Добро утро, мамчета!
echy,
Албенче, благодаря ви за пожеланията!
Ето ме и мен на финалната права.... Чак ми се струва нереално! Да знаете, имам чувството, че беше вчера, когато видях двете чертички - ясни-ясни - и си седнах на леглото в една смесица от изумление, щастие и обърканост.
Беше си нещо желано, но кой знае заЩо се бях подготвила, че ще си трябва време - а то веднага
Та така, де. Исках да каже просто, че времето оттогава насам буквално отлетя. Вече съм в деветия месец и събитието може да се случи във всеки един момент. Приготвили сме всичко веЧе за болницата, опаковала съм всички бройки за смени там, както ме инструктираха - с две думи, чантата чака. И въпреки всичко, току се разтревожа дали наистина за всичко необходимо сме се сетили, как ли ще реагирам, когато се почне, как ще се развие... Такива работи, каквито, предполагам, преживяват всички бъдещи мами, когато дните започнат да изтиЧат като пясък - ами да, направо си е така!
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
И после си казвам - да не съм пък само аз? Трябва да се справя, няма начин.
А иначе, курсът ми си върви. В групата вече станахме девет бременелки, от които моя милост е с най-ранен термин - но пък терминът е толкова относителна работа, че знае ли човек?... Във всеки случай, по програма приключваме на 24.02, все ще устискаме дотогава - или пък не?
На курса имаме почти всеки път занимания с акушерка, с която правим упражнения за отпускане и дишане. Тя ни ръководи с инструкции, и да ви призная, често съм на ръба да заспя - един такъв напевен глас има. Освен това, тази акушерка ни говори за това как започва раждането, през какви усещания е възможно да премине жената - и физически, и психически. Кога е време да се отправим към болницата. Експериментирахме с нея да заставаме в различни пози, за да почувстваме как когато примерно си легнала по гръб, родилният канал е много по-затворен, отколкото когато застанеш на 4 крака. Беше наистина от полза. Този четвъртък предстои да говорим за самата "експулсивна фаза", когато тръгнем да напъваме, за да излезе бебЧето. Вече се срещнахме с педиатър, който ни говори за ваксинациите - как са програмирани, и доколко е уместно някои от тях да се правят в съвсем невръстна възраст на детето. Той самият ни посъветва, ако ще ваксинираме, да отложим първата ваксинация до момянта на отбиването (поне около 6-7- месеца на бебето), особено ако кърмим. Казва, че изследвания са доказали, че ефектът от някои ваксини изчезва до момента, в който има реална опасност бебето да се зарази от някъде... Мисля, че ставаШе въпрос за противохепатитната ваксина. Както и да е, изборът на всеки в крайна сметка ще бъде личен, но винаги е добре той да бъде информиран, мисля аз. Говорихме с него и за разходките, за хигиената. Имахме и две срещи с психолог - първата само с нас, майките, като засегнахме някои общи тревоги и съмнения, някои неясноти. Втората среща беШе и за татковците, но тъй като часът беШе доста неудобен (ранен следобед), половиата не успяха да дойдат. Моят мъж пък беше извън Рим в командировка тогава, та изобщо нямаШе Шанс да се яви. Тази среща целеше да се концентрира върху двойката, взаимоотношенията ни предвид предстоящите събития, очакванията и на двете страни. Интересно беше! И накрая вчера, правихме един дъъълъг тест, разделен на разни категории, чрез който да могат да "предвидят" евентуална наклонност у бъдещата майка към следродилна депресия. Не мисля, че ще се окажа с такава наклонност - имаШе такива безумни (за мен) въпроси, че... Но жената ни обясни, че тестът е разработен на базата на реално преживяни/споделени неща от бъдещи майки. Все пак, странни бяха - от типа: "Чувствате ли се наказана сега, когато сте бременна?", "Чувате ли гласове, които ви казват какво да правите?" .... Ами не чувам аз такива работи! (и слава богу!)
Засега спирам, защото много дълго стана. А,
pavla споменаваше за работата - аз я развивах предимно у дома, с едно изключение, когато ходех в дома на две деца (в нашата темичка бях споделила, че преподавам английски, и през последната година го правя под формата на частни уроци). Всъщност, тази седмица е последната, в която ще се обучаваме с моите "възпитаници" - после мисля, че заслужавам малко време и за себе си, за да се подготвим пълноценно за важния момент.
Но тази сутрин влизам тук и..... Стана ми изключително приятно, благодаря ти! 
Дай боже наистина да върви възможно най-леко по финалната права! 
Предполагам е нормално и всички минаваме през това, особено като е първа бременност. 
и си викам айдееееее....Макар че поне при мен време бол и ни е рано още. И аз го имам тва с течението 
Майтап да става. Народът е любопитен, разбирам, ама и аз нямам информация от главния герой още, относно намеренията му.