, а на гордия татко едно поредно "наздраве" 
. 
Обичайте се 
Всичко,което бях учила на курсове и прочие го забравих на мига ![:\](/Smileys/kolobok/nea.gif ":\")
по време на контракция се стягах и спирах да дишам и болката беше непоносима,но след около два часа се осъзнах и си намирах позите,в които не е толкова болезнено..така изкарах цяла нощ с контракции,доста болезнени,но пък търпими Къпах се няколко пъти ,защото от топлата вода ми олекваше малко или много,вече към 7ч на 10 март контракциите станаха почти непоносими и на 10 минути,бях решила да чака 5мин ,но вече не издържах и реших да тръгваме към болницата,не бях спала цяла нощ и бях вече много изморена...Така в 8.15ч м приеха в болницата,не бяха особено любезни,но не ми пукаше много...исках да родя вече ) теглиха,мериха...там техни си работи,после ми направиха преглед за разкритие....оооо това е,не самия преглед,той не е болезнен,а преди прегледа пръскат с йод-бензин,ако не се лъжа и така зверски щипеше това чудо,че прегледа стана ужасен...та бях с 4-5см разкритие,казвам си добре е,вижда му се края. 
и така всичко нормално,на мен като че ми понамаляха контракциите и се поуспокоих,нооо дойде акушерката и ми сложи система с окситоцин и рахата ми свърши 
контракциите зачестиха и станаха по-силни и непоносими...не предполагах,но започнах да викам като луда по време на контракция,болката беше ужасна и най-странното за акушерката беше,че ми се напъваше,въпреки че беше рано....дойде друг лекар и отново преглед за разкритие,това към 10,30ч и опааа7-8см,бързо вървеше,после пак малко викане напъни,които трябваше да удържам...така вече в 11ч бях с 9см разкритие,болките бяха вече непоносими,незнаех къде се намирам,напъните бяха много силни,но трябваше да се въздържам,защото бебка много високо още и шийката все още не изгладена напълно,но едвам спирах напъните,така решиха да ми спрат системата,та се поуспокоих за 5 минутки някъде и пак се започна,накараха ме да напъвам малко,колкото да освободя напрежението,но да изчакам още малко.. )през това време слушаха и тоновете на бебка,тя упорито си стоеше горе високо....по едно време тоновете започнаха да прескача и да се губят,изчакаха още две минутки и започнаха събирането на екип за секцио,защото вече нямаше накъде,и така за 5мин вече бях на масата и ми биеха упойката.... 
.... ![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Всичко е минало нормално,спомням си като ме будеха и излизах от упойка,много ме болеше и се мятах като рибка на сухо закараха ме в стаята и остатъка от деня мина някак на магия,ту в съзнание,ту в унес....на другия ден на обяд ме накараха да стана,да се раздвижвам...еее няма такава болка и такъв страх от болката,голям зор видях този целия втори ден,но всички казваха,че колкото повече се движа,толкова по-скоро ще се възстановя и ...така мина втория ден,бебка през това време си беше на друго място за което ми беше много кофти,на майките родили нормално веднага им ги даваха,а аз трябваше да укрепна и тогава и така третия ден се заинатих и реших,че съм добре и си поисках детето...е дадоха ми я,няма такова щастие 
гледах я странно точно пет минутки и се чудех какво да я правя и след това,сякаш някой ме програмира за секунди и се заех с Ивелина,сякаш цял живот съм го знаела Забравих за всякакви болки и болежки,всичко ми бледнееше,така зачаках 5-тия ден от операцията,че да ни изпишат,но...не би,вдигнах температура и лекарите решиха да не рискуват с мен и хоп на антибиотици и още три дни престой в болницата трябваше и да спра да кърмя,а точно беше засукала 
изцеждах се три дни и хвърлях в мивката,много ми бше кофти за това,но нямаше как....на осмия ден сутринта вече здрави и добре ни изписаха и сега си се гледаме с голямо удоволствие!!! 