28.01.2011 15:55
Моничета, имам нужда от подкрепа и мнение, много съм притеснена. От заглавието е ясно, че съм правила аборт. На 22 съм. Но просто ми беше много рано за бебе, психически не бях готова, таткото не искаше да го задържим. Беше преди 4 месеца и отшумя бързо, и кръвотечението ми спря бързо, само след това имах някаква инфекция, но се излекувах бързо и от нея. Направих го в клиника Селена. Бяха много мили с мен и от притеснение ходих 4 пъти на преглед след това, казаха ми, че всичко е наред. Кръвната група ми е положителна, което също ме успокои, че някой ден няма да отхвърля плода заради отрицателна кръвна гр.
Много искам някой ден да си имам бебе, много, най - сттрашно е да плачеш за бебе, някоя от вас правила ли е аборт, след това успявала ли е да забременее?
Не мисля, че го заслужих с нещо, явно е трябвало да мина през това, и доста пораснах от тази случка... като че ли преградата ми падна, и сега тест за бременност не ме плаши, искам след година - 2 да опитаме за бебче, но този път да го искаме, а не да е станало точно когато всичко вървеше назад с жилищни проблеми, учене и т.н.
Моля помогнете, дайте някакаъв съвет
Много искам някой ден да си имам бебе, много, най - сттрашно е да плачеш за бебе, някоя от вас правила ли е аборт, след това успявала ли е да забременее?
Не мисля, че го заслужих с нещо, явно е трябвало да мина през това, и доста пораснах от тази случка... като че ли преградата ми падна, и сега тест за бременност не ме плаши, искам след година - 2 да опитаме за бебче, но този път да го искаме, а не да е станало точно когато всичко вървеше назад с жилищни проблеми, учене и т.н.

Моля помогнете, дайте някакаъв съвет

Дано всичко мине наред и аз като kleo_20 да мога да се похваля с бебче, защото най - страшното е да плачеш за такова...
и се чувствам виновна за стореното.Мислих си , че колкото повече време минава , ще бъде по-леко , но се оказа точно обратното.Ако някой минал през това иска може да сподели как са се развили нещата и може би да вдъхне малко кураж 
