Ха сега како Сийке добре дошла и в клуба "Обичам свекърва си !"  Ей прочетох ти поста и си викам не съм сама тези Хавайски китки са на всякъде ...хем са гледали деца преди има няма 20-30 та и в нашия случай 40 години ама много са компетентни ...... Не се стягай , гледай време да минава и си прави както ти го чувстваш .... Акото ви е бомба щом се оявяват "топчета"  значи системата работи , а за топлото води се по таткото , те са по добри индикатори за телесната температура и температурните усещания на малкото човече ! В краен случай ако го няма , ако ти си с 1 тениска детенце е добре да е с тениска и нещо от горе ! Щом яде и спи и от време на време мрънка нищо и няма това не са колики ...коликите ..ооо роман мога да напиша ...с Тиа нищо не разбрах но с малкия пръдльо , майко мила .... сто илача , сто маймуджалъка и пак като стане 3-4 сабахлем и се почне едно крънкане едно гърчене едно пръцкане и то какво пръцкане - топовни гърмежи направо ... ама на оживяхме ..и така си и остана много е чувствителен от към стомах ! За себе си открих , че е от много то кърма , имам предвид че от мен течеше като от гейзер и то гладно бърза да лапа и повечко въздух влиза и айде честито .За целта малко предварително цедях да падне налягането !
Горе главата и напред ....не можем да ги върнем ...аз поне съм си загубила касовата бележка И успех със свекървата .... аз моита я преживях 10 месеца , добре че беше с нагласата че е на почивка само като правехме снимки се курдисваше до Тиа .... черно време за което не искам да си спомням ....
Кураж миличка , нама за какво да се притесняваш .Цунки от кака ти Сийка

Како Сийке,добре заварила!Мислех да почерпя,ама свеки пази курабиите за Коледа 
Ще има още бисери,няма как.
Както казва Светла,игнорирам и слушам собствения си инстинкт.
Калоян Спасов,ще ни снима Светле!
Вени,все забравям да ти кажа,че състудентката ти Гери,също чака бебе!
За възглавничката с костилки намерих следната информация:
"Koгато възглавничките с черешови костилки се използват правилно, то те ще имат ефект.
Слагането на коремчето може само да навреди. За успокояване на коликите, възглавничките се слагат на кръстчето на бебето, тъй като вегетативната му нервна система не е напълно узряла, а точно от кръстчето излизат към коремчето "виновните" за коликите вегетативни нерви. Топлината на възлгавничката ги успокоява и така изчезват коликите."

Аз продължавам да настоявам,че колики нямаме!И аз съм наспана и Дара също. Ама нея голям апетит я гони-хапва горе-долу на 3 часа,но на 2 пъти поиска да суче половин час след като е цокала.
Хайде сега и малко снимки на кроткото ми бебе:




За любопитните да видят как изглеждам 17 часа преди раждането и кои са първите приятелки на дъщеря ми:
http://dodo23.snimka.bg/baby/dariana.577665.22727911 парола Dari

Диде много е сладка малката принцеса, дано си е много кротичка и да не ви  тормози много докато расте.

Аз пакс е повтарям, но - Дари е страхотна!
Ти си изглеждаш добре и часове преди раждането, и след него 
Много бързо сте успели да си намерите приятелчета 

Оо , Диде малката Дара е толкова нежно същество пу-пу, а ти една весела и спокойна на всички снимки, толкова ви се радвам.Да я нацелуваш малката Дара 

Ой, какво дребосъче сладко 

А иначе Слънце е права, ти изглеждаш чудесно и "преди" и "след" 

  Додо, принцесата ви е голяма сладурана  Даже имам любима нейна снимка - където е легнала в нейното си легълце и косичката й една така рошавка, много е сладка там  пу пу Много хубаво бебе е!
  Радвам се, че се кърмете добре и като те слушам Дари найстина няма колики или ако ги има са много леки. Аз също ползвам помпата и контейнерите на Авент, много съм доволна и ми вършат страхотна работа. След извесно време ще имаш повече кърма и ще можеш да складираш повече, за да имаш за разходки. Аз давам на Дани кърма от шише, нямам проблем, а за лъжична никога не съм си мислила (звучи ми глупаво от 1-2 пъти на ден да се откаже от гърдата  ). Когато бебето е гладно то иска да се наяде и с въпросната лъжичка само може да се изнерви, незнам поне това е моето мнение.
Само за складирането на кърмата да допълня, че ако е в дълбок фризер може да стой и 6 месеца. Аз лично във фризер не слагам, а само в хладилник и я надписвам т.е. от кога е, за да знам коя да взема да ползвам за разходка.
100% съм за излизане на терасата или за разходки на Дари когато е хубаво времето. Не можеш да си представиш колко ще е доволна и колко блаженно ще спинака на "чистия" въздух. А и ако нещо е разтроена пак това ще ти върши работа, Дани веднага се успокоява 
  Целувки на малката красавица 

Диде, с огромно закъснение се включвам и аз. Честита рожба, нека много да ви радва, да расте умна и с много , много късмет! Имате много красиво момиченце, а и името е много хубаво. Спомням си ,че доста се чудехте какво да бъде. Браво ,че се кърмите. За храненето от шише не се притеснявай. Аз давам кърма от шише на Криси 1-2 на ден , особено ако сме на разходка и той не се е отказал от гърдата. Има едни биберони на NUK , които са за 0-3 месеца и имитират зърно, а и пускат по много малко, така стимулират сученето. препоръчвам ги , ако не ти се занимава с лъжицата. За коликите, така както го описваш, май няма, ами само я боли коремчето , когато е преяла. Давай чай от копър, помага. За свекърва ти не се притеснявай. тя жената може би съди по себе си. Но те в тази възраст на жените вечно им е студено  . Ориентирай се по себе си или както Веси е казала по мъжа ти. По вероятно е да претоплиш детето , отколкото да го простудиш. Освен това , ако му е студено, няма как да не забележиш.
И така надчвам се скоро да разкажеш как мина раждането. Да нацелуваш малката красавица от нас.

Благодаря ви за хубавите думи!
Дани,нищо глупаво няма във въпроса ти.
Мири,аз ползвам каучукова залъгалка на Нук-не исках да давам,но в болницата се наложи да прибегна до тази измама.Ако се наложи да храня с шише,ще си взема препоръчаното,моите са на Авент.
Ели,не знам какво да мисля за тези колики-случва се поне веднъж на ден да става нервна и да не суче активно а да реве,докато й мия очите с бликналата кърма.Щом пръцне или се изходи се успокоява,ама имаме 5-10мин рев и тръшкане.Баща й се е специализирал в успокояването и тъй като не знае детски песнички,й пее-патриочитни!

Дойде ред да разкажа и аз за раждането-взимайте пуканките и носните кърпи.
Съжалявам,че не успях да направя разказа по-къс-от бременността съм затъпяла и с много думи казвам малко.
За бургаските булки,обещавам разказ(че) и за болницата.

                                             Раждането

 Съботата(5 март)беше хубав ден-грееше слънце и беше топло.Решихме да отидем в Бургас на разходка.Ходихме повече от 2 часа.Чувствах се добре,срещнах доста познати.Деня си продължи съвсем нормално,вечерта бяхме на гости,от където се прибрах гладна:ядеше ми се нещо леко-компот.Легнах си около 12.
 В 1,30 се събудих от някаква странна болка-болеше ме ниско долу,от ляво.Станах за тоалетна и повече не можах да легна.Болката идваше изведнъж и ме прерязваше.Щом отминеше,се чувствах нормално.
Започна да ме тресе-стоях до камината,а сякаш зъзнех.Живко настояваше,че раждането започва,а аз го убеждавах,че тези болки няма как да са контракции-не приличаха на никое описание което бях чела.
Пишках често.При поредното посещение на тоалетната получих разстройство-естествената клизма,която природата си прави.
 Болките продължаваха,опитвах различни пози за да ги облекча,но оставаха същите.Живко започна да засича и каза,че са на около 5мин,а продължителността им беше различна.
Взех душ.Багажа беше готов,приготвих си дрехи за изписването,в случай че наистина раждам.
Тръгнах за болницата с идеята,че нещо се случва,но аз няма да раждам.Надявах се бебето да е добре.20км ми се видяха безкрайни.Да пътуваш с контракции не е работа...
 Беше 4,30 сутринта.Лекарката(за краткост АГ),която ме прие нервно ми каза да се съблека за да погледне.Прегледа не ми се стори болезнен.”1,5см разкритие,идеално изгладена шийка!”Ехографа показа,че главата е много ниско.Присъдата:”Приемам те!Около обяд ще родиш!”Все се надявах да отида с разкритие от около 5см,та престоя в предродилна да е по-кратък.
Много усмихната акушерка ме настани в стаята ми и закачливо предложи на Живко да се качи с нас в предродилна.Каза,че има само едно свободно легло и тъй като аз едва ли ще го ползвам,ще настани него като вземе да припада...Смяхме се.

 Щом влязох в предродилна,разбрах защо АГ-то беше нервна-имаше още 3 родилки,”доста напред с материала”-Тони,Елица,Мария,а на смяна имаше само 2 акушерки.
Вързаха ме за апарата за запис на тоновете.Не знам колко стоях.Болеше ме,ама съвсем търпимо.Направиха ми тестове за алергии към упойки.Като приключиха със записа,ми казаха,че мога да стана и да се разхождам по едно малко коридорче.
Едната акушерка ме привикваше да попълваме разни документи и да подписвам различни формуляри.Ядосах се,че това не се прави предварително-нямах никакво желание да чета какво подписвам.Помислих,че може и съгласие за секцио да съм подписала.
 Разхождах се,ходих да пишкам....Когато дойдеше контракцията се подпирах на перваза на прозорците и си повтарях,че болката отминава докато тя се засилваше.Повтарях си,това което бях чувала от Ина „Мека съм като масло...”,”Болката е мой приятел,тя ще ме отведе до срещата с беба.”
Мислех,че съм се напишкала,но това беше мехура-не ми направи впечатление,че цвета на течността е странен.Стече се по чорапките ми и прекрасно декорира белите чехли за еднократна употреба. Казах на акушерките,че тека,а те-да не се притеснявам,че оставям дири след себе си,но никоя не дойде да ме погледне.Бяха доста заети с останалите 3 момичета.Оказа се,че в едната родилна зала правят аборт по спешност....
 Часа беше 5,20.Мислех си за етеричните масла за ароматотерапия,които забравих да взема;за чая от босилек на Жужи,който не направих,защото не бях сигурна че раждането е започнало;за киселото мляко с ананаси,което не изядох-предните дни четох за съфорумка,която яла торта с ананаси...Спомних си за раждането на Лени-Бени и за всички страхотни раждания,за които съм чела.Моето нямаше да е такова.
 Реших,че тъй като имам много време до пълното разкритие е добре да почивам между контракциите.Присядах на неудобните столчета за малко и се опитвах да дишам спокойно.
Преместиха Мария в родилна.АГ-то поиска да преместят леглото ми на нейното място,защото аз се падах зад един ъгъл и беше трудно да ме наблюдават в цялата суматоха.
 Почувствах се уморена и реших,че тези болки мога да ги търпя и легнала и не е зле да полежа.
На съседното легло Елица беше с голямо ракритие-караха я да напъва,което за мен беше странно-мислех,че се напъва чак в родилна зала.Караха й се в желанието си да я стимулират да напъва,както трябва,а тя ревеше на майка си по телефона(!?!-да!Връзкарка някаква беше-само на нея беше позволено да има телефон!),че не може и иска секцио.

Тони охкаше,но не натрапчиво.Чух акушерката да казва,че е със 7см разкритие и след половин час ще й включи система за да достигне пълно и да я преместят в родилна.
  Бях загубила представа за времето.Опитвах да спя,но се чувствах като в някакъв унес.Исках да се изправя,защото в легнало положение болката взе да става непоносима.Искаше ми се да охкам поне колкото Тони и си помислих,че няма да издържа-тя със нейните 7см героично се справяше,а аз сигурно не бях стигнала до 3см...
  Трудно станах от леглото и тогава осъзнах,че имам напъни.Помислих си,че имам нужда да се изходя-не вярвах,че може да има напъни при предполагаемото разкритие.Тръгнах към тоалетната,но успях да стигна само до края на леглото и да се подпра на него.
На следващия напън изохках силно,акушерката притича да види,коя от трите ни стене така и като казах,че съм аз ми каза,че ми е рано и отиде да се кара пак на Елица.Подхвърли ми,че сигурно целия екип изглеждат много лоши,а аз се засмях.Не изглеждаха лоши,не бяха груби.Караха се само на Елица,но Тони говореха нежно и обясняваха спокойно,какви медикаменти и прилагат.Казаха ми да засека честотата на контракциите.
  Погледнах си часовника 6,25-но това,което усещах не беше болка,а напън.6,30-нов напън...
Появи се АГ-то.Казах,че имам напъни и искам да мe погледне.
Щом дръпнах лигнина изтекоха много води-бяха зеленикави и гадни.Док се изненада.Докато се опитвах да си спомня дали беше гаден прегледа за разкритие,АГ-то изкрещя на акушерката,че съм с пълно разкритие и главата прорязва.
  В този момент осъзнах,че съм на финала на едно прекрасно раждане.Болката си беше отишла,оставаха само напъните,които макар и да предизвикваха неприятно усещане,не боляха.Бях на крачка от срещата с дъщеричката ми.Нямаше какво да се обърка.Сякаш бях изпила кофа РедБул-чувствах прилив на огромна енергия и щастливо се захилих на суетящите се акушерки.
  В родилна зала,доста пъргаво успях да се покатеря на магарето-през 9месец,си мислех,че съм твърде тромава за тази дейност.Акушерката с треперещи ръце опитваше да ми постави абокат.
Повтаряше ми „Моля те не напъвай!Не напъвай!”Иглата на абоката ми изглеждаше достатъчно дебела да се плетат покривки на нея и никак не ми се нравеше да ми я забият в ръката.Акушерката уцели поредния напън,та не усетих болка при поставянето.Включиха ми някаква система,която заради усуканата тръбичка така и не потече.
Акушерката застана пред мен,а АГ до мен.Казаха ми на следващия напън да се хвана за краката и да напъвам.Опитах се да събера всички сили,за да не ми се карат като на Елица.Исках да напъвам правилно.Щом дойде позива задържах дъх,а АГ натискаше нежно главата ми напред към гърдите.Напъвах и не чувах какво ми говорят.Усетих ръката на АГ –то на челто ми-будаше главата ми назад.Трябваше да спра да напъвам.Щом се отпуснах усетих,че излезе главичката.Сцената се повтори със следващия напън,но този път излезе и телцето....Часът беше 6,40!
Тя изрева силно.Беше цялата покрита с верникс и кожата й ми се видя розово-сива.Отрязоха пъпната връв и я измиха на чешмата.Теглиха и мереха.Дойде педиатър.Попитах дали си има всичко и дали е здрава.Казаха ми,че е идеална и попитаха за името.Дариана лежеше някъде зад главата ми и ми беше трудно да я видя,но чувах как леко мрънка.
  Акушерката се върна при мен и започна да ме почиства.Би ми инжекция окситоцин.Щом хвана щипката,която държеше пъпната връв плацентата буквално се изсипа.Каза,ми че имам нужда от няколко шева.
  Дойде АГ и ми каза,че току-що и Тони е родила,а щом приключи с мен,ще прави секцио на Елица.Постави ми инжекция лидокаин и започна да шие.Каза 2 шева на перинеума и няколко вътрешни.Шиенето беше неприятно,но шевовете в устата ми след операция ми се сториха несравнимо по-гадни.Щом приключи,АГ-то усмихнато ми каза:”Честито!При следваща бременност,щом усетиш болка да си на магарето!”

Екипа влезе в операционна,а аз останах сама с Дари.Само санитарката влизаше от време на време.Опитвах се да я видя,но ми беше трудно-виждах само как се повдига пелената над нея при всяко вдишване.Говорех й,виках я по име,а ти ми отговаряше със нещо като скимтене.

Почувствах се всемогъща.Всичките ми минали успехи и малки победи в един миг станаха незначителни.Значение имаше само ТЯ!По лицето ми се стичаха сълзи....

Посегнах да ги обърша с длан и установих,че бях родила с очилата на главата ми....

Много хубаво разказче, явно и акушерките са се изненадали колко леко си родила Само ми стана много мъчно, че не си можела да си виждаш момиченцето, да я бяха сложили така че да си я гледкаш Справила си се чудесно, малката принцеса е прекрасна