Здравейте момичета,
Ние сме си вкъщи - на моя отговорност ме пуснаха от болницата, въпреки че имам контракции /аз си мислех, че бебчо просто активно си шава./
Сутринта отидох с главоболие, защото не можах да спя добре.Взеха ми кръв, урина и ми направиха запис на тоновете. Аушерката каза, че записът е добър - не си видях резултатите от изследванията.После ми направиха преглед за разкритие /брррр ужасна процедура/ и гледаха малчо на ехограф. Докторът каза, че бил много мъничък

само 2,600кг. Не мога да опиша колко гадно ми стана. Дано апаратът да не мери точно и да е по-голям. Иначе кой знае кога ще ни изпишат. Плацентата ми била 2 степен и съм имала контркции. Все ме питаха усещаш ли стягане, боли ли те. -Акушерката само като ми пипна корема още преди прегледа каза - ти си с контракции и ти е паднал коремът

. Аз й казах, че не мога да преценя за контракциите - и че си мисля, че болката идва от движенията на бебето. А че ми е паднал - коремът ме е странно - не виждам разлика. За разкритие нищо не ми казаха, докторът обяви, че не ми напипвал шийката - била много назад /иди разбери какво означава туй/
После докато ми оформяха документите ме накараха да попълня декларация, че по собствено желание напускам болницата. Докторът каза да пия 3 пъти по 1 Но-шпа, ако болката се засили да тичам в болницата и че много ни угаждали / като ни пускат да си отидем вкъщи/. Не зная дали постъпих правилно като си тръгнах - но болничната обстановка ми действа ужасно изнервящо. Сега съм вкъщи и си лежа -мъжът ми пътува насам - а за мен той е най-голямото успокоително. Ако ми тръгнат водите и в болницата да съм - те няма как да ги спрат. А ако контракциите станат болезнени - мятам се на едно такси и в болницата. Багажът ми е там. И така може и да устискаме до сряда, може и да родим тези дни- Божа работа-само дано всичко мине добре.
Това е от нас - ще пазим леглото и съм на старта, ако се наложи да тръгвам.
Господ да е с нас и да ни пази.
Целувки
