Момичета, отново благодаря за пожеланията!

Чакам си снимките с нетърпение от фотографа - би трябвало да са при мен до края на тази седмица, да видим дали ще стане. С радост ще ги споделя с вас, тъй като фотосесията ни е плод на 2 месечно издирване и съчетаване на детаили, които да пресъздадат атмосферата от ''Алиса''. Надявам се поне да сме се доближили до концепцията.
Беше ми изключително напрегнато от 19ти до 22ри май. Когато пристигнахме във Варна на 19ти се започнаха с всеобщите претенции и мрънканици от страна на преките роднини. У нас беше хан от преминаващи хора, всеки с проблемите си. С мъжа ми търчахме всеки ден и само мисълта, че накрая на деня ще се приберем в онзи ''зверилник'' ни побъркваше допълнително. В навечерието на сватбения ден не издържахме и отидохме да спим в една вила в края на града с изглед към морето. Беше страхотно и отпускащо!
Предната вечер имах и моминско парти, което беше невероятно! Момичетата се бяха постарали на максимум! Бяха резервирали хотел на брега на морето с вечеря в Скай бара до басейна..Бяха подбрали страхотно меню и мноооогооо се забавлявахме.
На самия ден настана лудницата у нас. Мъжът отиде да се облича у кумата и оттам щяха да тръгнат всичките вкупом за нас. Мен ме луднаха колкото можаха

Накрая обаче се окопитих малко, особено когато пристигна гримьорката ''с мисия'' - временна татуировка на заек на лявото ми рамо

Напълно се вписваше в идеята за Алиса, както и да преплитането на детаили от ''Матрицата''.
Шокът за родителите беше тотален, но това беше и целта- малко да им върна за всички простотии, които ми изсипаха на главата

А приятелите, разбира се, се размазаха от кеф.

И така, след като се подготвих дойдоха и кумовете с мъжа ми. Младоженецът и кума бяха облечени огледално в черно и бяло и бяха подготвени със страхотни черни

бомбета. Аз пък се кефех на макс на тясната рокля до коляното и обувките в турско-синьо. А като си видях и булченския букет- щях да ревна - беше създаден за мен и за цялата ми идея!!!!

Ирисите бяха идеално съчетание за обувките и за грима ми, а самия букет беше опасан с лилава и малко оранжева панделка. На мъжа бяха направили същата бутониера

След малко снимки и още малко лудница у нас, решихме да потеглим. Имаше малко гаф с асансьорите, които спряха да работят точно коагто гостите започнаха да идват (а ние живеем на 10тия етаж), но след подаден спешен сигнал, момчетата от поддръжката успяха за рекордно време да се справят (за което мнооого им благодаря!!!!

).
На входа на блока ме изведе кума и ритнах менче с вода и здравец за късмет. После спокойно се замъкнахме до църквата. По време на самия ритуал за малко ми прилоша, което за малко да развали церемонията,ноооооо така е като не бях яла 2 дни и ми бяха пратили нервите в космоса. Успях да се окопитя и всичко приключи с хепи енд

След църквата отлетяхме за да подредим декора за фотосесията в Морската градина. Успяхме да съберем доста любопитни лица, дори гаджето на кумата ги бъзика, че в момента текат снимиите ''за нов БГ сериал''

))))

Декорът се състоеше от една много стара ниска маса, 2 стари стола, покривка в тъмно лилаво, чаени чашки, чайник, малки бокалчета с надпис ''еликсир'', мъфини, форми за сладки във форма на карти за игра, античен часовник, който беше спрял, шах.
За приятеля на кумата бяхме предвидили ролята на Лудия Шапкар и бях наела един ексцентричен цилиндър от едно ателие. Избрахме да снимаме в разфъфнали дървета и много зеленина. С нетърпение чакам резултата!

В 7 часа бяхме в ресторанта, но искахме да изчакаме всички гости да си седнат по местата. За целта се наложи да изчакаме 15тина минути. Това обаче не се понрави на баща ми, който не пропусна да ни развали настроението с намусени физиономии. Преди влизането ни бяхме разработили миск от 3 песно, взети от саундтрака на Матрицата, с вмъкнати реплики от филма..Оказа се (както и предполагах!!!) че е успяло да скандализира по-старите, особено баща ми, за който ще си спестя личните коментари.
Договорихме се с ресторанта да направим нестандартно влизане. Младоженецът и кумата влизат на етапи от предната врата, а кума - от сервизните помещения. Накрая влизам аз в края на откъса от песента. За влизането избрахме Rob D - Clubbed to death, емблематичното парче от Матрицата. Всички крещяха и пляскаха, имаше и доста изненадани.