Невероятна тема!Тъй като е доста лична, нека споделя малко професионална автобиография, която смятам, че ще е полезна за кандидат колегите и бъдещите младоженци, които мислят да приемат такова предложение.Потребителите, които са във форума от по-дълго време знаят, че преди няколко години аз се появих в този форум, точно със същото предложение.Получих своите възможности за изява и се оказах "втори" фотограф на няколко сватби.От Пловдив съм, а ходих дори до София, без дори да ми се покриват транспортните разходи.Втори е в кавички по причините обяснени от
Deliysky .На първата сватба колегата ме посрещна на нож, в последствие станахме приятели

но за добре дошъл ми тегли една реч, как ритуала е изнесен и не иска да ме вижда никъде около себе си или видеооператора, тъй като не исках да бъда причина за усложняване на процеса на снимане, в крайна сметка се оказах с кадри, които не вършеха, каквато и да било работа (за мен).На следващите не съм получавал толкова остри забележки, освен шегите, че им крада идеите, което не беше лъжа, на практика нямаше две гледни точки върху събитието, а имаше двама фотографи, които снимат едно и също, всеки иска уникалния кадър за себе си, включително и аз разбира се, все пак съм там за портфолио.След няколко такива сватби реших да видя какво "портфолио" съм натрупал.Не само, че нямах кадри, които да ми вършат работа, но и едва тогава осъзнах, колко сложно е снимането на сватба (тук нещата са малко, като с копуването на първата кола, всеки ти обяснява какъв разход е за джоба, но не може да разбереш, докато не го изпиташ на свой гръб) каква отговорност е и стигнах до извода, че така професионален успех и развитие няма да постигна.Колко и добри да са намеренията от страна на кандидат колегите и бъдещите младоженци, колегата
Боян Павлов е на 100% прав и това го казва, човек, който се появи в този форум с това предложение!В крайна сметка имам щастието да нарека себе си сватбен фотограф и да работя това, което искам, но това стана именно по описания от колегата начин.Аз лично имах късмет да срещна и получа за свой ментор и приятел Димитър Яков (по запознатите, знаят какво означава това име за Пловдив,а и не само) и едва след един сезон асистиране (чиракуване) бях готов да поема отговорност и да оправдая доверието на младоженците.Колко и да ни е неприятно, тези неща изискват време и в начална фаза, наставленията от ментор и то такъв, който има на какво да те научи, са неизбежни.Мисълта за сомообучение е пълна загуба на време.Ако наистина искате да станете сватбени фотографи последвайте съвета на колегата Павлов, тъй като знам какво ще отговорят някои "то аз нямам познати и няма към кой да се прикрепя", не се притеснявайте, живота е уникално приключение и както пише в Библията, който търси намира, който иска получава, който чука ще му се отвори.
Успех на всички
