Не мога да си ги намеря.” Не можа да ги открие и аз вече уморена и притеснена му казах да си ляга и утре да отиде да си купи други. Въпреки всичко спах спокойно и се събудих към 8.00ч. в превъзходно настроение – нетърпелива, превъзбудена, но и малко притеснена дали Данаил ще успее да си намери същите обувки. Пих кафе на слънчице на терасата и чаках фризьор и гримьор да дойдат. Оставих се в ръцете им. Отпуснах се и се наслаждавах на последните си часове като госпожица. И ДЕНЯТ започна.............
Всички се суетяха около мен и неусетно времето летеше, летеше, летеше. Данаил ми се обади и казва: „Мило идвам да те взема... чакаш ли ме... ?” Сърцето ми щеше да изкочи. Всички съмнения, които имах бяха забравени. Остана само мисълта, колко много го обичам. Започнаха да ме обличат, да ми слагат воала. Всички приятелки бяха в моята стая и помагаха. Не след дълго чух клаксоните и видях лимозината да спира пред нас. Бързо се дръпнах от прозореца да не ме види. Приятелките започнаха да ме шегуват дали не съм размислила. Не бях, въпреки, че се шегувах, че може да съм булката беглец. Чух музиката. Свиреха любимата ми песен от филма „ Зона Замфирова”. Усетих, че се чувствам на седмото небе.
По това време става пазаренето пред вратата, после пред моята врата и .... той влезе.... Очите му бяха пълни със сълзи и трапареше, докото ме прегръщаше. „ По-красива си от ангел, любов моя.... обожавам те.” Това бяха неговите думи, когато ме видя и аз никога няма да забравя как ме накара да се чувствам. Оттам нататък за мен света започва и свършва с него........ Развълнувах се .... ще ви доразкажа..... още по-нататък. Сега сам потънала в спомени за онзи миг.....
...Няма по -красиви думи които могат да се изрекат...Докато те слушах имах чуството че това са думите които аз винаги съм искала да изрека на моята майка, но които никога не съм могла да подбера правилно....Не бях чувала/виждала/ до сега толкова силни чуства, да бъдат толкова добре "облечени" с думи 
За съжаление не успях да гледам предаването 
Разкажи как мина самата сватба 
) Сигурно е била много хубава 
Хайде разкажи ни! 