Как сте малки и големи таралежчета? Надявам се всичко около вас да е наред и да се чуствате добре! 

Дойде ред и аз да се отчета с разказче за моето раждане.

Всичко започна на 30 октомври рано рано сутринта в 4 часа. Както си лежах аз изведнъж се събуждам и си викам "мале, мале, май се напишках..". Отивам в тоалетната и кво давидя, ежедневната превръзка цялата мокра с една такава течност премесена с кръв. Шашнах се, викам си сигурно се почва, но се се чудех това тапата ли е или водите и айде пак в леглото. Реших да не будя мъжо, защото и контракции нямах никакви. Легнах си и и към 4:30 опа, пак нещо протече. Хайде беж пак в тоалетна и пак изненада - пак теност. Събудих мъжо и му викам май ще се ражда, а той такъв сънен не може да се усети какво му говоря. Той повече от мен се шашна, почна се едно чудене, четене по форуми дали това са водите или е тапата. Аз му казвам абе водите са, той не та не тапата било. Е като се повтори това протичане пак за един час 3-пъти и вече бяхме сигурни, че се почва и че не е никаква тапа. Изкъпах се, направих тоалета и към 7:20 бяхме в Токуда. Е няма такова висене просто, добре че бях без контракции инъче сигурно щях да гръмна някой. Отиваме вспешното и обеснявам, че ми изтичат водите да викнат някой да ме прегледа. Казаха до 10мин, да сме се качили на АГ етажа на регистратурата. Качваме се то затворено, няма пукнат човек. Стоим и чакаме да стане 8 часа барем някой дойде и отвори. По едно време се появи една лекарка и ни обясни, че трябвало на главна рецептратура, че локалната АГ не отваряла в събота.  Викам си оффф можеше тази от спешното да ни обясни вместо да ни размотава. Слиза мъжо долу и му казали да плати преглед, което ми стана много чудно, защото не сме за преглед, а ще раждаме... Айде пак чакане 30мин. някой да ни прегледа, е пак никой не дойде. Ядосахме се и двамата, защото аз продължавах да тека и то не беше тичане то тоалетната, ужас ви казвам. Слезе пак мъжо долу да пита какво става, че ще раждам да викнат някой най-сетне. Та след още 30мин. дойде една докторка, прегледаме 1см. разкритие, водите текат, гледахме бебо на ехограф - добре си беше. От прегледа директно ме качиха горе в предродилното отделение с багажчето и ме настаниха в една стая да чакаме да дойдат тези пусти контракции. Мъжо остана отвън не можеше да влезе, защото не била почнала родова дейност още, та той си се прибра с уговората като се почнат контракции да му се обадя (нали искаше да присъства на раждането). Ей като се почна едно следене на тонове и контракции и така до 15 часа, когато контракциите бяха на 5мин, според мен болезнени, но нерегулярни. Пак ме провериха за разкритие - бях стигна цели 2см. Шашнах се, викам ей сега почват истинските мъки. Лекарката ме укоражи, че до 5см. не боляло, а след това били истинските болки до 10-те см. Казвам ви, това като го чух се панирах..какви болки кво чудо, мен си ме болеше и не исках да си представя после какво ще е. Решиха, че бебето е в опасност и не може да стои повече без околоплодни води и тъй като нямам контркции трябва да придизвикат раждането с окситоцин. Сложиха ми банката, направиха ми клизмата и ме закараха в предродилна зала.

Междувременно се обадих на мъжо да идва. Той милия буквално ми се стори, че за 5мин дойде, толкова беше бърз. Мале никога не съм си мислила, че толкова много боли, този окситоцин ми разказа игричката. Мъчих се с него до 22часа, когато моя лекар, който бях избрала дойде и пак ме прегледа. Познайте, разкритие цели 4см, а аз не издържах и се молех само по-бързо да ми сложат епидурална упойка с надеждата малко да ми олекне. Но за да ми я бият трябваше две банки с някакви соли да ми влеят и айде още един час в мъки отпрах, докато чакам заветната упойка. Такова гърчене беше...лекаря викаше разходай се..ама аз не мога много боли, бях жадна, не можех да преглъщам, не можех да отговарям адекватно повреме наконтракциите, а времето между тях за почивка беше много много малко. Добре, че мъжо беше до мен, плискаше ми лицето повреме наконтракции със студена вода, мокреше ми устните и си жабурих устрата. Цялото време до епидуралната изкарах върху тоалетната чиния, там ми беше най-удобно..добре, че имаха портативен апарат за следене на тоновете на бебето, че това не беше проблем. Както и да е изтърпях болките до епидуралната, биха ми я, но уви, само в дясно ме обезболи, в ляво чувствах всичко. Хайде пак упойка и чакане да ме хване, но пак нищо, контракциите си се усещаха, значително по-леко. Цялото чудо беше чакане 20мин. да ме хване и обезболяване съвсем леко, което беше около 20мин, след което пак се почнаха зверските болки. Доки ме прегледа и вика шеговито колко см. искаш да имаш, а аз "10см, 10см...". Та оказах се с толкова, това беше към 23часа някъде. Беше последният етап на раждането и знаех, че трябва да съм силна, за да посрещна малкото човече по-бързо. Започнахме да чакаме напъни, но казвам ви така бях обезчувствена отдолу, че никакви напъни не усещах. Доки се притесни и реши да се учим да напъваме и да правим пробни напъни за да може главичката на бебо да слезе ниско долу, за да може вече в родилна зала да ме преместят. Почнах да напъвам, един, два и на третия напън не ми стигаха силите и глвичката все се връщаше обратно. Толкова се притесних, викам си дай да се стегна, че след тези мъки само секцио ми трябваше. Мъжо беше през цяото време до мен и напъваще с мен давайки ми заедно с акушерката напътствия. Държеше ми главата към тялото, докато напъвах, че вече буквално бях в края на силите си. След доста време борба ме преместиха в родилната зала. Не можех вече да напъвам ефективно от умора и доки каза, че ще трябва да ми помогне да излезе бебо, като ми натисне корема точно, когато аз напъвам. И така след 3-4 напъна, малко помощ от доки и една епизитомия малкото човече излезе на бял свят точно в 23:56. Проплака, а аз не знаех къде се намирам буквално, само чувствах някакво огромно облекчение и никаква болка. Татито преряза пъпната връв, измиха бебко и ми го дадоха за 2мин да го подържа. Е няма такъв щастлив момент. Мъжо стоеше до нас, бебко в мен, а аз не можех да повярвам, че това сладко създание е живяло в мен и че вече мога да го гушна. И така със съзлзи на очи от вълнение и щастие целунах нашето мъниче за първи път. След това взеха бебко, изведоха татито, изродиха плацентата и ме зашиха. През цялто време докато ме шиеше доки нищо не усещах, само си лафехме, майтапе ме се. Бях толкова щастлива, всички сили се бяха възвърнали в мен, явно адреналина беше доста висок. След това заедно с татито видяхме бебко, мъжо си тръгна, а мен ме пренесоха в стаята, за да си почивам.
Това беше моето раждане, за мен доста тежко, но болката наистина минава и се забравя. Сега само хубавите момент от раждането си спомням и най-вече мига, в който нашето момче проплака.

Ние се кърмим, за сега надявам се успешно и малкия да наддава добре. Хванаха ни яки колики и голям рев и гърчене пада. Давам биогайа но май нещо не ни помага. Мисля да изчакам малко и да пробвам инфакол. Много ми е мъчно да го гледам как се напъва и целия се зачервява от болка.  . По цяла нощ се кокорчи и не може да спи. Чак се чудя дали му стига съня. Прозява се, тъкмо се унесе и се почнат пак спазмите. Дано мине скоро.

Миме прочетох разказа и се разплаках 
Наистина не ти е било лесно. Точно си го казала - идентично раждане, като моето.
За коликите, почвай инфакола - той се комбинира успешно с биогаята. И ние сме с много силни колики, и това малко го успокоява. Помагат за газовете. И го дръж на гърдата. Това е другото успокоение.
Сега е много емоционален период за теб. Хормоните бушуват, така че бъди силна и не се давай. Ще мине този период на колики и после ще ви е по-спокойно 

разплака ме докато четох разказа  . Найстина ти е било тежко (не че не съм ти вярвала). Дано по - скоро се почустваш добре. Татито как се чуства след като е присъствал на раждането и е отрязъл пъпната връв? Много са ми интересно реакциите му и приказките, който говори?
Съжалявам за гадните колики, но grahovaprincesa ти е дала съвет и се надявам да помогне!

Татито се чувства много добре и за миг не е съжалил, че е присъствал.  Само каза, че малко се е притеснил единствено, когато е трябвало да препреже пъпната връв и то защото се е чудел дали ще успее да го направи правилно  .  Тогава малко се е постреснал. Даже коментарите от сорта, че е присъствал, защото било модерно много го ядосват, защото това са коментари от хора, които никога не биха били до жена си в талкъв момент. Не са ни са променили отношенията, напротив сега покрай бебока сме още по-сплотени и още повече се обичаме  .

  Браво на татито тогава  Държал се е мъжки от началото до края 
На разни тъпи коментарчета не обръщайте внимание, това може да го каже само един необразован и до някъде незаинтересован човек. Казвам ЕВАЛА на татковци, който искат да споделят този момент с жената, която обичат, защото това е момент за двамата съпрузи (партньори). Все пак жената не е решила и не си е направила сама бебето. Леле аз май попрекалих, но като каза за разни коментари и аз се ядосах, това е супер тъпо от тяхна страна.
Относно отношенията ви, аз точно това имам впредвид - за по добро разбирателство, за по - добро сплотяване и т.н.
Обичайте се и се наслаждавайте на тези красиви мигове заедно.
ПП: Още веднъж браво на щастливия таткото! А аз мисля, че всеки би се притеснил от рязането на пъпната връв, но пък това води само до още по - добро сплотяване между бебчо и него!

  Как сте боболини? Не сте се разписвали от няколко дни и затова реших да ви побутна малко    Храните ли се (кърмите ли се)? Как се чустваш мимозка?

Мимозка честита рожба.
Да ви е много усмихнато и лъчезарно момчето, да бъде здраво и щастливо и много много да радва мама и тати.
Голям чаровник си отгледала за тези 9 месеца 

mimozka, сега като изчетох разказчето ти и наистина те съжалих - доста тежко ти е било, но съм сигурна, че вече е далеч зад гърба ти и само за малкото съкровище си мислиш и му се радваш. Наистина браво и на таткото, че се е държал адекватно в този тежък момент, аз не мисля. че нашия би се справил - по скоро щеше да се кара с лекарите, че не ми помагат или нещо такова, макар те да няма какво да направят.
Как сте сега с малкото човече?Коликите отшумяват ли?
Целувки на двама ви от нас с Миши!

Mimozka, Честита радост и от мен ......Нека да е здраво малкото бебоче и много , много да ви радва!Изчетох разказа ти за раждането на един дъх..ох, чак и аз се напрегнах 
Важен е крайният резултат, а той е чудесен!

Мамчета, ето ни и нас. Блаодаря на всички за пожеланията  .

Само успявам от телефона да ви чета и не ми остава никакво време да пиша, че нали с малкия се гледаме съвсем самички. Няма да ви кажа как се добрах до лаптопа...Павлето спи по корем върху мен, а аз се опитвам да пиша  . Много ни мъчат коликите. Давах инфакол, но на нас не ни помогна изобщо, само дето се запече детенце и го спрях. Сега сме на еспумизан, като че ли има по-голям ефект, но ще видим. Най му е добре на малчо по корем да спи върху мен или баща си. Така поне успяваме да поспим и двамата, че  като няма кой да те отмени е голям зор.

Излизаме вече на разходки, много добре ни се отразяват, навън всички колики отшумяват  . Дано се задържи така хубаво временцето.
Пъпчето ни падна отдвна, но сега чакаме да се прибере, а става доста бавно при нас, та може да се наложи да го прихващаме с лепенка  . Къпем се и в коритото от 2 дни, но нещо не му харесва така както над мивката, явно е мъничък още. Ама ще свикне и тогава мисля, няма да мога да го изкарам от там, особено, ако се е метнал на мен и обича водата 

Ето ни и нас:
Тук спинка върху мама сладко, сладко...


Кой се усмихва леко

Прекрасно бебче си имате!  Да го нагушкаш и нацелуваш!
Иначе за коликите и при нас така беше. Нищо не помагаше, само еспумизана от части. И ние така спинкахме върху корема на мама и тати. Все пак бебо е свикнал девет месеца да слуша сърцето на мама и за това така му е най-хубаво, пък и е топличко там.
Дано скоро ви минат коликите и поздравления, че вече излизате на разходки. Трябва да се използва максимално хубавото време! 

Ох, мамчета излязаха ни някави червени пъпчици все едно ситно акне по личицето от два дни някъде. Имаме по бузките, по клепачите, по челцето...   Чудя се да не би да е от слънцето нещо, че нали вече излизаме на разходки. Бебко няма никави подобни пъпчици по телцето само по лицето  . В събота сме на контролен преглед в Токуда, ако не се влошим до тогава.

Също да питам, ние все още правим 12 кърмения на ден, мислите ли, че е много?
Кърмим се на поискване с паузи от 2 часа, понякога по-малко или повече.

Също да ви се оплача от пелените Памперс, хич не ни подействаха добре. След два дни ползване дупето ни се зачерви адкси много, сменихме марката и се оправихме...така се бях изплашила да не излязат и пъпки, че покрай коликите само и едно подсечено дупе ни липсва 

Да ви питам, има ли някой от вас, който живее в райнона на Красно село и си търси компания за разходки?