Здравейте, момичета, Michell, Деничка Звездичка, asseto, miss, vilenceto, Капризче, lunno mimiche, Мименце, evane, mstoyanova, сега виждам темa.
Само малко допълнение към Michell, сватбата е на 03.10.10.
Не съм очаквала тема, защото не съм си давала инфото в темата за сватбените дати и не съм и очаквала такава.
Благодаря ви все пак, щом си имам темичка, значи трябва да пиша.
Нека започна от по-далече тогава.
С моя годеник решихме сватбата да е в Търново, защото там се запознахме съвсем случайно. Преди 2,5 г. се прибрах в БГ на ваканция за коледни и новогодишните празници. Спрях на една бензиностанция да заредя бензин във Велико Търново, че бях просто на разходка там и той вероятно е зареждал неговата. Отвори се вратата на бензиностанцията, исках да си купя дъвки и пред мен стоеше той, искаше да излезне навън. Аз бях със слънчеви очила, защото слънцето грееше доста силно. Вратата се отвори, той ме погледна и отстъпи една крачка назад при вида ми и врата след като се отмести се затвори пак. На мен ми стана смешно и тръгнах да влизам когато влезнах аз се усмихнах широко и той се шокира направо. Така и се запознахме, пихме по един чай... Каза, че се бил отместил, понеже бил заслепен от усмивката ми...на другия ден се видяхме пак. Аз знаех, че няма какво да се получи, защото си идвам в БГ за по 3-4 седмици. Разменихме си скайп и т.н. Един ден в Чикаго случайно се засякохме в скайпа, защото часовата разлика е голяма и когато тук е нощ, там е ден.
Започнахме да си говорим докато не разберем, че не можем един без друг. Аз се прибрах отново в БГ за тази Нова година и се видяхме, той ми беше на гости, после аз и така .... заобичахме се набързо
)))
След Нова година си заминах, беше много трудно и за двете страни, но му казах, че мога да си дойда едва след 6м, защото там трябва да стоя 6м. Един ден той ми предложи в скайп и аз приех. Няма нищо романтично, но пък така ми харесваше. Последва трескаво обикаляне по диамантените магазини, за да си харесам пръстен, прати ми пари и аз си го купих. Така бях сгодена, без дори на живо да ми е поискал ръката. Най-сладкото от всичко беше, че той се прибираше за обяд, за да ме събуди за работа, лаптопите ни бяха включени постоянно, когато аз съм вкъщи го гледам как спи, а когато аз спя през нощта ме гледа той и все едно сме си един до друг. Така той ме събуждаше за работа все едн съм му на леглото, а пък когато аз си лягах вечер, събуждах него, за да си поговорим малко и той да тръгне на работа. ЛУДИ ХОРА
. Но пък беше много хубаво. Това продължи 6м, докато юли месец не се прибрах и може би окончателно. Сега съм подала документи за удължаване на зелената карта и ще видим дали ще го получа, така мога да стоя тук 2г,., без да се връщам в Чикаго.
Това е за сега, стана дълго, за да не ви ставам банална стигам до тук. Опитах се най-кратко да го напиша, без никакви подробности. Ако трябва да напиша през какви трудности минахме и двамата....не искам да се връщам назад, искам да запомня само хубавите неща...
, броени дни остават до твоята сватба. Пожелавам ти всичко да се подреди както дори не си и мечтала, да премине всяко притеснение. И последните ви стъпки към вашата сватба да бъдат спокойни, уверени, стъпки на щастлива двойка 
Честита темичка,т6о почти не останало време до сватбата ти 
