Здравейте всички, аз и моя приятел започнахме да планираме нашия голям ден    и естествено веднага се обърнах за помощ към форума...Да си призная изчетох всичко което успях на един дъх...  Страхотни съвети и идеи имате всички 

Та от толкова четене се замислих: Кой период е по-вълнуващ-подготовката за сватбата или след самата сватба. Имам предвид че като мине големия ден и в един момент цялата еуфория преминава и времето пак започва да си тече в стария ритъм... От друга страна пък сигурно човек се чувства облекчен и доволен че всичко е минало идеално, а и сигурно усещането да се будиш до съпруга си(а не просто гадже) е великолепно. 

Рамечтах се  С 2 думи: кога се чуствахте по-добре, когато подготвяхте сватбата или когато мина.

П.С. Извинявам се предварително ако вече има такава тема или не е за този подфорум 

Здравей misskapriss  и добре дошла сред нас.
Лично за мен от деня в който решихме да се оженим, до деня в който това стана реалност си беше воста вълнуващ период. Преди сватбата вълнението беше свързано с това дали всичко ще мине добре, а на самия ден емоциите бяха на макс. Никога не съм предполагала, че могат да се изпитат толкова силни чувства.
Що се отнася до другия ден....да се събудиш вече гопожа е наистина леко странно и много приятно.
Пожелавам ви да изпитате всички емоции които изпитахме ние.
Успех. 

Мерси много за пожеланията... На мен за сега всичко ми се струва супер вълнуващо... Но аз съм си емоционална и може би за това влагам много....  Пък да видим какво ще се получи накрая

misskapriss, добре дошла!!!!!!  и за мен подоготвката е вълнуваща!!!!! но мисля че всеки един момент от събитието си има своето очарование!!!!! аз не съм виждала жена която не е щастлива по време на или след сватбата!!!!! Сравнението ми се струва някак неуместно!!! поне лично аз не бих могла да направя сравнение кое е по- и най-, цялото събитие е приказка!!!!
Ще видим след сватбата......

misskapriss здравей и от мен!
Целият период от деня , в който решавате да се ожените да самата сватба даже и няколко дни след това /докато си вземете снимките , филмчето и т.н./ е супер готино вълнение!
Аз лично в самият ден бях доста изтръпнала и много много незнаех къде се намирам от вълнение , но в момента , в който чух тъпаните и бибитките на колите и усетих онази тръпка вътре в мен , която хем те е уплашила , хем те качила на седмото небе!Но сега като се върна назад и се сещам как се подготвяхме , колко се радвахме като се записахме в ритуалната , църквата и как се наслаждавахме на всеки детайл от подготовката!Дано и при теб е така както беше при мен пожелавам ти го от все сърце!

Цитат на: fanimira в 18.07.2007 11:04

аз не съм виждала жена която не е щастлива по време на или след сватбата!!!!! Сравнението ми се струва някак неуместно!!! поне лично аз не бих могла да направя сравнение кое е по- и най-, цялото събитие е приказка!!!!
Ще видим след сватбата......

Аз имам една приятелка, която толкова и беше все тая за сватбата, че не положи никакво усилие да се включи в подготовката  През цялото време мрънка и се оплаква, а сега като и споделих идеите си за нашата сватба, тя ми обясни че цялото усилие била загуба на време, всички сватби били еднакви и т.н. Мисля си че когато сватбата им мина тя почуства облекчение, все едно се е отървала от тежък товар...Странно е...но хора всякакви  За това пуснах темата, чудех се дали има и други такива жени, за които сватбата е по-скоро товар отколкото удоволствие...

За мен определено сватбата не е товар! Наистина има хора всякакви, всеки по различен начин приема света около него! Но съдя по себе си и не мога да си представя, че има жени, на които им е все едно и не мисля че това е губене на време! Но разбира се това си е лично мое мнение! Не знам кой период е по готин, просто защото не знам как ще е след самата сватба  но определено този период на подготовка е супер. 

Темата наистина си я бива,сигурна съм че ще има  доста различни мнения по нея-нормално,като се има предвид колко различни хора има във форума.
Та  по темата-Аз лично не мога да направя сравнение,и преди и след сватбата си е нещо което се изпитва само веднъж в живота. Такива силни емоции за подготовката на сватбата,после самата сватба и накрая след сватбата -са такива моменти които не се забравят никога (според мен) 

смело мога да кажа, че подготовката по една сватба си е истинско удоволствие !! няма значение дали  имаш трудни моменти или не !! но удоволствието е голямо като кажеш "това и това аз го правих, моя е заслугата" просто е страхотно чуството че подготвяш сватбата си и можеш да направиш каквото си поискаш, както беше при нас !!! аз подготвих всичко заедно със семейството ми разбира се , а последния месец ми беше едно такова сладко напрегнато и винаги една свита топка в стомаха , дори и кошмарите и приетеснението дали всичко ще е наред, пробните моменти с роклята прическата и т.н. !!!!

след сватбата също е тсрахотно усещането, че вече си свързан с човека с когото обичаш и че всички знаят това и сте го показали предния ден !! ставате с едно голямо настроение с нетърпение за снимки и да споделите мненията си !!! да си припомните приятните моменти и тези със закачки и смях !!!
не могат да се сравнят сами по себе си двата момента са си уникални !!!!

в момента ми е малко тъжничко че няма какво да правя по сватбата, а ми доставяше такова голямо удоволствие !!!!  така че misskapriss всеки детайл ти оставя спомен !!!! и когато всичко отмине си спомняш хубавото и веселото !!!   а може би тепърва ни предстоят и по-големи моменти като това да си гушкате едно малко сладко бебе !!! хората казват, че това е най-хубавото !!! ще видим сами дай Боже

Ели:

не могат да се сравнят сами по себе си двата момента са си уникални !!!!

в момента ми е малко тъжничко че няма какво да правя по сватбата, а ми доставяше такова голямо удоволствие !!!! 

абсолютно съм съгласна с Ели  и на мен много ми липсва тръпката от подготовката на този толкова приказен ден    сега пък е невероятно усещането, че "моят приятел" вече е "моят съпруг", с когото се подкрепяме и обичаме безрезервно и всеотдайно 

бяхме на един аквапарк и си оставихме ценните неща и ключа за колата в сейф !! и тъй като аз ги подавах ми поискаха име и фамилия и аз без да се замислям казах: "Елена Лозева" !!! и милото не очакваше да кажа Лозева, тъй като на работа съм си Атанасова, всички ме знаят така и ако им кажа "обажда се Лозева", ще има да ме питат коя съм хи хи хи  , и сега е толкова щастлив и навсякъде ме разправя колко е горд с мен и с това, че му нося фамилията, и че съм казала така  !!! 

Я да се разпиша и аз в тази темичка:

Какво да ви кажа............При нас всичко си беше голяма лудница...едва се познавахме и се оженихме.Време за подготовка 40 дни -летиш из облаците.Рокля ли да купиш,халки ли да поръчаш,нямам думи.И всичко се случва толкова бързо.Той те носи на ръце,ти си във стихията си,всички роднини се радват,постоянно гости,пътувания,абе с две думи голяма емоция.После при нас имаше една много дълга раздяла и сега сме си едно нормално семейство-радваме се на близостта, на сигурността , на принадлежността си един на друг,на общите ни планове.
Семейството е сигурност.Подготовката е еуфория.Едното трае в най-дългия случай може би година,семейството би трябвало да е за цял живот.
Единственото,което ме притеснява от време а време е тая обреченост - завинаги!

Цитат на: fiibi_bg в 12.08.2007 01:37

Единственото,което ме притеснява от време а време е тая обреченост - завинаги!

Защо трябва да се приема като обреченост? Не може ли да бъде радост от факта че вече няма да бъдеш сама по пътя си. Ще те вдигне някой ако паднеш, ще те подкрепи като имаш нужда. А завинаги - нека не се приема като вечност, защото никой не знае. Колкото повече толкова по-добре. Аз като го кажа това вкъщи и малко ми се цупят, но на мен пък много готино ми действа този намин на мислене. И ми е супер спокойно и сигурно и в същото време не изпитвам и грам притеснение от обричане во веки един вид.