Това бяха нашите покани

Това е текста за родителите:
“...пораснах щастлива, разбрах що е вярност, любов и уют!”
Скъпи росители,
След дългогодишна дружба,
уверена в непреходността на своята любов
и желанието да сподели радостите и неволите,
които я очакват в бъдеще,
вашата дъщеря взе едно от най-важните решения в живота си-
да се омъжи за своя любим.
Моля Ви, както винаги до сега,
да споделим заедно този важен момент от живота ми
и да продължим и занапред да посрещаме
предизвикателствата пред семействата ни.
С искрената вяра, че това е
един дългоочакван от вас момент,
имаме удовослтвиео да Ви поканим
на сватбата ни на 8-ми септември 2007г.
В този ден аз, освен ваша дъщеря ставам и съпруга
и ви моля все така да сте до мен,
когато съм щастлива и когато тъжа,
и да обичате и приемате моя съпруг като ваш син!
Искаме да Ви напомним, че присъствието Ви на този ден
е от изключително значение за нас.
С много любов и признателност:
Диана и Ангел
Това бше за брат ми:
Като деца живеехме заедно, и се карахме, и се смяхме, и плaкахме.
И не винаги показвахме любовта, която пазехме в себе си...
Споделяхме мечтите си, и плановете, и някои от тайните си.
Но всички спомени, които делим е това, което ни свързва най-силно сега.
Пораснахме, за да открием, че любовта ни един към друг е толкова силна днес.
Любов, от сестрата към брата, която нищо никога няма да заличи.
Затова те моля мило братче, бъди до мен в моят сватбен ден!
Датата е 8-ми, месецът септември,
в този ден аз, освен твоя сестра ставам и съпруга,
и те моля все така да си до мен,
когато съм щастлива и когато тъжа,
и да обичаш и приемаш моя съпруг като твой брат