Ей, най-накрая и до тук да се добера.
Гледам някои са пробвали рецептата на щрудела, ние още го дояждаме – не че не ни харесва, но не сме по сладкото и това е.
Днес ми е хем едно странно меланхолично, хем хубаво ми стана като вървях пеш сутринта и слушах музика под хапещото слънце. Обхващат ме някакви настроения пак

както често ми се случва през студената част от годината, а и успявам да попия настроения само слушайки въздействаща ми музика.
Lionelsa – аз не разпознах коя е снимката на двойничката, та не можах да преценя,макар че само на снимки съм те виждала де–сигурно е тази с разпиляната коса, снимана отдолу?
Да се отчета за подаръка за който почерпих идеи от вас, по случай нашата годишнина, 5 години откакто след няколко месечен чат през 1500км се запознахме и на живо с моето момче.
Та взех хубава хартия и едни специални пликове, които много харесах и до късно предишната вечер описвах как съм се чувствала през годините - хубавите и тежки моменти, специалните. По един плик за всяка година, като всеки от пликовете надписах с неща, които харесвам у него и добавих снимка от съответната година. Разпръснах ги на разни места, а последния му връчих лично по време на вечерята, на която ме заведе. Та подаръкът много се хареса, изпросих си емоционални коментари – което невинаги е лесно с моя мъж.
Благодаря мили Lionelsa и госпожица за идеите!