
Awww, колко сте мили само!!! Благодаря от все сърце за милите думи!!! Сватбата мина като вълшебен сън, чак ме е яд че е само един път в живота

.
Аз разказах откъслечно тук и там в борд-а, но и тука да кажа две думи.
Вечерта преди сватбата стоях до 2 часа и украсявах с цветя вазите за олтара (на някоя от снимките се виждат) и после не можах да мигна от вълнение до 4 сутринта. В 7 станах и започнахме да оправяме из къщи защото фризиора щеше да идва в 7:30. Аз излязох да бягам и като се върнах след 20 мин, в къщи имаше една сюрия хора (2 фотграфа, 1 видеооператор, фризиора, кумата и 2 от шаферките + нашето 5 членно семейство). Понеже исках съпругът ми да ме види за първи път с роклята докато вървя към олтара и към него, се отказахме от традицията на "взимането". Вместо това, той, семейството му и шаферите се събираха отделно и се придвижиха отделно от нас до Ботаническата градина (мястото на церемонията) и ние също. 4те шаферки и мама ме облякоха с голямата рокля, сложиха ме с булото като междувременно ни снимаха постоянно (още тогава ме заболя устата от усмивки) и с 45 мин закъснение пристигнахме с лимузината в Ботаническата. Ние влязохме от задния вход, а мъжете от предния. Те са се наредили пред олтара и планерката дойде да ни даде знак на шаферките да започнат процесията. В градината беше НЕВЕРОЯТНО! Под дебелата сянка свиреха класически музиканти, бялата пътека водеща към олтара беше обсипана с дебел килим от розови листа, от двете страни на пътеката имаше 4 реда столове с бели възглавнички. На всеки външен стол имаше една топка с гербери и рози, висяща на сатенена бяла панделка. Пред олтара на две красиви стойки имаше високи червени вази, всяка с топка от 40 гербери и 60 карамфили и 5 кали, които образуваха "арка". Беше МНОГО МНОГО красиво. Имам само малко снимки, когато получа професионалните снимки ще покажа украсата по-подробно.
Татко ме отведе до олтара и ме предаде на моят бъдещ съпруг. От двете ни страни бяха шаферите с бутониери от бели рози и шаферките облечени в червено и с бели букети от хризантеми и рози. Аз и съпруга ми имахме съответно букет от червени гербери и рози и бутониера от червена роза. Жената от съвета беше невероятна и извади сълзи от очите на всички гости. Когато церемонията свърши приемахме поздравления и правихме много ама много снимки. За гостите бе осигурен транспорт до хотела.
В хотела съм описала по-подробно в темата "Сватба в хотел Хилтън". Беше изключително наситена програма и хората се отпуснаха и не се "шашкаха" че това е пет звезден хотел, което ни притесняваше първоначално. Хора, млади и стари, които никога не бях виждала да танцувах, ставаха и играеха и дансинга от 25 кв метра просто не стигаше. Извиваха се хора и въпреки огромната ми рокля и неизброимите пъти когато бях настъпвана не ме спираха да водя хората. Имаше и музикална програма - латино танциори кършиха тела под звуците на пасо добле и оркестър от автентични народни танци изиграха невероятна Добруджанска ръченица. Имаше народна певица и свирачи с гайди, акордеон и тъпан. Всички бяха облечени с народни носии и беше толкова завладяващо. Имаше речи на кум и кума, изненади от тях, но най-голямата изненада бе... Тони Димитрова. Тя беше подарък от лелята на моя съпруг и НИКОЙ не знаеше за тази изненада освен Ади. Тони беше великолепна и непринудена, за 30тте минути които беше при нас, тя ни забавляваше със своите най-прекрасни песни като "Отдавна хората говорят", "Балкански синдром", "Луд съм по тебе аз", "Бургаско лято" и тн. Поднесе ми микрофона да пея с нея (а аз пея толкова фалшиво), и дори на моменти мълчеше и оставяше всички нас да пеем вместо нея. Никога не съм виждала хора толкова да се забавляват и да пеят с пълно гърло.
След Тони продължиха танците, поздравите, имаше хвърляне на букета (най-високата шаферка го хвана

; хвърляне на жартиера (моята любов се справи толкова изкусно), който спечели моят 16 годишен първи братовчед и накрая разбира се разрязохме и се омазахме със сватбената торта. Тържеството приключи към 8 часа и следващия час си взимахме довиждане с нашите гости. Продължението съм описала в "Сватба в хотел Хилтън".
Това е описание в кратка форма, чувствата които изпитвах по време на сватбата бяха невероятно щастие, еуфория и любов. Това със сигурност е един от най-магическите дни в живота на един човек. Дано някой прекрасен ден изпитаме и вълшебството на това да станеш родител!!! Пожелавам на всички тук МНОГО МНОГО прекрасни мигове по време на сватбата и целия живот след това.
Снимки: Подготовка