Ох Кали, като чета какво съм написала и на мене ми става смешно май ставам за най-смешните домашни видео клипове   дано да ми хареса и да свикна, че сега докато сме карма е лесно, ужаса май е после като почнат пюретата и другите храни.

Боги, щом се чудиш има или няма колики значи няма, което може само да те радва.Силно стискам палци да не разберете какво е туй чудо "колики"

Боги, много се радвам че се завърна в седмичната темичка  Дано малкия послушко ти позволява по-често да се включваш  И успех с памперсите, да ти кажа честно и на мен това ми е най-голямото притеснение, някои ден като си имаме бебче с милото 

Боги, честито бебче!!! Не бях чела темата отдавна ...  Сладур голям си имате 
И аз си мисля, че щом кърмиш и вярвам имаш желание да запазиш това приятно за двама ви занимание, не го лишавай от нощно хранене. Ако си спи ок, но ако си иска, давай. Това, разбира се, ако храниш на поискване и не спазваш режим. А той и сам  в един момент ще се откаже от него. Коликите може и да са го застигнали, но да си ги пнася мъжки и да не мърка, за което можеш само да се радваш

Нищо не ти пречи да замразиш кърма щом имаш и искаш, при по-дълбоко замразяване (-1 може да я запазиш до 6 м. После дори да не я даваш за пиене, можеш да я ползваш за бъркане на пюретата. Аз замразявах в пликчета на Лансинох по техните упътвания.

Противорахитните капки ще ти изпише педиатъра както са ти казали момичетата, но сигурно си чула, че в момента няма Вигантол и се изписва Деавит като временен заместител докато излязат новите партиди Вигантол. Ако имаш познати в Германия, поръчай си таблетки. 

valka, госпожица , Кате, благодаря момичета
Вале, дано ни пропуснат гадните колики, че при племенника ми минаха много гадно
госпожица, ще се справишр къде ще ходиш, никоя майка не би си оставила детето наакано
Кате, ми то май нямаме режим, той се буди през 4-5 ч. и тогава се храним, опитах да го будя през 3 но не става, човека не се буди и това е За кърмата реших да я замръзя защото имам доста ,дано е все така, а и може да се наложи някога да ме няма и да си знам, че момченцето ми няма да е гладно.
Тази нощ направо луднах, ставах 100 пъти да го завивам, много рита и се отвива и въпреки че е с камизолка, ританки и горна блузка, която се закопчава догоре ме е страх да не му истинат гърдичките.
Та въпроса ми рано ли е да го слагаме в чувалче??? имаме едно подарък, но си мисля че е още малък, вие какво мислите?
Слагам малко снимки от снощи, за тези които питаха дали тати ни помага снощи го къпа за първи път, че сме си сами уикенда

тука си правим масажи с олио

А тук сме готови за подвизи

Боги,браво на вашия татко.И нашият масаж е такъв беше ме страх да го слагам по корем,но майка ми ми показа какво да правя и сега малчо всяка вече си получава масажчето.Не знам за вас ,но Марти много се кефи на масажа особено но крачетата когато му масажирам гънките  така се усмихва и гука.А ние днес правим 2 месеца.

Леле колко е мъничък и сладичък  А на татито едно голямо 

Наистина много мъничък - буболечка! И как сладко си написала, че е готов за подвизи... 

Браво на таткото, че помага  така и трябва ! А за масажче не е ли рано  Че на нас педто ни каза, че ще правим като станем на месец и затова питам да не закъснявам...
Целувки от нас с Миши!

juji, и моя сладур обича като го мажем с олие и го къпкаме, утре даже съм замислила да го чипкаме за първи път в коритцето, защото пъпчето съвсем се изчисти, дано му хареса утре ще снимам и ще покажа.
госпожица , nade, благодаря за вниманието, много сте мили

Цитат на: svetla_ety в 26.11.2010 20:33

А за масажче не е ли рано  Че на нас педто ни каза, че ще правим като станем на месец и затова питам да не закъснявам...

Светле, незнам мила, педи като дойде да ни види след изписването каза да почнем с зехтина и масажа след баня вечер и аз в книжките от Стандарта за бебетата, които с мъжо купувахме бях чела, че се почва след месец, а една приятелка детски лекар ми каза от 7 ден, най-добре питай 

Станахме на 24 дни, а аз още не съм написала разказ за раждането, но от грижи за бебчо нямах много време. Въпреки, че термина беше 19.11. го планирахме за по-рано секцио за 16.11, както повечето знаят, но явно бебо си е имал други планове и реши да се появи на празник на 8.11.
В интерес на истината когато станах на 8.11 не съм и мислила, че след няколко часа ще ми тръгнат водите и ще раждам. Винаги съм супер организирани и като определихме дата 16, си мислех че ще я изчакаме, въпреки, че 15 по ми хареса като ден. Бях си направила планове да ходя до офиса да обучавам новата колежка и добре че стана така, че същия ден от бурята витрините на офиса се потрошили от вятъра. Шефа ми щеше да полудее като му казах, че съм имала намерение да идвам тогава, щях да ходя и до УННС за дипломата , абе луда работа  . Както и да е станах сутринта оправих се и реших да гледам някаква съпунка по бтв и след това да излизам, но както си лежах и по едно време ставам и усетих нещо мокро, бегом в банята, гледам вода няма цвят обаче много малко, а аз очаквам големи количества като по филмите. Усъмнихсе и звъннах на свеки, а тя на докторката и ми се обади да взимам сака и към Втора градска с оговорката, че може да съм в грешка и да ме върнат. Оправих се набързо и със свекър ми, който си беше в нас с такси към болницата. Стигнахме, влизам аз и викам текат ми водите, една от сестрите ме гледа с недоверие, викна докторката направиха ми преглед и се оказа, че верно водите си текат бавно. Свеки ми остави чантата, взе ми дрехите и си тръгна. Направиха мерения, тонове и т.н., дойде моята докторка и ми вика хайде подготви се, че влизаме в операция и аз “сега ли, днес”  , а тя ми вика ако имам други планове да го отложим за утре  . Дойде и доктора който определи 16 за раждането и ми вика “е тъкмо 16 дата остава свободна”. Обадих се на свеки и и казах да звънне на Ники да му каже, а тя пък му се обадила и му казала, че ме приемат, но може и утре да стане, не е искала да го тревожи, а и в болницата си имали традиция да не казват предварително като влизат в операция, но това после свеки ми го каза. Бях забранила да казват на майка ми, че милата ми е голяма паника. Направихме клизмата, която не беше толкова гадна аз се бях настроила за по гадно нещо. През цялото време всички бяха много мили и се шегувахме с докторката. После следваше процедурата с бръсненето, колкото и гладко да се обескосми човек все не е достатъчно значи    После една мила женица ми спука вена и два пъти ме дупчи за да сложи абоката. Това става към 15.10 някъде, защото като лежах на подвижното легло, гледам часовника на стената, гледам системата, която си течеше и си мислех, че след 2 часа ще съм майка и света ти изведнъж се променя някак. Странни мисли са ме обземали, като се замисля сега..... Отидохме в операционнната и тогава беше ужаса, анестезиоложката ме боде 5 пъти за да сложи упойката  , накрая видя че седнала няма да стане и ме накара да легна. Постави упойката и ми вика усешташ ли нещо и аз ами с левия крак не, но за десния незнам и тя се смее и ми вика ми освен да съм я сложила наполовина. Сложиха ми чершаф и започнаха да си говорят и само ме питат как съм, едната сеста ми държи ръката и ми говори, а аз викам на доки, че искам по-малък шев, че ще ходя на море лятото, а тя ми казва, че с „това голямо бебе няма как да е малък разреза”. После ми каза, че нормално и да съм искала нямало как да родя, защото на бебето рамената нямало да минат.  През цялото време се чудех кога ще стане чудото и явно точно преди да извадят бебо сестрата ме пита какво бебе чакаме и аз ами ще видим като излезе, после ме пита за име и понеже беше празник реши че си  идва с името.

Точно в 17.20 извадиха бебчо, интобираха го да заплаче и сестрата ми го показа, а другата ми говореше да се усмихна, а на мен като ми тръгнаха едни сълзи  и не мога да ги спра. Сложиха ни лентички и на двамата и отнесоха бебчо. После се почна шиенето и след това, ме преместиха на подвижното легло, и сега си спомням как доки се качи и преброй до 3 и ме преместиха, тогава си мислех че е като във филма Спешно отделение. Преместиха ме в реанимация и бяхме с едно момиче с плановото секцио. Всичко беше наред докато беше упойката, а после няма такава болка ви казвам, не искам да плаша бъдещите майки, който ще раждат секцио, при всеки си е различно. А и гадната торба на корема ми беше ужас  само идваха докторите да те преглеждат и натискат направо ми идеше да убия някой. После за ужас на всички се оказа, че съм вдигнала кръвното, единия доктор като го измери и видя 160 на 100 и се разтичаха всички, дойде и моята докторка и като ми сложиха един апарат на ръката и не го свалиха до обяд на другия ден и само през 5 мин. Някой ми висеше на главата да го мери. Най- весело ми беше със стажантите, които ми го мереха от претеснение по 6 пъти и аз и да не искам го вдигах.Обадих се на мъжо да му кажа, а той загуби ума и дума милия, по смешна ми беше майка ми която се разплака и започна да крещи на баба ми че е станала пра баба за втори път. А свекър ми, като му казах че ще го кръстим на него е получил сърцебиене човека. После писах на Роси, да съобщи на вас, а тя ми се обади и ми каза, че и Светлето е родила днес, много се зарадвах. Росинко  мерси още веднъж, че ми беше щъркелче, въпреки че ми беше обещала още февруари, като ти се похвалих на скайпа. Към 20 ч. Мъжо беше изтъркал прага пред родилното, но тъй като постоянно приемаха родилки и трябваше да чака.През 5 мин хвърчаха доктори, някои все раждаше, после се оказа, че тогава е бил бум на момченца и само се чуваше хайде още едно момченце. Даже и моята докторка като ми показаха бебо и ми вика „хайде честито женския ни състав изроди един голям мъж”, всички около мен бяха жени.
Към 20.30 мъжо беше при мен и като ме видял колко съм жълта се е разтревожил, а аз си спомням че му казах че толкова много ме боли, че повече няма да раждам никога. Е на третия ден като станах от леглото и започнах да се обръщам на ляво и дясно се размислих. Донесоха му да види бебчо, снима го и пуснаха и свеки. Цялата нощ прекарах в болки и мерене на кръвно, а то все си беше високо. На другия ден ми биха инжекция за сваляне и после решиха да ме местят в стая, и аз си викам мога и сама да отида и понеже ми беше паднало вече кръвното, съм станала и посредата на коридора съм станала бяла като платно и за малко да падна на пода добре че две сестри са ме завели обратно на стола....този момент ми се губи. През целия ден не можех да стана и ми беше мъчно, че не мога да гушна бебчо. На третия ден станах и дори успяхме да се захраним с помоща на момичето което беше с мен в стаята, която адски много ми помогна и ми показваше кое как става, защото на нея това и беше второ детенце. Както и да е в петък се прибрахме в къщи, но за малко да ни пуснат в събота заради моето кръвно, даже докторите се шегуваха, че бебо е с идеални показатели и него могат да го пуснат без мен, но аз им казах че щом сме си дошли двамата,  заедно ще си тръгнем. Мога да кажа след 20 дена, че всичко се забравя и остават само хубавите спомени.
Това е моя разказ малко дълъг стана 

Миличка Боги, ето че младежа още от начало ти е показал кой е шефа Вие ще му казвате кога да се ражда.