покрай момичетата във форума изпитах толкова радости, прочетох толкова разтапящи разкази и истории, че все още намирам време да почета и попиша... просто ми е много прияно
и мнооого ми се иска да кажа на бъдещите булки - спокойно, за всичко има време и винаги има кой да се погрижи - не мислете за организацията в самия ден, все пак сте до най - любимия човек, с всички най - близки за вас хора, в един от най - щастливите дни в живота ...

Честито    Пожелавам ви много,много любов и семейно щастие.

честит първи ден като семейство !
бъдете мнооогооо щастливи !!!

Честито и горчиво  , желая ви много любов и семейно щастие.

Честито, Цветенце!
И вашата приказка вече се случи... надявам се всичко да е било такова, каквото си го виждала в мечтите си през дългите месеци на очакване, или поне... да е било малко по-хубаво 
Нека пътят пред вас бъде гладък, сърцата ви - пълни с любов, домът ви - изпълнен с детски смях. И нека винаги останете така влюбени един в друг, както на вашия 2 октомври 
И, нали знаеш, чакаме разказче 

Здравейте момичета, много ми липсвше форума, но тази седмица нямах никакво време да влизам в нета и да пиша. Благодаря roxanne, plamak_,vilenceto, jivetoo, evane     за хубавите думи и пожелания.  Сега вече положението е по-спокойно и ще имам повече време. Сватбата мина много добре (с малки изключения разбира се). Скоро очаквайте разказчето...

Открадвам си малко време да ви разкажа как мина нашата приказка с малко предистория.
За щастие си взех отпуск седмицата преди сватбата, защото сигурно нямаше да се справя - беше едно лудо препускане по магазините - кошници, фрукети, подаръци за гостите, подаръци за малките, подредба на ресторанта и разпределяне на гостите, опаковане на подаръците за децата ... и така седмицата неусетно се изниза. Поръчахме си секция за хола в последния момент и искахме да е готова до сватбата, защото милото тръгна от там и беше празна стаята почти и монтажа беше в петък след обяд. Между другото аз отидх на маникюр и педикюр и така чистихме в петък до 1,30 през нощта. Спах вкъщи, защото нямах сили да отида при родителите ми. Пропуснах да кажа че ми дойде в петък на 01, както си и предполагах че ще стане. В началото бях доста кисела, но после го преглътнах

За нас сватбения ден започна в 8,30 сутринта - аз отидох при родителите си, а милото се залови с неговите си задачки - колите на автомивка, после подреждане на маси и така нататък.

За мен меше по-приятната част - отидох на фризьор и в 11,30 вече бях готова с прическата.
Прибрах се, чакахме да дойде гримьорката, после кумата дойде гримираха я, след това мама, леля и последна бях аз. Много съм доволна и от прическата - стана точно това, което исках за което благодаря на фризьорката ми, и от грима съм много доволна  .
Имаше и напрежение естествено - без това не може - гривната за кумата, която беше от естествени цветя беше направена вместо със сатенена панделка, както исках с ужасно грозен голям ОРАНЖЕВ

.....ластик за коса, от което направо щях да припадна . Естествено послеедва преправяне от моя страна с помощта на една позната, пак не беше това което исках - но все пак.... Не беше оранжевия ластик ,който перфектно щеше да й пасне на синьо-зелената й рокля

След това ми се обажда бъдещият ми мъж, че няколко столове са без калъфи . И аз пак трябваше да оправям нещата  - звънни тук, звънни там за да разплета от къде идва проблема  - оказа се че всички нещо не са доразбрали - в крайна сметка агенцията отиде и сложи калъфите, за което много им благодаря.
Лошото е че успяха да ми скъсат нервите 1 час преди да дойдат да ме вземат и ......крайният резултат беше че ме изби на лицето  - на първите снимки не се вижда, но в черквата вече  - да 

Когато чух клаксоните и музиката отвън забравих всичко - чувствах се като в безтегловност - все едно не се случваше на мен. От този момент всичко мина ужасно бързо - не знам как е било при вас момичета, но за мен беше като един миг, като един дъх...
Интересно ми е как се е справила стражата на вратата - още не съм гледала видеото
Както си стоях в стаята и чаках изведнъж влязоха фотографа и оператора и се започна  - погледни натам, погледни насам.... В следващия момент и милото вече беше при мен а след него ....окло 30 човека още...Следваха снимки, закичване, наздравици, след това баща ми ме изведе, едно хоро пред блока и в колата към ритуалната зала

Много ми беше забавно, всички хора се обръщаха да ни гледат, някои даже махаха...беше много забавно. След това пак фотосесия преди ритуалната, защото не беше минала предната сватба.
Влязохме с кумувете ни, обясниха ни как ще протече церемонията. Жената ни обясни - вървете бавно и тържествено, но ние с кума така се затичахме - смях голям
Церемонията е кратичка, но много хубава - на няколко пъти щях да  . Естествено аз настъпих, ако знаете как съм се ухилила на снимката - до ушите направо.
Изнесе ме милото на ръце- даже го питаха дали ще може да ме вдигне,  а аз веднага  - не съм толкова тежка, роклята създава такава илюзия.
Последваха пак снимки с роднини и приятели и се отправихме към черквата...
Свещениците бяха с чувство за хумор, пускаха смешки, само единият щеше да ми пробие главата от натискане с короната .....не разбра този човек че не може повече да влезе короната на главата ми, а аз на ум си повтарям - дано да не ми развали прическата, дано да не ми развали прическата
След церемонията пуснахме гълъбчета - много бяха красиви, а на моето така му тупкаше сърчицето - сигурно и моето така е биело, когато дойдоха да ме вземат от вкъщи.
Следваха пак снимки, малка фотосесия и отидохме в ресторанта. Посрещането също беше
много трогателно - свекървата ни захрани, а мама ми предаде семейния огън.
Последваха много, много танци и хора, почти не седнахме цяла вечер.
На едно хоро както си играя виждам че ме вика кума от масата и ми казва - скъсана ти е роклята - като прочетох това по устните му направо изтръпнах.
После се оказа че просто се е отвързала връзката, нали роклята ми става и къса - и дългата част се захваща към другата с една панделка, завързахме я и продължих с танците.
Естествено за да има равнонесие в семейството мъжът ми отчупи по-голямото парче от кумската питка.
Беше весела сватба, всички се забавляваха и съм много доволна от този факт.
Пожелавам на всеки, който не е изживял този момент да го направи - чувството е нописуемо и несравнимо...... Изживейте своя приказен ден... Пожелавам ви да е слънчев като нашия 02,10

Цветето, ама какъв ден само оцелихме  02.10.10 - последният слънчев ден, страхотноооо .... Изглеждаш чудесно, толкова си нежна , прекрасна булка  Пожелавам ви много любов, семейно щастие, и нека всичките ви дни да бъдат така слънчеви като сватбният ви ден ...

Благодаря ти Lilium,  дано да е така
Наистина си избрахме хубав ден за сватбените ни тържества