Monikamaria, в твоя случай отговорът на въпроса "Да каня ли бившия?" е пределно ясен-"Не".
Дори не мисля, че е необходимо да разпитваш и двамата за тяхното мнение за ситуацията. Ти казваш, че на бившия ти приятел му е докривяло от новината за бъдещата ти сватба. Според теб защо? Ти си умна жена и смятам много добре знаеш отговора. Колкото и да сте далече един от друг като разстояние и чувства, не си му напълно безразлична като жена. На човек с платонично отношение нямаше да му докривее.
От другата страна е бъдещият ти съпруг, за когото разбирам, че ще прояви ревност. Ще си позволя да кажа нещо грубо и се извинявам, но...Защо да го мъчиш точно в деня на сватбата ви, не е ли достатъчно, че цял живот ще се учи да се справя с ревността си до красивата си жена?  
Така ти остава да обясниш на своя бивш защо не можеш да го поканиш, а той като приятел да прояви разбиране  
Пожелавам ти след сватбата ти да ти се случи това, което стана при мен. Един от моите бивши приятели, с когото поддържаме прекрасни отношения, беше сред първите, които ме поздравиха. Каза така мили думи, които винаги ще помня  
fiibi_bg, за последното 

Цитат на: leni_beni_ в 20.01.2011 23:28

posum , щом не го искаш на сватбата си защо се очертава да присъства ? Щом на теб няма да ти е приятно , кой иска той да е там ?

Teзи неща не зависят от мен. Той ТРЯБВА да е там.

Не знаех, че не можеш да определяш никакви отношения като братски, освен тези с брат си!?!? Всеки може да чувства каквото си поиска, както си поиска. Момичета, нека допускаме, че нещата са различни за всеки и има множество гледни точки. Това, че нещо е различно не го прави грешно, нали?!
Принципно решението го бях взела и го написах. Имам колебания, просто защото е сложна ситуация и искам да взема най-правилното решение и просто споделих положението си. Не съм искала отговор на въпрос. Темата все пак е за терзанията на друга съфорумка. Изказах мнението си от гледна точка на това, да я подкрепя, че не е единствена, а и защото въпросът съвсем не е еднозначен и решението е индивидуално и различно за всеки случай.
Момичета, наистина благодаря за мненията, с които сте искали да помогнете и да дадете съвет. Дано сме се разбрали една друга.  

Веднага казвам "не" на бившият на сватбата.
Важи двустранно.

И аз не мисля, че е много подходящо бившите да са на сватбата. Дори и да сте много добри приятели винаги ще има наранен в тази ситуация, а не смятам, че сватбата е мястото. на което някой трябва да му е криво от факта, че любимия вече е загубен.

На нашата сватба ще има както мой бивш, така и негова бивша. Не последната връзка. Много добри приятели сме, той си имаполовинка, тя също, останали са само приятелските отношения.  Пък и в 2-та случая връзките са биликраткотрайни, така че не мисля, че ще има наранени. Ако става въпрос за предишна дълга връзка - ДА! Тогава чувствата са били много по-силни и взаимоотношенията са били коренно различни

По мое мнение много си зависи от отношенията между бивши вече половинки. Аз лично съм поканила един мой бивш, с който станахме много по-близи след като прекратихме връзката си. Дори съм приятелка с негова следваща (вече бивша) приятелка и нея също съм я поканила. Хубавото е че и двамата вече си имат нови половинки и мисля че никой няма да се чуства зле. Ползата от това да са на сватбата, както вече беше разисквано е, че ще са до теб твоите близки приятели 

Сега преоткривам тази тема.

Posum, ако ти се говори по темата, би ли споделила защо

Цитат на: posum в 21.01.2011 18:49

Teзи неща не зависят от мен. Той ТРЯБВА да е там.

Това си е твоята сватба, защо пък ТРЯБВА да е там? Мисля, че не би трябвало да подхождаш с такава обреченост по този въпрос... какво пък толкова ще стане, ако НЕ Е там? Не се шегувам със ситуацията ти - наистина ми е интересно.

Твърдо НЕ, за бивши на сватбата. Просто прекалено е сконфузно до има повече от един човек на сватбата,който да е спал с булката или младоженеца. Нито на бившия/та ще му е приятно, нито на младоженека/ката, нито на гостите и родителите... Честно не мога да си представя подобно нещо. За мен една такава покана е неуважение към половинката.

А Не ,абсурд без бивши ,мои или негови!
Няма как да стане.

Да споделя за моя бивш. Бил е запитан (не от годеника ми) дали ще присъства на сватбата ни, той казал, че не, защото (забележете) сме щели да се чувстваме неудобно. На мен ми е все 1 дали той ще е там, или не, за мен той е отдавна затворена страница, очевидно обаче той още не е преодолял нашата връзка.

posum, за да го каже, значи наистина си права!
Моят бивш е официално поканен отдавна. Той каза, че много държи да дойде, защото иска да сподели радостта ми, все пак сме си много добри приятели. Годеникът ми също твърдо каза, че няма никакъв проблем и много се радва, че така се развиват нещата. Просто при нас нещата наистина са преодоляни напълно. 

Аз имам само един бивш защото не си падам по краткотрайните връзки  . Еми не бих го поканила в никакъв случай. Просто не вярвам, че може човек да бъде приятел с някой към който е изпитвал дълбоки романтични чувства и страст. С този човек сме били интимни, знаем неща един за друг които може би никой не знае, имаме история... Не мога да си представя да бъда приятелка с бивш пък камо ли да го каня на сватбата си. Годеника ми е на същото мнение и той също няма никакви отношения с бившите си и не са се виждали от години. Радвам се че нещата стоят при нас така защото не бих могла да погледна бившата без да си представя каква е била връзката й с моя любим и че са били интимни и т.н.т. Може би е детинско от моя страна, но... 

Не мисля, че е детинско. Мисля, че всеки от нас го изживява някьде в себе си, дори и да не го споделя.

posum, моето мнение е, че няма смисъл да каниш бившия си само, за да му докажеш, че вече не изпитваш нищо към него. Все пак това е сватбения ти ден, едва ли би се решила на тази крачка, ако не го беше преодоляла. Няма смисъл да се внася излишно напрежение.
Monikamaria, радвам се, че нещата при теб са се подредили. Аз съм в подобна на твоята ситуация.
С бившия ми се разделихме преди близо 11 години, като запазихме приятелски отношения. Когато "ходихме" бях в началото на тинейджърските си години и реално погледнато ние сме били "гаджета" по-малко от година, а приятели - около 10 - при това 10г. от по-смисления ми живот ). Въпреки това остава някакво вътрешно "глождене", което не знам как да обясня и не знам защо въобще трябва да го има. Предполагам именно заради всеобщото мнение, че това е неправилно, нередно и обидно спрямо партьора.