30.10.2010 21:09
Хей дали не са се прибрали у дома нашите момичета?!? Очаквам с нетърпение да споделиш първите емоции с малката душичка и да видим снимчици 







пу-пу




.




. почнаха да ми наливат едни банки с разни течности и от там хайде в операционната. Много се бях шашнала с тая операция и с тея упойки, но екипа и моята докторка бяха много мили и ме поуспокоиха. След това ми сложиха анестезията (опр не е приятно), изтръпнаха неприятно крайниците и точно след 15 мин извадиха малката дуда
еее няма такова щастие, няма такава радост, нямам думи да опиша как се чувстваш в момента когато толкова малко и невинно същество се появи на бял свят и то е твоето дете. Сълзите напират от щастие и вълнение като чуеш първия рев и поетата глътка въздух, борбата за живот 
в главата - бях 5 дни с кански болки, не можех да се вдигна от леглото, не можех да спя, наливаха ми постоянно едни банки с обезболяващи и разни соли и чудесии, за да не се обезводня, че то от болките едно гадене и повръщане... Та хич не беше приятно.. между всички тези гадости почна едно цедене, че гърдите ми ставаха на камък и болезнени, а малката не можех да я кърмя, заради всичките лекарства, които приемах. На изписването вече бях полу човек, с едни вдлъбнатини, сенки, бях като робот не знаех какво правя
....и като се почна един рев и една несигурност.......но като се прибрахме определено се почувствах по-добре. Е няма по-хубаво от вкъщи с малкото съкровище и при любимия човек.
дано не прибягвам до там.
- да се притеснявам ли или е нормално 
не съм в ред тези дни, а сме тепърва в началото, просто се плаша 
за първи път на терасата, за глътка чист въздух
а тук след рев, блажено заспала