Съвсем нормално си е такова ниско кръвно (не че е нормално по принцип) ,моето също е ниско и когато съм преуморена и не съм поела достатъчно течности и пада,а когато има недостиг на кислород,стрес,притеснение...още повече,при мен се получи преди месец,кръвното ми падна на 70/50 ,смятайте как съм се чувствала  На първо време айран със сол,и наистина повече течности 

Echy, има един начин да разбереш дали кръвното е наистина е толкова ниско. Хапни шоколад, изпий един айрян със сол,кафенце, ако обичаш, и надвечер го премери пак. Ако стойностите са по-нормални, значи не е проблема в апарата ти. И да знаеш, че с всяко следващо мерене на кръвно, апаратът показва все по-ниски стойности, това е като закономерност. Мери най-много два пъти, един след друг
Друг начин е да ти го измерят с друг апарат.

Момичета, тя е споменала, че има главоболие, а при положение, че и иначе и е ниско кръвното, нищо чудно да е по-резизстентна откъм симптоми. Наистина е доста ниско, но ако винаги е с ниско, може би е посвикнала вече.

Инче, аз съм абсолютно боса по твоя въпрос, за жалост

При нас нищо ново. Старая се всеки ден да излизам и да навъртям минимум час ходене. Вчера май беше повечко, защото се прибрах с мускулна треска (ние живеем в по-високата част на града и прибирането си е вид катерене ). Като гледам как е напекло пак, май ще поизляза отново. да видим само дали ще успея да свърша първо другите си задачки вкъщи.

До скоро и хубав ден!

Echy, аз бях с главоболие в продължение на няколко седмици. Следи си кръвното, ако е ниско няма страшно, лошо е ако е високо. Така ми каза докторката.Може и недоспиването да оказва влияние.
Инка, не са ми правили такова изследване и  не съм в час .
Нашият шавливко е добре, рита мама, ама тя не му се сърди, а му се радва  >Вече имам няолко бодита за малчо и цяла торба дрешки от една приятелка . Не мога да качвам снимки, защото не ми се получава. Винаги ми дава грешка.
Хубав ден майчета и бебковци 

За главоболието , докторът ми каза, че ако не е кръвно, недоспиване или дехидратиране може просто да бъде на хормонална основа. Ечи, и аз бях с главоболие в продължение на седмици и всеки ден взимах панадол. Но много помагаха масажите на главата , които си правех и на врата също. Просто отпуска и болката полека отшумява.
Аз имам въпрос, при вас съществува ли рязка промяна в настроението? Аз напоследък изпадам в мрачни настроения, мнителна съм спрямо Крис (въпреки ,че той не го заслужава) и се обиждам от малки несъществени неща. 

Цитат на: Miri в 02.11.2010 18:49

Аз имам въпрос, при вас съществува ли рязка промяна в настроението? Аз напоследък изпадам в мрачни настроения, мнителна съм спрямо Крис (въпреки ,че той не го заслужава) и се обиждам от малки несъществени неща. 

При мен го има, Мири Не се случва често, но определено е неприятно, защото се чувствам объркана и гузна впоследствие...Старая се да овладявам ситуацията и да намирам възможно най-бързо нещо приятно за правене, когато съм сама, или пък да гушна половинката, карам го да ми каже нещо хубаво Почти винаги действа 
Понякога, да си призная, се чудя дали ще се справям с бебка, с грижите, с това, че искам да не престъпвам тънката граница между грижата и разглезването. Понякога дори ме е страх мъничко. Просто не гледам на всичко с розови очила, знам, че ни чакат и трудности, болести и че възпитанието е ключов момент, и....изкуквам при мисълта дали ще се справя. Питам Миро, а тоя е толкова уверен и спокоен. Той ми вдъхва сили. На мен сякаш това ми е проблема, не толкова промяната в настроенията.

И аз ги имам тези съмнения дали ще се справя и къде е границата между грижите и разглезването. Крис няма съмнения в мен, но аз се съмнявам в него малко, т.к. племеницата му живя с нас около 2 месеца и той всичко беше оставил на мен. Оправда се с това, че  не е негово дете и не обича да възпитава чужди деца, а аз незнам дали да му вярвам и си мисля,че всичко ще бъде изоставено пак на мен. Много чувствително реагирам на някои коментари, а и той на мои. Нещо през последните 10 дни обстановката е изнервена. Но поне моя малък фъстък ме крепи, особено всеки път , когато си рита и прави неговите си салта .

Мири, може би наистина си по-мнителна от необходимото, към Крис. Разбира се, ти го познаваш най-добре, но след като до скоро не си имала такива опасения, може би наистина се дължи на някакви хормони. Предполагам сте говорили за поделянето на грижите и тем подобни. Трябва да се знае добре, че не само майката се грижи за детето. Всеки се включва с каквото може. Разговорите помагат
Сигурно е нормална и тази мнителност обаче, все пак ще ставаме майки и искаме най-доброто за децата си Само се опитай да не потъваш много в тези емоции, вярвам, че ще отминат 

Мири, и всички бъдещи мами не го мислете от сега! Сега мислете само за хубавите неща! Като се роди бебето майчиния инстинкт е толкова силен, че той и самото бебе те учат как се гледа,от какво има нужда, всичко! Една позната ми каза това като имах вашите съмнения и питанки и се оказа много права

Мири, повечето мъже са скатавки, особено в началото, това не можел, онова не можел, аз още се дразня от моя и имаме разправии по този въпрос, кога ще може, като стане детето на 5 год.? Но какво да се прави, учиш го колкото можеш и каквото се получи ...

Ами Крис не казал, че няма да помага, но докато племеницата му беше тук (12 годишна разглезена до безумие, мързелива и неблагодарна ) аз трябваше да върша всичко, а той не искаше да се занимава с нея. Не била негово дете и не вижда какво може да промени. И просто от там почнаха мислите , дали ще бъде по този начин и с нашето дете. Ох, съжалявам за  , ама просто ми  е едно странно ту съм страхотно настроение, ту изпадам в някакви такива мрачни мисли. Иначе тази сутрин си мислех , че бебо не ме подритнал още за добро утро и в този ред на мисли веднага получих едно ритниче  , което ми оправи настроението за целия ден!

Miri ,не се притесявай не си сама  аз съм по същия начин,както се смея и мога да заплача и обратното,настроенията ми се менят много често,но го отдавам на хормоните и бременността 
Когато ти стане тъжно,дишай дълбоко и си представи как ще гушнеш бебока си след няколко месеца 

Сиси, как така връщат направленията? аз онзи ден се записах на ЖК по здравна каса и жената ми даде направления за един куп изследвания, но още не съм ходила да ги правя.

Мири и аз съм така с настроенията, но при мен идва най-вече от това, че стоя сама по цял ден. Опитвам се да се ангажирам постоянно - ходя на разходки, готвя, занимавам се с разни други неща, но просто на моменти ми става много самотно и нищо не ми се прави и всичко ми е криво      Опитвам се да не му се оставям на лошото настроение обаче 

Сиси, страхотно е, че при вас всичко е наред, благородно ти завиждам, както и на всички останали мами в Бг, че можете до края още поне няколко пъти да видите бебчетата на видеозон, да ви кажат колко са пораснали и тн - при мен отдавна мина втория и последен видеозон и сега само ми мерят коремчето. На мен обаче така ми се иска да видя дребосъчето  Е, какво да се прави, явно ще чакаме да си го видим на живо 
Аз се каня отдавна да те питам - ти какво имаш предвид като казваш, че слушате тоновете?? Това нещо по-специално ли е или просто слушате сърчицето на бебето с един апарат (защото това при нас го правим всеки път и се чудя дали е същото)?!?

Албенчик, слагат ти един колан с нещо като слушалки на коремчето и започват да записват тоновете на бебето.
Не е нещо специално, слушаме й сърчицето само.
А при вас наистина с тези ехографи, много са малко за цялата бременност  защо така незнам.
На теб дадоха ли ти 200 ли колко бяха... паунда вече? Питам, защото една позната също е януари месец а вече са и дали.
И аз съм сама по цял ден после другите като си дойдат и понякога започвам да се карам с тях... от нямане какво да си кажем  после ми минава, ама съм им казала да свикват