07.03.2011 14:01
Честитоо Рафии честитооо
Да сте живи и здрави и цял живот влюбени

Да сте живи и здрави и цял живот влюбени

Да сте живи и здрави и цял живот влюбени

Много весела сватба сте имали, много добре звучиш, чакам с нетърпение и аз снимките
Желая ви безкрайно много щастие и купища любов
А за настъпването - браво на теб, макар че то е ясно, че с настъпване и без, все ние ще си ги направляваме мъжлетата, като са ни взели, ще ни слушат 
Нека всички ваши мечти се превърнат в реалност и скоро да ти честитим и в една друга темичка!
Чакаме снимкииии!
И поздрави за настъпването и питката!
Хайде чакаме снимчиците!
И по-подробно разказче!


все още народа не е изтрезнял, а и вчера станахме за сефте леля и свяко като съпрузи с моето момче - нашата малка племеница се роди на обяд с името Екатерини-Деспинис и както се досещате поливахме и нейното раждане!
, свекъра просто за една минута не спря да плаче, свекървата и тя подсмърчаше, а баба му на мъжлето като се хвърли отгоре ни да прегърне, само дето не ни удоши
след като премина първото стъписване почна да търси обувката - която му казах къде е скрита, но той или беше забравил или нарочно прерови цялата секция на майка ми докато я намери
татко ни изведе с бяла кърпичка, а пред входа като ритнах менчето първото цвете беше червено - веднага го разтълкуваха, че първородната ни рожба ще е момче - играхме хоро, булото ми реши да пада!!
кумата се спусна да помага и някак си го закрепихме до общината докато мине ритуала - вече ви споделих, че аз го настъпих
не успях да се разплача, като ни обявиха за съпруг и съпруга
беше толкова хубаво, не знам дали вие ще го усетите това, но за мен света коренно се промени - слънцето блесна по-ярко всякаш, а студа не беше толкова страшен (до ритуала в църквата изкарах без наметка на 3 градуса
) при пристигането ни в църквата все още предишната сватба не беше приключила и всичките ми приятелки се наредиха пред мен, за да не се видим с другата булка, а по време на самия ритуал, кума ни постоянно ни разсмиваше и после майка ми силно притеснена ме питаше студено ли ти беше маминце, че цялата трепереше, а аз всъщност се кисках като зелка
eдинствено се притеснявам, че на мъжлето свещта угасна 2 крачки преди вратата на църквата, отеца го накара да я запали пак от моята свещ и каза, че така Господ ни давал пак знак, че ни е писано да делим една съдба
след църквата отидохме да се снимаме във фотото и да пием по едно кафе докато гостите се настанят в ресторанта ..
танцувахме първия си танц под звуците на Лайнъл Ричи - Хелоу, а танца поздрав за кумовете беше Стинг - Шейп ъф май харт (това беше тяхният първи танц, когато се ожениха) и разплакахме кумата, защото те изобщо не очакваха, че ще се сетим, двете двойки родители поздравихме с песента на Фамилия Тоника - Люлякови нощи
нататък вечерта премина в много танци, хора и игри - най-много харесаха играта с обувките и въпроса - кой командва в къщи? - на когото ние единодушно отговорихме, че това съм аз
а по-късно имаше една игра специално за момците в заведението, в която щяха да печелят бутилка уиски, но ние не уточнихме, че "бутилката" е с грамаж 25гр., имахме известни проблеми и с хвърлянето на букета, защото при първото хвърляне никоя мома не го хвана, а при второто две само дето не се сбиха за него
а най-голям смях падна като младоженеца трябваше да свали жартиера - защото в него бях пъхнала един чифт бикини, които той извади първи и като ги показах на всички очите им станаха ееееееееееееей такива, защото решиха, че това са моите бикини
в крайна сметка и букета и жартиера отидоха в една съща двойка - а те обещаха, когато някога се заженят, да поканят нас за кумове, защото ние ще бъдем най-големите виновници за това събитие
на булчинското хоро последен води кума - и получихме второто потвърждение, че първородното ни дете, ще е момче, нооо ще видииим
последните гости изпратихме около 2:30 през нощта, а след това с кумовете се отправихме към в къщи където отворихме разменените подаръци - те ни подариха кафе-машина за еспресо, а ние на тях електронна рамка - в общи линии, който от каквото има нужда - стояхме и си приказвахме някъде до към 5 сутринта, когато ги изпратихме и им пожелахме лека нощ, а след това седнахме да преброим паричките и прочетем картичките - ей тука вече наистина се съдрах да плача, просто такива мили пожелания не бях и подозирала, че можем да получим .. в заключение, ще кажа, че не мога да бъда по-доволна от първия ни семеен празник - дори персонала на ресторанта споделиха, че скоро не са имали такава весела и сърдечна сватба, в която на моменти по масите не са останали хора, защото всички са били на дансинга, а в неделя сутринта, когато станахме и пихме кафе от новата ни кафе-машина, ни се обадиха много от гостите да ни поздравят отново и да ни споделят, че дълго ще помнят сватбата ни, а една от лелите на мъжлето ми, дори ме помоли да й помогна да организира сватбата на дъщеря си през септември - защото децата им са в чужбина и са възложили тази отговорност на нея и на сватята й
- та така аз може би сега започвам да осъзнавам какво щастие съм изпитала в онзи ден, защото сега дори само като си погледна халката и се просълзявам, а мъжленцето не спира да ме нарича - хубавата ми женичка - днес дори за празника отново ми е подготвил изненада, но аз не знам каква е и тръпна в очакване
само ще добавя, че снощи ходихме до свекърите, за да занесем цвете на свекито, защото днес няма да се видим с тях, та свекъра като ме видя, все едно английската кралица влезе у тях - хубавата ни снахичка, нашето момиче, на татко децата - честно ви казвам пищисах се, ако можех щях да се женя за един и същ мъж всяка събота 52 пъти в годината 
Браво Рафи, от радост и вълнение и аз се просълзих. Много се радвам, че всичко е минало като миг за вас. Надявам се тази искра да не спира цял живот и искренно се надявам скоро да пишеш в една друга тема, за да имаме още по-хубав повод за честитене, защото едно е сватбата, а друго е....вашата любов в едно мъниче. А сега ще гледам снимките на красивата булка и нейния принц. 
Супер разказ! Много се радвам, че е минало така хубаво! Не мога да видя снимките за жалост, обаче 
Цитат на: rafaeLa в 08.03.2011 14:41
момичета, ето да ви споделя тук няколко снимчици, понеже само толкова имам![]()


радвам се, че ви е харесал, аз сигурно и половината не помня, но се опитах да се мобилизирам
Утре заминаваме за велинград и се надявам да изкараме добре - ще си взема лап топа, за да мога да ви списвам своевременно впечатления 

, браво на мъжа ти така нежно те нарича, и на свекърите, дано оценят каква снахичка си имат и да не ви ядосват повече