Невероятен красавец е Влади!Да ти е много здрав и послушен Жени!
С тези мерки от 4200,ти си нашата майка-героиня 

Жени Влади е много красив.Да го нацелуваш от нас с бате му Емо.

И от нас двамата мнооооого целувки! 
Колко сме му галили "къщата"  А сега ще чакаме да го нагушкаме и самия него 

Жени, миличка, да се оправяш бързо!

  Здравейте на всички.Аз пак влизам само за малко,но понеже днеска имаме нещо като малък рожден ден и детенце стана на една седмица искам да ви почерпя .
Всичко с нас е добре аз съм доста по-добре а мъника само яде спи и пълни памперсите за радост на тати

Честита първа седмичка на Владко! Да е все така послушен и да си яде и спинка добре !

Жени, честита първа седмичка на Владко!
Голям е сладур и с какви бузки, само за целувки и галки  .

Мамин благ и как блаженно си спинка, като ангелче Честита ви 1ва седмичка, то днес са 10 дни вече. Браво и на вас за режима.... нека яде, спи и пълни памперсите детето, друга работа няма
чакам разказ за ражданего, маме

Ех здравейте и аз най-сетне успях да се добера и да седна да ви разкажа за раждането.Ама нали знаете че имах малко проблеми и едва сега вече мога да седя спокойно на стола без да ми дърпат шевовете  .

  Всичко започна на 16.10 вечерта малко след като бях писала в темичката че "все още сме тука"-явно бебо не е бил съгласен с поста ми и е решил да излиза(което беше голямо облекчение за мене,но го усетих чак след 5 дена).Та вечерта ми беше малко зле на коремчето и се приготвих да си легна в хола че там е по-нисък дивана.Седнах да си гледам Междузвездни войни(даваха го по тв)и си бях приготвила и следващата част да гледам понеже не можех да спя нощем.И към 23.30 усетих някаква контракция ама не беше както обикновените подготвителни контракции.И като почнаха през 10-15 мин да се появяват със силни болки и към 0.30 викам на Стойко -взимай багажа и да ходим болницата.Отидохме,но там дежурната докторка(която беше доста грубичка при прегледа)ме прати да си ходя че съм била с 2 см разкритие само ,и да дойда на сутринта.КАза да си взема ношпа да пия и че ще ме успокои .
Прибрахме се ние обаче болките така и не спряха нищо че изпих двойна доза ношпа и мина 1 час.Потърпях още ама контракциите станаха на 5 мин ,пък моя доктор каза като са през 10 мин да отивам в болницата.Извърших и физиологичните процеси които по принцип правят в болницата  ,но така и неможах да си взема душче заради болките(бях превита на две доклокото можех от корема).
  И така към 2 и нещо тръгнахме на ново за болницата.И казаха на сестрата вече да ме приемат че не мога да стоя от болки вкъщи.Ама тя така се тутка докато ми писа документите че на мен ми прилошя и търчах да тоалтената онтново.След като ме приех и се разделихме с татито ме сложиха в една стая да си търпя контракциите до сутринта.Биха ми успокоително ама не ми подейства .
  След дългите и болезнени часове накрая ми пукнаха водите и ме сложиха на система и малко след това започнаха напъните.В 9 часа ме преместиха на  родилната маса и за половин час бебо се измъкна жив и здрав и като ми го пльоснаха на корема и аз само го гледах и плачех от радост че излезе най-сетне.После бебчо го взеха да го мерят теглят къпят и повиват.А с мене започнах "приключенията" .
  Първо плацентата не искаше да излзеза и се мъчиха 20 мин да я изкарат.После ми правиха ревизия на матаката още половин час и през цялото време доктора и акушерката си шушнеха нещо доста разтревожени.И накрая извикаха анестезиолог да ми бие упойка за да не усещам шева и кройката.И като дойде едно младо момче с една млада сестричка с една табличка на която бяха наредени 4 спринцовки и почна да ми говори сладко сладко а сестрата ги вкара едно по едно лекарствата и аз като полетях из небесата и ми стана едно забавно.До предния ден бях играла на една игра на компютъра и като ме упоиха и започнах да виждам на живо играта и беше много забавно ..След около час започнаха да ме събуждат ама на мен толкова ми се спеше и от упойката и от умората(не бях спала от предната вечер).Накрая се посъбудих и постоянно ми правиха кръвни изследвания защото бях загубила доста кръв,хемоглобина беше паднал на 92 ( а трябва да е около 120 )кръвното ми беше 60/40 (от 120/80)и постоянно ми го мереха докато седях два часа в залата под наблюдение с една кутия с лед между краката и торбата с пясък на корема.А бебо през това време си седеше кротък в дъното на залата и си зяпаше нещо .Накрая като ми се нормализира малко кръвното и аз бях видимо по-добре(нищо че бях бяла като платно от кръвозагубата.хемоглобина ми падна на 75)ме изведоха от залата показаха ме на татито и на бабите ,нарадваха ни се и ме заведоха в стаята .Добре че имаше там още две момичета ,че ми помогнаха много през следващите дни защото не можех да ставам първите дни,а после много ме болеше шитото ми дупе и не можех и да сядам,а и всеки дени имах по нещо да ми вливат.ПЪрво следобеда ми вляха кръвта после физиологичен серум.На другия ден пак някаква система после едно желязо на две системи в два дни и пак физиологни разтвори и така.Моят доктор идваше всеки ден да ме гледа как съм и дали има някакъв проблем(нищо че не беше дежурен).
Мисля до тук да спра за сега че стана много дълго а има още поне толкова.В следващите дни ще довърша за първите ни моменти с Влади.
  ЦЕлувки на всички Благодаря ви за поздравите,пожеланията ,за подкрепата която ми оказахте

Така ведро разказваш всичко. И се радвам, че го приемаш така. Защото не е шега работа, това което си преживяла

Жени, сложничко си е било  , но важното е че с добър край 
Много целувки от нас  Като се престрашите да излизате, може да запознаем бебоците 

Браво за оптимистичния разказ! Не ти е било лесно, но много добре си се справила с това голяяямо бебе! Чакаме снимки и разказ за първите ви мигове с Владко!

Здравейте и от нас.Ние малко се поизгубихме че с тези мои разкъсвания миналата седмица пак ми махаха едни шевове та докато се пооправи дупето на мама .Събота пак съм на контролен преглед и се надявам вече всичко да е наред и нищо да не ме боли че ми писна да ходя като пате  
 Та да започна най-сетне разказчето за мойто голямо сладурче

  За първите мигове какво да кажа-още щом излезе и ми го цопнаха на корема и се чудех какво да го правя  ,ама после акушерката го взе да го мие и мери.Не можахме да се нахраним вднага след като ме закараха в стаята,заради моите проблеми та чак на другия ден ми го дадоха.А той милия спа цяла сутрин и чак следбеда започнахме да се учим да се кърмим.След успешните опити бебчо вече си хапваше коластра  два дни ,а на третия вече текна и млякото (ако се чудите къде е млякото )На третия ден ни зарадваха с добрата новина че ще ни изпишат и започна една суетня и радост .
 След това тати си ни прибра най-сетне ,а Влади (след като си хапна хубаво) веднага заспа в новото си легълце.
Иначе първите три седмици бяха много спокойни като изключим проблема с нощното събуждане на мама за да се кърмими-което още си е проблем че хич не мога да се събудя и сега дори и Влади да мрънка много силно едвам ставам
А сега накратко за първото ни месече:
 Първите седмици минаха само в ядене и спане за бебо.Добре че тати беше малко в отпуска,а после и бабите(до тази седмица от другата ще сме самички вече),че иначе нямаше да мога да се справя.Първите дни едвам ставах от леглото и постоянно ми се виеше свят от кръвозагубата и ниския хемоглобин.Даже до толкова ми беше зле и ръката от абоката че не можех и бебчо да взимам а ми го носеха.Но с течение на времето всичко се оправи с малко лекарства и мазила.А нашето момченце сладко си папкаше като за светновно и на 4.11 като отидхме на преглед бяхме порастнали много.При изписването бяхме 4,070кг /54 см ,а на прегледа беше станал 4,790кг/56,5см.
 Пъпчето му падна на първата седмичка като направи,но до преди няколко дни още имаше корички и се къпехме на ръце,но днеска докторката каза че от утре ще може и легнали и ще пада голяма веселба А кръстницата му подари и едни патета за ваната та се надявам да му хареса да се плиска.

 Ох аз този пост два дни го пиша и все не мога да го пратя.Пускам го вече с голямо закъснени и почерпка за първото месече на Влади.Станали сме вече големи със следните мерки-5,280кг и 60см.
п.п.ще довърша утре като утре пък става 1 месец от както сме си вкъщи

Тринити 
Чудно разказче,голямо момче си имаш ти,да ти е жив и здрав!
И да знаеш,че няма по-хубаво от това да си се гледкате самички 

Жени, честита 1-ва месечинка на Влади.....да бъде здрав и много радост да ви носи.
Браво за мерките, расте не се шегува юнака
Радвам се, че си по-добре и се въстановяваш. Пускай снимки и пиши по-често как сте, като имаш време от нас с Цецко.