Здравейте мили момичета ..вече съм на линия и мога да ви разкажа за най- хубавият ден - моят ден - денят на моята сватба

Една седмица педи сватбата си взех отпуск

като си мислех че ще си почина , да обаче не се получи така .....През тази една седмица се оказа ,че има толкова много неща да се свършат , че незнаех откъде да я захващам- с помоща на всички около мен се справих

за ковто благодаря на всички който ми помагаха и бяха до мен

Деня преди сватбата посрещах гостите който пристигаха от всички крайща на страната и от чужбина , беше много весело - аз бях в ролята на координатор и имах чуството че организирам тържеството на някой друг а моето собствено..нямаше грам тревога или притеснение , направо се учудих от себеси...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
и така вече беше 21.07.07 такадългоочаквания за двама ни ден..
Денят започна рано 05.00 за мен

в 06.30 бяхме при фризьорката с кумата още полу спящи едвам отворили очи с по едно кафе в ръката - немога да ви опиша колко забавна картинка бяхме

при фризьорката бях до 09.15 - прическата и гримът се получиха страхотно и аз все още не осъзнавах че това е моят сватбен ден.. прибрах се облякох роклята и дойде мама и 2 приятелки - и аз не се сдържах и се разплаках сърцето ми заби лудо и ме обзе едно вълнение - изведнъж сякаш някой беше натиснал бутона - старт

На вън чух клаксони и знаех че идва милото - още повече се развълнувах - успя бързичко да предодолее препятствията и ето го на моята врата - беше толкова красив нямах думи ...и той като ме видя - онемя (оператоа е запечатал този момент за което му благодаря )
и така хайде към ритуалната зала

Жената там ни инструктира на бързо и се започна.
Да си призная винаги по сватбите се вълнувам , но на моята сватба на моят ритуал за първи пър се заслушах в думите който ни казват - много се трогнах и съззички пророних....
Весе съм госпожа- но не успях да си настипя милото, той се оказа по- пъргав

но както и да е преживях го

между ритуаа и ресторанта имахме време за кафе и решихме да не ходим много далеч а да пием кафе близо до ритуалната зала - много беше мило докато си ходех по улицата (около 200 м) децата и хората който минаваха ми се радваха , и беше много мил момент - всички ми се радваха

След кафето пристигнахме пред ресторанта - самото посрещане беше много красиво - украсата беше перфектна - всичко беше така като го исках.Докато ни посрешаха свекърва ми и майка ми на няколко пъти щях да се разплача - докато слушах музиката и думичките на водещата...откакто син е родила все за онази мома мисли ...... от както дъщеря е родила ...е онзи левент чака...и т.н ..
посрещнахме се с

успях да изпия чашата 1-ва
и така купонът започна - то не бяха танци , то не бяха хора , то не бе чудо
