⚠️ Този форум е архив (само за четене).

За кафе и сладки приказки е време!22.11-28.11

А аз може ли да попитам защо си слагате кодове за достъп на Сватбените албуми. Случва ми се доста често като прочета пост и искам да погледна снимките, ама изненадаа - не може! Вие така или иначе сте ги качили в интернет пространството, защо не ги показвате в такъв случай? И пиша този пост, защото и току що бях на същата задънена улица като опитах да видя снимките на магито.  =]

А иначе, момичета, аз искам да проверя какво мислите вие, че е подкрепа? Какво означава някой да те подкрепи, или по-скоро половинката? След това ще напиша какво ме провокира да задам този въпрос.
Nadelina аз съм го сложила отдавна този код, и го пращах на момичета който са ме помолили, но в един момент се оказа, че и аз не мгоа да влезна в албума си, а ТЕО никакъв го няма макар че съм го питала какъв е проблема отговор няма.Та така сега албума е заключен и никой няма достъп.  :\

Колкото до подкрепата на половинката ами много зависи от ситуацията, дали съм права или не.Понякога ме приземява вместо да ме подкрепи, но и много често ми е опора и подкрепа.  :love_together:


ПП.Аз съм патка оправих си албума :)
nadelina88, кодът се слага, за да може албумът да се разглежда единствено от близките ти хора, на които го предоставиш. Все пак всякакви индивиди се подвизават в нета и е хубаво да има малко цензура на личната информация.

О, подкрепата може да бъда всякаква. Зависи от ситуацията. Може да е морална или финансова. С две думи, каквото и начинание да предприемеш, човекът до теб, дори и да не е съгалсен с това, да застане зад гърба ти при нужда. Бездействието също може да е вид подкрепа.

До нас откриват нов МОЛ (то и другите са ми на 10-на мин пеша), но с алея на занаятите, демек под носа си ще имам ключар, обущар, шивач и т.н., което си е супер направо. :yes:
Наде,заключени са защото потребителите искат да ограничат достъпа до снимките. Аз лично не виждам нищо странно в това,щом има такава опция е нормално потребителите да се възползват от нея. Също така много често албумите се създават не,за да ми се покаже на мен като потребител на форума дадена сватба,а на гостите снимките от тържеството.
За мен подкрепа е да знам,че човека е на моето мнение или подкрепя същото. Вече зависи от ситуацията подкрепата е различна,било то емоционална,финансова,чрез съвет. Може би ако конкретизираш или дадеш някаква примерна ситуация бих отговорила по подробно :)
Добър ден мацки  :P
Внимание - 2 нови отговора бяха публикувани докато ти пишеше.
Хайде добър ден и от мен! Даже не мога да си спомня кога за последен път съм писала в тази тема...  *crazy* напоследък само ви чета и тъкмо да се включа и изниква нещо.
Както и да е, Маги да не си мерим кой по-голям, че нямаш шанс  :P Относно срещите на класа(випуска) винаги съм била от основните организатори и следващия път пак ще бъда сигурно. Ами то и в училище така си беше, че защо сега да е различно. Пък на когото не му харесва да си организира сам, не робувам на такива мрънкащи и вечно недоволни същества.
За подкрепа гледам си говорите - ами не е задължително според мен да е винаги и за всичко. Понякога е добре да чуеш мнение противно на твоето, да погледнеш от другата страна и да ти станат по-ясни някои неща.
Хайде на работещите леко доработване на деня и помнете, че утре е петък  ;) А пък аз ще ида да си полегна, че моето зверче е малко болно и не сме спали снощи като хората, та сега ме боли главата  :( и ще използвам докато спи.
Аз се завърнах от дъъъъълга обедна почивка, която се изразяваше в ходене до незнам си каква агенция за обученията и висене там 1 час, за нещо, което отнема 10-15мин  8P  Кефят ме хората как си работят съвсем спокойно, нямат зор .... а ние ще си счупим краката да бързаме да се върнем.

Капризче, оправяй се, че тази гадина сега е много лоша - мен ме повтаря сега, личната като чу вчера, че пак съм с Т и щеше да се гръмне. Нея я потретило даже  :angry:
Този път съм само на имуностимуланти, да видим дали ще се размина, че предния пих 2 вида антибиотик  :huh:

Аз честно казано без особена причина си заключих албума, просто така реших един ден  =]

Цитат на: магито в 25.11.2010 14:39

Колкото до подкрепата на половинката ами много зависи от ситуацията, дали съм права или не.Понякога ме приземява вместо да ме подкрепи, но и много често ми е опора и подкрепа. :zaglejdane:


И при нас е така и понякога много се радвам, че има кой да ме приземява. Макар че и двамата сме въздушни зодии, той е по-здраво стъпилия на земята. Аз си падам малко идеалист и на настроения. Въпреки, че понякога е кофти да ти "подрежат" крилцата, после обикновено въм благодарна.
Иначе, подкрепа, когато се захвана с нещо - да, обикновено получавам безрезервна  *THUMBS*

Лелее,много сте бързи ... 3 отговора
Такааааа... Мерси за бързите отговори. Аз отидох да изям един хоги-доги, връщам се и сте се разписали.

Преди няколко дни имах домашно есе "Моят професионален избор". Написах го и на другия ден трябваше да го чета пред курса и професора. Естествено ми беше притеснено и имах нужда някой да си даде мнението за есето ми. Помолих Митко да го прочете или да му го прочета аз, но той каза, че не разбира от есета, никога не е можел да пише есе, нито може да оцени едно такова. Прочетох му го и разбира се не получих нито одобрение, нито критика, нищо. Сега ще кажете аз винаги ли имам нужда някой да ме потупва по рамото, за да съм уверена, но не е така. И за мен е важно, а не усетих тази подкрепа.
Подкрепата наистина може да бъде всякаква, но едно такова безразличие към моите интереси и творчество ме наранява. Занимаваме се с коренно различни неща, но това значи ли, че не можем да бъдем себе си, когато сме толкова различни и не можем да го разбираме именно заради това?
Не го оправдавам,но ако е нещо което не разбира няма как да изкаже мнение по въпроса.Ето аз снощи хвърлих око на 'презентация' на мъжа ми,силно казано понеже видях една картинка и после докато вечеряхме беше отворил един слайд. И да ми я беше прочел и да я бях видяла,освен за това дали цветово/стилово ми харесва,с друго едва ли щях му помогна. Щом предварително е споделил,че нищо не разбира,но въпреки това те е изслушал,значи те е 'подкрепил' по някакъв начин  :P
nadelina88, точно в тази насока 10-на от 100 мъже ще те изслушат и ще ти дадат адекватно мнение по въпроса и едва няколко от тях подкрепа. Все пак разликата м-у половете оказва огромно влияние. Но това далеч не означава, че не те подкрепя. Митко правилно ти е казал, че нищо не разбира, за да ти е от помощ. Аз също режа милото за неща, от които грам не разбирам. Има и случаи, в които ще го изслушам, но после си мълча или казвам само едно "добре", защото насрещната информация ми е като казана на китайски.  =] Съответно и той ме спира мен, когато искам да споделя нещо чуждо за него.
Здравейте  :) Благодаря ви за отговорите по въпроса за срещите на ученически випуск  :) Ще видим докъде ще я докараме с организацията  ;)
Маги, най-после да те видя като булка!(нали съм по-отскоро тук) Ти си била много, много хубава, Мерал е бил страхотен младоженец, а сватбата-свежа и весела  @}->--
plamak_ , мило е това, че помагаш на сестра си. Май вече не останаха много братя и сестри, които да могат така да разчитат и да мислят едни за други. Все така да си останете  :)
Капризче, Бубка , бързо оздравяване!
nadelina88 , нормално е като силно емоционален човек да приемаш по подобен начин ситуацията с есето. Това, че не е дал коментар, не означава, че не те обича и не иска да те подкрепя. Най-вероятно се е притеснил, че не разбира (по негово мнение) от есета и не се и опитал да вникне в темата. А това реално е важното на едно есе  :) Защо не поговориш с него и не му обясниш колко много означава за теб да знае какви са ти интересите и заниманията? Можеш да му кажеш, че това е част от твоята същност, да разбере коя си. За да ни разбират хората, трябва да се покажем  и то по достъпен за тях начин  :) Говорете, общувайте си  :)
Наделина, аз мисля че не бил прав :
Моят приятел също не разбира от моите теми, нито аз от неговите(Бизнес етика няма общо с програмирането) но въпреки това винаги си помагаме. Миналата година писах есе 3500 думи, покоето ми изтекоха очите, накрая нямах сили да го редактирам и молото го взе и въпреки че нищо не разбира го изчете, видя дали е добре стила и граматиката. А когато той имаше есе, аз му търсих материали по темата и му помагах да си оформи идеите, макар и да не бях сигурна за какво иде реч.
Повечето есета се пишат обяснително, тъй че и лаик може да хване поне основната идея. Има ли желание има и начин :girl_wink: Аз съм си инатче, но при такова отношение имаше да не му говоря едно 2-3 дни, да се научи :P
Говорете, общувайте си 
Мишел с теб на точно обратните мнения, но признавам, че твоя вариант е по-добтър, но и сърдене си трябва  @}->--
Докато си осмисля коментара и miss™  и lionelsa  са дали интересни отговори  :)
госпожица, ситуацията, която Надето описва, ми е позната. Пробвала съм го сърденето и на нас двамата не ни понася. Аз самата някак не можах да се възприема в ролята на обидена, пък и той така страда, като се чувства виновен, че... Освен това с времето не ни се отразяваше добре на отношенията и не помагаше за разрешаване на проблема. Аз съм от онези странните хора, които смятат, че трябва да се опитваме поне малко да сме наясно с интересите и заниманията на половинките си. Например аз се научих да гледам футбол и да ми е забавно  :) На него му е по-сложно, понеже често го оставям да "ме разгадава", а да вникваш в нечия същност и душевност е твърде трудоемко. Така че май и аз си го тормозя  :sarcastic:
Възхищавам се на хората, които не се впрягат, че не разбират нещо във връзка с половинката си, виждат ми се по-спокойни и уравновесени. Любопитно ми е как е изградена тяхната връзка и как се поддържа  :)
Но съм твърдо ЗА общуването!  :)
michelle, още преди години се отказах от всичко да разбирам и да мога. Твърде тежък товар е. Колкото по-малко знам за някой неща, толкова по-добре се чувствам и мога да се разгърна в други.

С милото и двамата сме творци. Аз майсторя картички, той сглобява и поправя, каквото му попадне. Но нито той иска да разбира моите техники, нито аз да знам кое как. И след като нещо е готово, единственото, което можем да си кажем е "Да, харесва ми" или "Май можеше и по-добре". Едва ли е голяма подкрепа. И аз като жена искам по-детайлна оценка, но как той-майсторът може да ми говори за комибация на цветове и разположение на джуджавките.  =] Подкрепяме се като оставяме другия да си работи спокойно и поемаме по-голяма част от анагажиментите, или като си подаряваме разни машинки в помощ на хобитата ни.

Замисли ме с коментара си
Май вече не останаха много братя и сестри, които да могат така да разчитат и да мислят едни за други.
. Уви, точно така е. Аз съм само дете и ми е много мъчно, че тези, които имат брат/сестра не се търсят или се избиват за пълни глупости.  O_O Мойто мило и брат му също не са близки и май само аз страдам от този факт.  *crazy*

Аз лично съм наясно с интересите на мъжа ми,но когато ми покаже нещо свързано с това което работи,за мен е все едно написано на иврит. Моите неща са по достъпни за него,отколкото неговите за мен.
Цитат на: michelle в 25.11.2010 15:52


Но съм твърдо ЗА общуването!  :)


Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

Това с брата,така извадено от контекста не го разбирам и ще си замълча.  :)
michelle  :loving: Благодаря, накарахте ме да се изчервя момичета  @}->--

За подкрепата в такъв момент моя мъж разбира горе долу това което работя както и аз неговото и говорим, обсъждаме даваме идеи един на друг, а от тук и понякога показваме различна гледна точка.Но като бях в университета само ми гледаше проектите като полезно изкопаемо, нямаше как да помогне.А и аз на моменти като не разбирам нещо се правя, че го слушам, а си мисля за нещо друго.Имаше момент в който бях стаал специалист по дограмата, той това работеше и имаше невероятно желание да ми обяснява в детайли разни неща  *crazy* щях да лудна.Ама изслушвам го и той има нужда да сподели ама съпричастност чак да показвам  =] не ми се получава.

За братята и сестрите е много индивидуално.Моята сестра е по-малка от мен.Чуваме се всеки ден с нея.В София живя при мен една година, а после като се изместихме на квартира идваше всяка събота и неделя на гости.Мерал има брат също по-малък, близки са, а най-хубавото е че аз също съм близка с брат му и го приемам като мой брат.Но всичко зависи от много неща много.