Здравейте мами и от нас!
Благодаря много за темичката и на всички за подкрепата.
Та нашата е следната .... имахме и лоши, но добрите моменти ги помним повече от бременноста. Малкият разбойник и сега ме разпъва на кръст докато Ви пиша

Почти с всичко сме готови, ще кача част от нещата в албума ми и остана багажа за болницата. Малко ме е страх да си призная, защото точно сега се преместваме и лекарите, болницата и всичко малко ме стресира. При родителите ми бях свикнала с тях и ми се виждат по- отзивчиви, но няма как в това време да пътуваме обратно с бебо 5 часа и още повече новородено, та няма как ще разчитаме на късмет. Определено бебо дойде малко неочаквано, т.е предната година опитвахме активно, ама все не ставаше и решихме да не мислим за това и когато стане и така и стана. Малко неочаквано, защото се преместихме в друг град, на нова работа и за двамата и естесвено на квартира, като имахме планове да променим това, но бебчо засега ги промени, но никога няма да съжалявам за това.Та времето мина неусетно в терзания, радости и постоянни пътувания и сега ни е време да се поспрем и да чакаме най- важния член в семейството ни.
В момента сме 2700кг, а мама е с +15кг...в четвърък сме на консултация при новия ни лекар и тогава можем да разкажем повече. Ще си видим и изследванията, като доктора ни каза, че до края очаква още едно килце за бебо и да не забравя да спомена, че за нашия мъж сме решили да е името Теодор( в превод от гръцки " Божи дар"), т. е на тати но и малко променено.
Засега мами това е от нас....